Защо Коледа се отбелязва различно в България и Русия?

Разлика между календарите

До началото на XX век и руснаците, и българите празнуват Коледа в един и същи ден - на 25 декември по юлианския календар, "по стар стил". Западният свят започва прехода към григорианския календар (на "нов стил", по който всички ние сега живеем) още през XVI век. До XX век православната църква му се противопоставя, тъй като не иска да живее "по календара на Папата". Обаче унифицирането на системите е необходимо, за да се развиват добре международните отношения, преди всичко търговията.

С установяването на съветската власт в Русия църквата се отделя от държавата и връзката между гражданския и църковния календар губи своята актуалност. През 1918 г. по решение на Съвета на народните комисари страната започва да живее "по нов стил". Църквата обаче продължава да живее "по стария", т.е. по юлианския календар, така че и днес Коледа в Русия се празнува на 25 декември според юлианския календар, което съответства на 7 януари според григорианския календар.

Българската църква, като и още 8 автокефални православни църкви, преминава към тъй наречения новоюлиански календар. Той е разработен от сръбския учен Милан Миланкович, който реформира стария юлиански календар, така че новоюлианският календар да съвпада с григорианския до 2800 г., а след това щв се различават с един ден.

Навсякъде обаче има изключения. Дори Руската църква с указ на Негово Светейшество патриарх Тихон от 15 октомври 1923 г. преминава към новоюлианския стил. Но всичко това продължава до 8 ноември 1923 г. – само 24 дни. Хората не приемат нововъведението, затова същият патриарх Тихон със свой указ връща юлианския календар. А от 1916 до 1968 г. БПЦ празнува Коледа на 7 януари. Свързано е с това, че през 1916 г. григорианският календар става държавен календар на България, поради което до решението на БПЦ през 1968 г. България следва същата логика като Русия при избора на датата за празнуване на Коледа.

Разделяне на религиозното и светското

Веднъж Дядо Мраз (Дед Мороз на руски или Мороз Иванович, както го наричат през XIX век) поздравява послушните (макар че кого заблуждаваме? Всички!) деца на Коледа, но след Октомврийската революция всичко се променя: Дядо Коледа получава нов прочит, а коледното дърво става новогодишно. Рождество вече не е официален празник, то се отбелязва не навсякъде и само в тесен семеен кръг, а от всички се празнува Нова година. Ето защо традиционните атрибути на Коледа стават присъщи на Нова година, и самата Нова година се сдобива със свои собствени си герои.

Вече споменатият Дядо Мраз е славянска версия на коледния дарител, който съчетава чертите на героя от народните приказки и Свети Николай, но по очевидни причини връзката му със светеца не се споменава в съветско време. Дядо Мраз често е придружаван от различни горски животни и вълшебни помощници: внучката му Снежанка (Снегурочка) е персонаж на руските приказки, който произхожда от езическите митове, а Новогодишното момче (мальчик Новый год) е своеобразен наследник на Дядо Коледа.

Новогодишното момче се появява на пощенските картички още в имперска Русия, обаче официалният му дебют се състои през 1937 г. на първата официална коледна елха в Дома на съюзите. Върхът на популярността му продължава от края на 50-те до средата на 80-те години. Момчето е малко по-различно от "колегите си": изглежда, че е взело по-малко от приказките и повече от реалния живот. Той върви в крак с времето и понякога дори го изпреварва – той полита в космоса преди Юрий Гагарин!

Така с идването на съветската власт Коледа в Русия губи някои свои атрибути и се превръща в чисто религиозен празник. Сега в Русия Нова година се празнува по-широко и Дядо Коледа носи подаръци на децата в нощта на 1 януари. Да празнуваш Коледа или не е въпрос на личен избор. За разлика от социалистически времена, сега Рождество се празнува на държавно ниво – това е почивен ден, в коледната нощ по телевизията се излъчва празнична служба, на която традиционно присъства президентът.

Народно християнство

Вместо Jingle Bells и католическите адвенти, популярни без връзка с религията, православните славяни имат свой весел обичай – коледуване. Първоначално Коляда е древен славянски празник, посветен на бога на зимното слънце. Древните славяни вярват, че може да се откупи от злите духове. С разпространението на християнство празникът е заменен с Коледа. Коледуващите хора започват да прославят Раждането на Христос Спасител и да си спомнят евангелските събития. Вместо изображението на слънцето коледарите започват да носят със себе си това на Витлеемската звезда – един от коледните символи.

Докато в България традиционно коледарите са мъже, в Русия коледуват всички, но на групи: жени отделно от мъжете, младежи отделно от децата. Смятало се е, че колкото повече коледари влизат в къщата на ден, толкова по-добре. Коледуват през всички "мръсни дни" – от Бъдни вечер до Кръщение Господне. Домакините трябва да се отблагодаряват на коледарите с лакомства, обаче никой не ги взема само за себе си: събраното заедно се изяжда заедно.

В Русия, както и в България, е популярно гадаенето – ако сте чели "Евгений Онегин" на Пушкин, сигурно си спомните как в пета глава Татяна се опитва да разбере кой ще бъде нейният съпруг. През "мръсните дни" момичетата  гадаят за годеника, а вече омъжените жени – за реколтата и материалните придобивки.

В съветски времена, както вече казахме, коледните атрибути стават присъщи на Нова година, а песните на коледарите са заменени с "Елхичка в гората" ("В лесу родилась елочка"). За съжаление, традицията за коледуване в Русия е умряла. Пример за това как е изглеждала някога можете да намерите в Западна Украйна – в Карпатите традицията все още е жива, почти всички коледуват. В руските села обичаят коледуване е в миналото, а в градовете тази традиция се възражда само в театрална форма.

Ако закъснявате с изненадите, вижте нашите 10 идеи за коледни подаръци в руски стил!