Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Ахматова е може би една от най-известните руски поетеси. В зората на своята "кариера" тя е част от поетичното движение на Сребърната епоха, известно като акмеизъм. Тези поети са противници на символистите (и Блок); те отказват да използват ефемерни образи, а наричат нещата с истинските им имена. Дори използват метафори, сравняващи природата или хората с неживите неща.
По време на Червения терор съпругът на Ахматова Николай Гумильов е убит; по време на Великия терор на Сталин синът ѝ Лев Гумильов е арестуван. Ахматова прекарва 17 месеца (!) на опашки в затвора на НКВД в опити да разбере съдбата му. Тя посвещава най-известното си стихотворение "Реквием" на онези жени, които, също като нея, не губят надеждата отново да видят своите роднини.
През Втората световна война Ахматова е в Ленинград по време на обсадата и чете стихове по радиото, за да повдигне морала на местното население. След войната поезията ѝ се счита за вредна за съветската нация и ѝ е забранено да публикува. До смъртта си през 1966 г. тя е много уважаван поет сред интелигенцията - и нейните стихове са сред първите, разпространени чрез самиздат - незаконни, ръчно изработени публикации на съветския ъндърграунд.
Цветаева е родена в семейство на професора в Московския университет и основател на Музея за изящните изкуства "Пушкин" Иван Цветаев. Тя е добре образовано момиче и започва да пише поезия от ранна възраст. Изпраща първата си поетична сбирка на уважавания поет и издател символист Валерий Брюсов, който е изумен и пише в рецензия: "Чувствах се неловко на моменти, сякаш гледате нахално през полузатворения прозорец в нечия къща и виждате сцена, която външни лица не би трябвало да виждат." Нервните стихотворения на Цветаева отразяват много дълбоки лични чувства; те разказват за любов, страст и самота.
Биографията на Цветаева, също като нейните стихове, е пълна със страдания и загуби. По време на Гражданската война тя се сблъсква с глад и лишения и дори трябва да остави тригодишната си дъщеря Ирина в приют за деца, където момичето умира. След това емигрира в Прага, но силно копнее за Русия и се завръща по времето на Голямата чистка на Сталин. Съпругът ѝ е арестуван и убит, докато по-голямата ѝ дъщеря е изпратена в ГУЛАГ за 15 години. По време на Втората световна война Цветаева е евакуирана, където също страда от липса на пари и храна - и в резултат на това се самоубива.
Критиците все още спорят дали Есенин е велик поет, но със сигурност той е един от най-обичаните поради измамната простота на стиховете му. Той величае руската природа, пише сърцераздирателни стихове за красотата на златните полета, брезите и просторите на нашата родина (Тези, които са имали шанса да посетят родното му село Константиново в Рязанска област или всъщност която и да е централна руска зона, могат да си представят какви простори и пейзажи има предвид).
Той е определян като хулиган и в текстовете си признава за начина си на живот: запои и пиянски сбивания... "Шумен съм московски гуляйджия", пише той в едно стихотворение. И през целия си живот се опитва да намери онзи баланс на дявола и ангелите в себе си, които му помагат да обича и да пише поезията. През 1925 г. той е намерен мъртъв в ленинградски хотел и все още не е напълно ясно дали се е самоубил или е бил убит от съветската тайна полиция.
Маяковски е представител на футуризма, авангардно поетично движение. Той иска да разруши стария ритъм и рими и да създаде на тяхно място абсолютно нова строфа. Дрипавите му стихотворения имат необичайни за онези времена графични и смели теми и думи. И той е много запален по Болшевишката революция и новия режим. "Яж ананаси, дъвчи фазани, твоят последен ден иде, буржоазна въшко!"
Маяковски е Малевич на поезията, но той също така внася нещо ново в драмата и театралното изкуство и дори прави опит в киното. Той е и един от първите, които създават постери в изумителен авангарден стил.
Начинът му на живот също е доста модерен за времето си - той живее с любимата си Лиля Брик и съпруга ѝ Осип Брик. Днес бихме казали, че това е токсична връзка и наистина Маяковски страда много (феновете му дори смятат Лиля за вещица). Поезията и животът му са толкова ярки, че изгаря твърде бързо – застрелва се на 36 години.
Един от най-изтъкантите руски поети е невероятно обичан от интелигенцията в Съветския съюз, а днес той е един от идолите в руската поезия - до голяма степен заради своя ореол като поет в изгнание. Официалните съветски вестници наричат Бродски "почти литературен търтей", а поезията му е етикетирана като упадъчна и чужда за съветския народ и той не е публикуван в Съветския съюз. Обвинен е в социален паразитизъм, тъй като няма работа (такъв статус е незаконен в СССР).
Бродски не може да печели пари с поезията си и е уморен от наблюдението на КГБ. Въпреки това продължава да пише и чете стиховете си по време на творчески събирания и дори ги публикува на Запад. Накрая държавните власти го молят да напусне страната. Американските му издатели му помагат да стигне до САЩ и да намери работа в Мичиганския университет. Преподава руска литература, а през 1987 г. му е присъдена Нобелова награда за литература.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си