Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Благодарение на принципите на социалистическия реализъм, основния съветски стил, който обхваща всичко от визуалните изкуства до музиката, повечето съветски песни са написани да бъдат прости, лесни и разбираеми за всеки. Чуйте тези сладки, утопични мелодии от съветските 1960-те и 1970-те години.
Музиката е един от основните инструменти на Съветския съюз за разпространение на идеологията и ценностите му сред хората. Тя също така показва многото промени в настроението на съветския народ през ХХ век. Революционната музика от 1920-те години напомня на гражданите за техния дълг да вдигнат и да построят нова държава; патриотичните песни от 1930-те години утвърждават и прославят новия режим на Йосиф Сталин; и тогава, разбира се, идват военните песни от 1940-те години, пропити с болката и загубите от Втората световна война. Те обаче призовават хората да защитават родината от нейните врагове. По време на краткия период на либерализация на Никита Хрушчов, т.нар. "размразяване" от края на 1950-те години, съветската музика преминава към много по-романтични, индивидуалистични и аполитични теми.
Това, което днес смятаме за съветска музика, е резултат от много любопитна комбинация от различни влияния: фолклорни мелодии, военни маршове и дори западна поп музика (независимо от решителната опозиция на съветите срещу нея).
Тази песен е голям съветски хит през 1950-те години, предвещавайки нова вълна съветска музика, която ще се различава от героичната и пищната музика по-рано. Текстът на песента е написан през 1953 г. и включва репликата "влюбена съм в женен мъж", което е доста шокиращо за късната епоха на сталинизма. Ето защо песента се появява за първи път едва през 1957 г. във филма "Беше в Пенково", режисиран от Станислав Ростоцки. Както филмът, така и песента стават любими на публиката и спомагат фокусът на културата да се отдалечи от историите за колективни постижения и дела на граждани герои, към личните драми и чувствата на обикновените хора.
Тази песен е изпълнена през 1963 г. от Людмила Зикина, национална фолклорна певица. Тя се превръща в най-известната ѝ песен и ѝ дава титла за цял живот - "Мис Волга". От излизането си песента е особено обичана от хората в провинцията заради реалистичната си тема и бавното, мелодично пеене, подобно на онова, което човек може да чуе на семейни събирания или тържества в села в цяла Русия.
Режисьорът Татяна Лиознова увековечава тази много нежна и драматична песен във филма си "Три тополи на Плюшчиха" (1967).
Видеото е една от най-красивите и емоционални сцени в цялото съветско кино. В него главната героиня Анна Григориевна седи в такси, чийто шофьор тъкмо ѝ казва, че любимата му песен се казва "Нежност". След това Анна се опитва да си спомни името на своята любима песен и запява част от нея. По ирония на съдбата Анна пее същата песен, за която мисли таксиметровият шофьор, без да знае името ѝ. Пеенето преминава в прекрасния запис на песента на Мая Кристалинска като кулминацията на тази кратка и необичайна любовна история.
"Малкият принц" на Елена Камбурова е идеален пример за това как, макар само едно-две десетилетия преди това, докато Съветите пеят за индустриални и социалистически мечти, певците от новата ера преминават към мечтите за приказките и много други лични теми. "Малкият принц" наистина е вдъхновена от едноименната повест на Антоан дьо Сент-Екзюпери. Далеч от всякакви политически или социални препратки, тази песен е пълна с надежда за бъдещето - личното бъдеще, изпълнено с чудо и щастие.
Водещият съветски баритон от азербайджански произход Муслим Магомаев пее в дует с Лариса Мондрус в тази романтична песен. Тя е силно повлияна от разкошното американско пеене, като това на Елвис, а и дори като това на продуцентските проекти на Фил Спектър. Така че, ако харесвате американска музика от 1960-те години, тази песен и видеоклип ще бъдат перфектна руска алтернатива. Тя включва красивите гласове на солистите, обширен оркестров акомпанимент и, разбира се, много сняг и кожуси.
Популярният съветски и руски баритон Едуард Хил, известен предимно като г-н Трололо за западната публика на XXI век, има много хитове в кариерата си. Песента "Зима", вдъхновена от народните приказки, докато видеоклипът прилича по-скоро на американската телевизия от 1960-те, макар и много по-скромен.
Аида Ведишчева изпълнява тази песен в детското филмче ("О, тази Настя"), в което се разказва историята на момиче, което постоянно си измисля фантастични истории за живота си. Героинята в песента моли горски елен да я отведе в далечната страна на приказките и мечтите. След емиграцията на Ведишчева в далечните земи на Съединените щати през 1980 г. музикалните и телевизионни компании се опитват да изтрият всичките ѝ аудио и видео записи като начин да заклеймят предателството ѝ към родината. Въпреки това обаче руснаците запомнят най-добре точно това изпълнение на Ведишчева от 1971 година.
Един от основните хитове на 1970-те години - и очевидно реклама на "Аерофлот", тази песен от Кола Белди подкрепя мултикултурализма и единството на всички различните култури и нации в Съветския съюз. В песента певецът се обръща към любимата си, обещавайки, че ще я заведе в тундрата и ще ѝ поднесе всички дарове на Севера. Изпята от Белди, част от народа на ненците, песента предизвиква по-голям интерес към тази малка етническа принадлежност и култура в Северна Русия, като едновременно с това подчертава величието и безграничността на съветската територия.
Както може би вече сте забелязали, повечето съветски видеоклипове са доста спокойни и статични, фокусирайки се главно върху лицата на изпълнителите и гласовете им. Тази песен обаче е толкова драматична и завладяваща, че балансира тази статичност доста добре. Песента се изпълнява от Анна Герман, полска певица, която има трагична съдба, но е изключително обичана в целия Съветски съюз и получава овации на крака след почти всяко изпълнение.
"Мгновения" ("Мигове") от композитора Микаел Таривердиев се появява за първи път като саундтрак на изключително успешния сериал "Семнадцать мгновений весны" ("Седемнадесет мига от пролетта"). 12-те епизода от поредицата разказват историята на съветски шпионин на мисия в нацистка Германия през последните месеци на 1945 година. Както си спомнят някои, всеки път, когато по телевизията пускат нов епизод, улиците се изпразват, тъй като никой не иска да пропусне нито една част от историята. Известната поредица винаги започва и завършва с "Мигове", изпълнявана от Йосиф Кобзон, чието пеене наистина става лайтмотивът на 1973 година.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си