Как забранена повест на Лев Толстой започва сексуална революция в Русия?

Някои смятат тази повест на Толстой от 1890 г. за най-доброто му произведение, други, напротив, отхвърлят възгледите му, докато Теодор Рузвелт стига дотам, че го нарича "сексуален морален перверзник". Защо тази кратка повест вдига такъв шум сред обществеността? И какво е мястото на Толстой тук?

Убийство от ревност

Главният герой, Василий Позднишев, разказва историята на живота си на пътешественик във влака. Той убива жена си, когато, връщайки се от пътуване късно през нощта, я заварва да свири музика с друг мъж. Съдът постановява, че убийството е провокирано от прелюбодейство и го оправдава, така че Позднишев е пуснат на свобода.

След този ужасен епизод Позднишев преминава през духовен катарзис и твърди, че е осъзнал пагубното положение на обществото: "Не я убих тогава, а много по-рано. Точно както убиват сега, всички, всички..."

В книгата никога не става ясно дали съпругата на Позднишев му е била невярна или не: Толстой е далеч по-зает с чувства, а не с действия. В епиграфа към "Кройцеровата соната" авторът цитира Евангелието: "Аз ви казвам, че всеки, който гледа жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си".

"Толстой е убеден, че нещастието, сполетяло семейството на героите му, произтича от сексуалната им разпуснатост преди брака, която ги е научила да очакват от семейния живот, на първо място, удовлетворение на плътските желания. Разочарованието тласка Позднишев към ненавист към жена му и маниакална ревност", пише Андрей Зорин в книгата си "Живота на Лев Толстой. Опит за прочит".

Порочен кръг

Обсъждайки сексуалното възпитание на момчетата и момичетата, Позднишев с горчивина отбелязва колко морално е опорочено светското общество. Сред хората от неговия социален кръг се счита за нормално, и дори полезно за здравето, мъжете да се "отдават на разврат" преди брака.

Позднишев откровено споделя първия път, в който познава жена, или, както той казва, "когато станах блудник". Заедно с брат му и група приятели отиват в публичен дом. "Спомням си, че веднага се изпълних с толкова дълбока тъга, че исках да плача, да плача за гибелта на своята невинност, за отношението ми към жената. Да, отношенията ми с жената бяха загубени завинаги." Трябва да се отбележи, че този епизод е автобиографичен: Толстой има много подобен опит и го описва в дневниците си.

Същевременно жените са лишени от "правото" да имат сексуални връзки преди брака. Според Позднишев обаче омъжените млади жени не са по-добри от продажните. Родителите им търсят половинка за тях и правят всичко, за да осигурят изгодна партия за дъщеря си. Всички хобита на жените, било то плетене или свирене, са насочени единствено към това да впечатлят бъдещия си съпруг.

Що се отнася до дамските тоалети, Позднишев изнася цяла тирада, казвайки, че милиони хора работят във фабрики, само за да задоволят капризите на жените и да създадат рокли, които за миг да привлекат мъжа. Позднишев казва, че е страшно, че жените покоряват мъжете със своята чувственост. "Веднага щом овладее средствата си, тя злоупотребява с тях и придобива страшна власт над хората."

Толстой е разочарован от институцията на брака

"Кройцеровата соната" е забранена от цензурата веднага след публикуването си, заради смелите мисли за брака и подкопаване на семейните ценности. Освен това в Америка тиражът на вестниците, които публикуват превода на повестта, също е забранен. Обаче именно това нейно превръщане в "забранен плод" я прави невероятно популярна. Толстой вече е международна знаменитост, но с "Кройцеровата соната" той пленява цялото образовано общество и особено младите хора. Повестта се предава тайно от човек на човек в ръкописни копия (нещо като предшественик на съветския самиздат).

Позднишев описва как се влюбва в бъдещата си съпруга. Но след известно време той вижда това просто като съвпадение на приятна разходка с лодка и красивата ѝ рокля. След сватбата следва "ужасен" меден месец, който не е нищо повече от легализиран порок. И тогава се оказва, че съпругът няма представа какъв човек е жена му и е изненадан, че среща злоба или други нови качества в нея. Възникват кавги и пререкания и единственото, което може да ги помири, е раждането на децата им.

Именно в раждането и отглеждането на деца Позднишев (както и Толстой) вижда предназначението на жената. Ето защо той е недоволен, когато научава, че след раждането на петото им дете, лекарите съветват съпругата му да няма повече деца - и смята това за нарушение на природните закони. Освен това според Толстой една жена, която не планира да зачене, но продължава да прави секс със съпруга си и дори използва контрацептиви, е напълно неморална. Това е въпрос, който писателят приема присърце - на жена му също е препоръчано да няма повече деца, но той не иска да взима "мерки", за да избегне бременност.

Позднишев смята, че най-добрият път напред е сексуалното въздържание. Неговият спътник и случаен слушател на житейската му история възкликва: "Но какво ще кажете за човешкия род?" На което главният герой отговаря, че е съгласен с будистите, че човешкият живот няма цел и че така или иначе ще приключи, както и човешката раса, така че няма да се навреди, ако свърши, защото всички живеят морално.

"Толстой очевидно отхвърля положителното значение на самия брак, като осъжда брака като съюз между мъж и жена, осветен от християнската традиция", пише изследователят на Толстой Павел Басински.

Прочит на женската еманципация

През 1890-те "Кройцеровата соната" е източник на дебати. Басински пише, че "това е една от основните лудости на десетилетието". Краят на XIX в. е време на безпрецедентен възход на женската еманципация. Следователно не е изненадващо, че читателките виждат друг етичен проблем тук: защо една млада жена трябва да остане девствена до брака, докато един млад мъж има право да придобие сексуален опит предварително и дори е насърчаван от обществото да го направи?

След излизането на повестта на Толстой въпросът за сексуалния морал започва да се обсъжда дори в пресата. Една от първите руски феминистки, Елизавета Дяконова, се възмущава в своите дневници, че всеки мъж "би сметнал за срам за себе си" да се ожени за жена, която е имала отношения с други мъже преди него, докато самият той смята за нормално да има сексуални отношения преди брака. "И това е навсякъде, навсякъде! Както в Русия, така и в чужбина! О, Боже, Боже!", пише Дяконова.

Ако повестта на Толстой подтиква Дяконова да изисква от мъжете невинност преди брака, както е при жените, то тя подтиква други жени да осъзнаят несправедливостта на своето положение и да търсят свобода.

Подбрахме и 10 основни руски поети, които трябва да познавате (Част 1)!