Михаил Баришников - танцьорът, чийто полет към свободата му носи култова слава

Изглежда, че Баришников плува срещу течението още от дете. Въпреки това той избира битките си разумно и се оказва блестящ "плувец" на дълги разстояния. Историята на Баришников е вълнуваща приказка за саморазвитие и личностно израстване.

Ражда се звезда

Подобно на много съветски семейства по това време, бащата на Михаил е строг военен и заклет комунист, докато майка му е от селски произход. Именно тя насажда любовта към изкуството в Михаил. Семейството живее в Рига, столица на тогавашната Латвийска ССР. Баришников се влюбва в балета и сам се записва в първото си професионално училище за танцьори. Той заявява на родителите си, че няма нужда от моралната им подкрепа. Миша (често срещана кратка форма на руското име Михаил) буквално доказва, че може да стои на краката си, когато е само на 9. Полага изпитите и е приет.

Две години по-късно Баришников се мести в Ленинград (сега Санкт Петербург), за да тренира в известно балетно училище (днес познато като академия "Ваганова"). Там му преподава самият Александър Пушкин, съименник на великия руски поет и учител на друга легенда в балета - Рудолф Нуреев, който бяга на Запад през 1961 година.

Години по-късно самият Баришников ще бъде признат за един от най-добрите балетни виртуози в света, наред с Вацлав Нижински и Рудолф Нуреев.

Михаил става член на легендарната балетна трупа "Киров" (сега на Мариинския театър) през 1967 година. Той дава на балета здравословна доза от енергията си и своята дълбочина, като се прочува като танцьор на експресивните линии, безупречната техника и умела работа с крака. Харизматичният Баришников печели отличия за участията си във "Вестрис" на Леонид Якобсон от 1969 г. и Алберт в "Жизел", мерилото на класическия балет.

И въпреки обещаващото бъдеще, в СССР Баришников, със скромната си височина от 1,68 см, е обречен да играе поддържащи роли. Това обаче не е опция за природно надарения лидер. В Съветския съюз класическият балет умишлено се рамкира в традициите на XIX век. Влиянията на съвременния танц не са добре дошли. Напротив, Баришников търси вятъра на промяната и прозорче с възможности. Те идват през лятото на 1974 година.

Шансове и предизвикателства

Смелият танцьор напуска Съветския съюз окончателно през 1974 година. 26-годишният Баришников търси политическо убежище в Торонто след балет на Болшой театър. По-късно се мести в САЩ, където се присъединява към Американския балетен театър (AБT) като водеща звезда. Изразявайки своята увереност и сила с всяко перфектно движение, Баришников завладява американската публика с изпълнението си в "Жизел". Там той си партнира с Наталия Макарова, бившата примабалерина на балета "Киров", която също бяга от СССР, но в Обединеното кралство, по време на турне в Лондон през 1970 година.

Баришников създава, поставя и хореографира "Лешникотрошачката", чиято премиера се състои в Метрополитън опера в Ню Йорк през 1977 година. Забележителното изпълнение на Михаил и силното му сценично присъствие правят вече популярния балет още по-специален.

В края на 1970-те години Баришников се присъединява към Нюйоркския балет, където работи с Джордж Баланчин. Роденият в Русия хореограф (който прави революция в американския класически балет и чието истинско име е Баланчивадзе) със сигурност оказва влияние върху Баришников. Михаил прави изумително изпълнение в "Блудният син" (от Сергей Прокофиев) и "Аполон", поставен по музика на Игор Стравински. Баланчин съчетава ролята на Баришников с впечатляващи скокове и добре обмислени движения.

Баришников се нуждае от пространство за избор и творчество. Той не иска да се ограничава само до класики като "Дон Кихот". През 1979 г. става художествен директор на АБТ. Като такъв той оформя ново поколение танцьори и хореографи.

Ако Баришников бе останал в Съветския съюз, за да изпълнява само класическия репертоар, той нямаше да може да се изправи пред истинското предизвикателство - търсенето на свобода на изразяване. Голямата му мечта е да работи с изгряващите таланти.

В САЩ Баришников е поразен от съвременната хореография. Модерни хореографи като Туайла Тарп (която помага за изстрелването на кариерата на Баришников в съвременния танц), Джером Робинс, Глен Тетли и основателят на Американския танцов театър Алвин Ейли, наистина разчупват формата и превръщат своите танци в буря от мисли и движения.

От "Бели нощи" до "Сексът и градът"

Известен с актьорския си талант и сексапил, Баришников жъне успехи и на малкия екран. В мюзикъла от 1985 г. "Бели нощи" той си партнира със самите Хелън Мирън и Изабела Роселини.

Баришников играе главна роля и в квазиавтобиографична драма - съветски балетист, който бяга от Съветския съюз. В любопитния сюжет самолетът, с който той пътува до спектакъл в Япония, каца в Сибир. Агентите на КГБ потриват ръце в очакване да се срещнат с танцьора беглец.

В култовия момент от филма Баришников танцува със степ звездата Грегъри Хайнс. Танцът им не се описва с думи.

В друга пленяваща сцена Баришников пита сънародничката си Галина, изиграна от британската актриса и наполовина рускиня Хелън Мирън: "Знаеш ли какво означава да бъдеш наистина свободен?"

Баришников сам си отговаря на въпроса за милион долара, като изпълнява танц на добре познатата песен на Владимир Висоцки "Капризни коне" по хореография на Туайла Тарп. Това е най-добрата сцена във филма, която освен това определя Михаил като характер.

Той демонстрира актьорските си умения и във филма "Повратна точка" (1977), с участието на Шърли Маклейн и Ан Банкрофт. Ролята на Юрий Копейкин носи на Баришников номинация за награда "Оскар".

Появата на Баришников в хитовия сериал "Сексът и градът" (2004) като гаджето на Кари Брадшоу Александър Петровски е, според мнозина, успешна. Той планира това да бъде само за няколко месеца, но в действителност руската балетна икона играе любимия на Сара Джесика Паркър цяла една година. (Между другото, Баришников е щастливо женен за бившата балерина Лиса Райнхарт.)

Баришников на "Бродуей"

Миша, както го наричат в Америка, появява се регулярно на "Бродуей", като прави дългоочаквания си дебют там в "Метаморфозата" на Франц Кафка. Неговият образ на Грегор Самса е достоен за аплодисменти и номинация за награда "Тони".

Този мъж с много таланти се появява в продукция, озаглавена "Баришников на "Бродуей", заедно със звездата от "Кабаре" Лайза Минели. На сцената между тях има страхотна химия и те си допадат - тя пее, а той танцува.

Упорит и човек на действието, Баришников споделя сцената с незабравими партньори.

"Вече много години съм салонен певец. И не съм мечтал, че някой ще иска да използва моя песен за културно събитие. И един ден ми се обади дама от много висока класа, на име Туайла Тарп. Тя искаше да знае дали може да използва някоя от нашите песни, за да изгради танц за момче танцьор. И си помислих: 'Най-накрая, уважение!' Това момче танцьор е тук тази вечер и обеща да ми подаде ръка или по-скоро крак. Дами и господа, блестящият Михаил Баришников!", казва Франк Синатра на обявяването на дуетното им изпълнение с меланхоличната си песен One for My Baby.

Бродски/Баришников

Малко песимист, Баришников винаги е забележима интелектуална сила. Често изглежда, че танцува с мозъка си, като обръща внимание на техническото съвършенство, гарнирано с интелектуална увереност, гъвкавост и сила.

"Той е човек с буен интелект и интуиция", спомня си Йосиф Бродски, приятел на Баришников в продължение на 20 години. "Човек, който - освен всичко друго - може да рецитира по памет повече стихове от мен. Много е странно, но кълна се, не помня как се запознах с Миша. Едно обаче е сигурно: той ми направи страхотно впечатление и все още е така. Нещо повече, изобщо не заради неговите умения като танцьор, аз далеч не съм експерт в тази област... Баришников е абсолютно уникално човешко същество. Той има рожден ден на една и съща дата с Волфганг Амадеус Моцарт. И мисля, че имат много общо."

Освен че споделят любов към поезията, Баришников и Бродски стават и съсобственици на руския ресторант "Самовар" в Ню Йорк (където Александър Петровски води Кари Брадшоу на първата им среща).

През 2015 г. Баришников успява да отдаде почит на известния поет и носител на Нобелова награда в спектакъла си "Бродски/Баришников", поставен от латвийския театрален режисьор Алвис Херманис. Символично, моноспектакълът изнася световната си премиера в Рига, където Михаил е отраснал. След щастливото си бягство, за разлика от своите връстници, Баришников никога не посещава СССР или по-късно Русия. Очевидно няма връщане назад. За щастие той не спира да бъде голям любител и активен участник в руската култура... и целия този джаз.

"И какво всъщност ме доведе в театъра, - спомня си Баришников в интервю с легендата на американското токшоу Лари Кинг през 2002 г. - че, независимо дали си евреин, руски арменец или латвиец, всички тези различия внезапно изчезват в светлината на сцената и красивия образ на танца. И всички - всички тези детайли - са толкова незначителни".

С новаторска кариера, продължила повече от петдесет години, Баришников вижда света и получава много възможности, но най-важното е, че прави точно това, което иска. Неспокоен, но не и безразсъден, той винаги избира да действа – независимо от обстоятелствата. Браво!