Вдъхновен ли е шедьовърът на Иля Репин от несъществуващо казашко писмо?

През 1670-те Османската империя се сблъсква с Московското царство. 200 години по-късно известният художник Иля Репин чува история за това как казаците пишат унизително писмо от Мехмед IV, султана на вражеската Османска империя.

Това вдъхновява Репин да създаде един от най-великите си шедьоври. Докато мнозина вярват – донякъде и заради артистичния устрем на Репин – че писмото е автентичен исторически документ, изледователите реагират резервирано.

Историята

Иля Репин в ателието си, 1920 г.

TASS

През лятото на 1878 г. Иля Репин посещава известния предприемач и меценат Сава Мамонтов в негото имение Абрамцево близо до Москва. По време на събиране в имението художникът чува история, която ще го вдъхнови.

Казаците, твърди разказът, получават писмо от султана на Османската империя, в което ги съветва да се предадат. Те се събират, за да напишат отговор и той се получава доста унизителен.

Иля Репин. Скица за картината "Запорожци". Въглен. 1878 г.

Държавна Третяковска галерия

Това вдъхновява артиста да създаде един от най-разпознаваемите си шедьоври, но историците се съмняват, че писмото е нещо повече от фолклорна легенда, целяща да възпее казашкото величие, гордост и свободолюбие.

Писмата

Съществува един много разпространен вариант на кореспонденцията между султана на Османската империя и последвалия отговор на казаците. Първото писмо обикновено изглежда ето така:

Султан Махмуд (Мехмед) IV (1642-1693)

Регионален музей в Птуй, Словения

Аз, султан и владетел на Високата порта, син на Мохамед, брат на Слънцето и Луната, внук и наместник на Бога на земята, властелин на царствата Македонско, Вавилонско, Ерусалимско, Велик и Малък Египет, цар на царете, владетел на владетелите, несравним рицар, никога непобеден воин, владетел на дървото на живота, непреклонен пазител на гроба на Исус Христос, управител на Бога, надежда и утешител на мюсюлманите, страшилище и велик защитник на християните, повелявам вие, запорожките казаци, да ми се предадете доброволно и без всякаква съпротива, и вашите нападения да не ме безпокоят.

Султан турски Мехмед IV

Унизителното, подигравателно и вулгарно писмо на казаците до султана, обикновено звучи по следния начин:

Иля Репин, "Запорожци пишат писмо на турския султан"

Руски музей

Запорожките казаци до турския султан

Ти, султане, дявол турски, на проклетия дявол брат и другар, и на самия Луцифер секретар! Какъв по дяволите рицар си ти, като не можеш с гол г*з таралеж да смачкаш? Дяволът с*ре, а твоята войска яде. Няма да успееш, кучи сине, синовете християнски под себе си да имаш, от твоята войска не се боим, по земя и вода ние с теб ще се бием, да ти еб*м майката.

Вавилонски готвач, македонски водонос, ерусалимски пивовар, александрийски дерач, на Великия и Малкия Египет свинар, арменска свиня, подолски злодей, татарски колчан, каменецки палач, на целия горен и долен свят шут, а за нашия Бог – глупак, на самата аспида внук, а на нашия х*й – кука. Свинска мутра, конски г*з, месарско псе, непокръстена тиква, да ти **** мамата.

Ето така ти отговарят запорожките казаци, нищожество! Не си годен дори на християните свинете да пасеш!

Датата не знаем, защото календар нямаме, месецът е в небето, годината е в книгата, а денят у нас е като при вас, за което цуни по з*дника нас!

Кошевия атаман Иван Сирко с цялата запорожка войска

Романтична измислица

Илья Репин (1844–1930). "Запорожци". Платно, масло. 1898-1893 г.

Харковски художествен музей

"Кореспонденцията на султана с чигиринските казаци е претърпяла текстовa трансформация някъде през XVIII в., когато чигиринците стават запорожци и контролираната сатира на отговора се превръща в цинизъм. В тази вулгарна версия казашката кореспонденция се разпространява много широко през XIX век. В много случаи се мисли като автентичен документ, общо взето, защото писмата са предназначени да потвърдят предубедена романтична визия за това, което са казаците", казва Даниел С. Уо, който изучава средновековна Рус и Руското царство във Вашингтонския университет (Сиатъл).
Тази версия на унизителното писмо вдъхновява Иля Репин, защото показва силния характер и емоции на казаците, които могат да бъдат добре изобразени в една евентуална картина. Историците вярват обаче, че писмото е фолклорен продукт и не е автентичен исторически документ.

Изследователите също вярват, че писмото е пример за широкоразпространените антитурски памфлети, предизвикани от антитурските настроения, които препобладават в Европа по това време. Учените посочват, че писмото е датирано различно от всеки източник, има различни версии, различни изпращачи и получатели – всичко това сочи, че то не е автентично.

За Репин автентичността на писмото е без значение. Той изучава свободолюбивия народ, прави първата скица на 26 юли, 1878 г., като завършва творбата през 1891 година.

Днес скицата е изложена в Третяковската галерия в Москва, а картината – в Държавния руски музей в Санкт Петербург. Недовършен вариант е изложен в Харковския художествен музей в Украйна.

Михаил Баришников - танцьорът, чийто полет към свободата му носи култова слава!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.