Какво може и какво не трябва да се консумира по време на Великия пост?

Legion Media
Великият пост за вярващите не е просто отказ от определени храни. Но главното е да не "изяждаш" морално своите близки – трябва да се въздържаш от гняв и раздразнение.

Великият пост е най-строгият в православното християнство. Започва веднага след Масленица (след Сирни заговезни в България – бел.ред.) и продължава 48 дни – до Великден (40 дни в памет на Христос, два празнични дни: Лазаровден и Връбница (Цветница), както и Страстната седмица). Великият пост предполага отказ от продукти от животински произход, но това не може да се нарече диета, тъй като смисълът от ограниченията е да се пречистиш духовно и да се подготвиш за празнуването на Христовото възкресение. През 2021 г. постът е от 15 март до 1 май.

Как започва Великият пост?

Първият ден от поста се нарича "чисти понеделник": в този ден е прието да почистиш дома, да отидеш на баня, да се избавиш от нечисти помисли с помощта на молитви и да се подготвиш да се ограничаваш от храна и развлечения. На онези, на които здравето им позволява, църквата препоръчва изцяло да се въздържат от храна в понеделник, като пият само вода. Вторник може да се яде само хляб и вода, в сряда и петък – само сурова храна без мазнина. Като цяло първата и последна седмица от поста се смятат за най-строги.

Но на децата, бременните и възрастните се позволява да правят малки отклонения, както и на онези, които са на път. Църковните представители препоръчват да се въздържате от храна, доколкото е възможно и доброволно.

Можете например да се договорите с малките деца, че ще получават по-малко сладкиши от обикновено.

От какво трябва да се откажем по време на пост?

В. Г. Перов,

В течение на целия пост следва да се въздържате от храна от животински произход, а именно от месо, животинска мас, млечни продукти и яйца. Рибата и морските продукти се разрешават едва два пъти за поста: на Благовещение (7 април в Русия и 25 март в България), Връбница/Цветница (през 2021 г. се пада на 25 април). На Лазаровден в събота (преди Цветница) е разрешен хайверът. Алкохолът е забранен по време на целия пост, но в неделите, на Лазаровден и в четвъртък от Страстната седмица можете да изпиете по чаша червено вино.

Главното е, да не "ядете" морално своите близки – трябва да се сдържате от прояви на гняв и раздразнение.

С какво да се храним по време на пост?

В делничните дни се яде един път на ден – вечер, а в почивните – по два пъти на ден.

По време на Великия пост се редуват дните за сурова и готвена храна: в понеделник, сряда и петък може да се яде сурова храна без мазнина, а вторник и четвъртък – готвена, отново без мазнина. През почивните дни – варена храна с мазнина.

Основната трапеза по време на пост се състои от различни каши: ечемичена, овесена, каша от елда – изборът е огромен. Разрешени са зеленчуци, плодове, ядки, бобови храни, гъби, хляб и мед. Често вярващите готвят леки супи, вегетариански кюфтета, постни пироги. От напитките е разрешена вода, всякакви чайове, кафе, цикория, варени треви и компоти. Смята се, че храната не трябва да има наситен вкус, затова е добре да избягвате подправките. Също така се препоръчва да се вари, задушава или пече храната, вместо да се пържи.

Храната не трябва да е тежка, на вярващите се препоръчва да избягват преяждането с любимата храна. Ако човек може да изяде на един път цял леген вареники със зеле или дузина пирожки с картофи, то по-добре изцяло да се откаже от тези блюда, въпреки че са постни.

Най-строгата седмица

Последната седмица преди Великден се нарича Страстна. От понеделник до сряда се яде сурова храна без мазнина, в четвъртък може готвена с мазнина и вино, а в петък следва изцяло да се въздържате от храна (разрешена е само водата). В събота Великият пост приключва със сурова храна без мазнина, но с вино. В неделя настъпва Великден, за който вярващите правят козунаци, сладкиши с извара и боядисват яйца.

Какво още е забранено по време на Великия пост?

По време на поста са забранени различни гадания (впрочем църквата по принцип не ги одобрява), пушене (или поне опитайте да се ограничите), твърд алкохол, както и интимни отношения. Заради това, между другото, православната църква не венчае младоженци по време на пост. От развлечения и веселби също се препоръчва да се откажете, като е по-добре да посветите това време на молитви.

Целта на Великия пост е да се бориш със страстите си, за да стигнеш духовно по-близо до Бога. Дори ако не успееш да се ограничаваш в храната, може да насочиш усилията си към добри дела.

С какво се отличава Великият пост в православието и католицизма?

Строгият пост се спазва и от католиците, но се различава на първо място по датите (заради разликата в календарите). През 2021 г. католическият пост започва от 17 февруари до 3 април. Ако православният пост винаги започва от понеделник, то католическият винаги е от сряда (в "пепелната сряда" по време на служба посипват главите на енориашите с пепел).

Католическият пост започва 46 дни преди Великден и не се спазва в неделите, затова се смята, че е точно 40 дни. В дните на поста вярващите ограничават месото, при това млякото и рибата са разрешени, освен в няколко дни.

А знаете ли защо руските църкви имат куполи с формата на луковици?

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"