Редки КАДРИ на легендарния Руски балет от турнета в чужбина

В началото на XX в. импресариото Сергей Дягилев организира редовни гастроли на руски артисти в чужбина. Първите представления се провеждат през 1907-1908 г. в Париж под заглавието "Руски сезони" (Saisons Russe – от фр.) и включват оперите "Борис Годунов", "Княз Игор", "Псковитянка" и "Руслан и Людмила". През 1909 г. Дягилев включва в "Руските сезони" и балетна програма с участието на танцьорите от Мариинския и Болшой театър.

Saison Russe, 1909 г. Художник: Eugene Verneau

Heritage Images/Getty Images

На следващата година той решава да показва само балетни представления и през 1911 г. импресариото превръща сезонните турнета в пътуващат трупа "Руски балет" (Ballets Russes – от фр.), която е базирана в Монте Карло.

Ballets Russes в Севиля, Испания, 1916 г.

Heritage Images/Getty Images

Най-голямото постижение на Дягилев е откритието на нови музикални имена. В трупата му са едни от най-известните балетисти и балерини на имперска Русия: Анна Павлова, Тамара Карсавина, Вацлав Нижински, Екатерина Гелцер. Михаил Фокин придружава трупата като хореограф, а костюмите са дело на Леон Баскт и Александър Беноа. Композитор на ранните програми е Игор Стравински.

Н. Александров/Санктпетербургски държавен музей на театралното и музикалното изкуство

Сезон 1909 е открит в парижкия театър "Шатле" с пет представления на Фокин: "Павилионът на Армида" (Le Pavillon d’Armide – от фр.) с участието на Павлова и Нижински, "Половецки танци" (сцена от "Княз Игор"), танцовата сюита "Пир" (Le Festin- от фр.), романтичния балет "Силфида" (La Sylphide – от фр.) и балета "Клепоатра" (Cléopâtre’- от фр.). Всички премиери са радушно приети от публиката с огромен ентусиазъм и руският балет се превръща в световно призната марка.

Артисти от трупата на Сергей Дягилев

Неизвестен автор/Санктпетербургски държавен музей на театралното и музикалното изкуство

Сезоните 1910 и 1911 се провеждат и в Берлин и Брюксел. Започват с новите балети на Фокин: "Карнавал", който маестрото смята за най-добрата си творба, "Жар птица" (L’Oiseau de feu – от фр.) с Тамара Карсавина, "Шехерезада", "Жизел" и "Ориенталки" (Les Orientales – от фр.) (танци от различни балети).

Тамара Карсавина

E. O. Hoppé

През 1912 г. Сергей Дягилев вече е започнал да работи съвместно с френските композитори Жозеф Морис Равел, Рейналдо Хан, Ашил-Клод Дебюси и Жан Кокто, превръщайки класическия балет в експериментален танц. Сред постановките са "Синьо божество" (балет на индийска тематика) "Следобедът на един фавн" с хореограф Нижински и "Дафнис и Хлоя", който Равел описва като "хореографска симфония".

Нижински с партньорката му

Edward Gooch Collection/Getty Images

Карсавина и Фроман в Le dieu bleu, 1912 г.

Свободни източници

Свободни източници

Едно от най-екстравагантните балетни представления е "Парад", поставено от Кокто през 1917 година, за което художникът Пабло Пикасо създава сценографията и костюмите. Основната тема на балета е парад на циркови артисти, които се опитват да привлекат публика за представлението си. Музиката е акомпанирана от звуците на пишеща машина, рог и звън от бутилки. Парижани не приемат това представление: отзивите са просто ужасни. Две години по-късно обаче "Парад" е поставен с триумф в Лондон и в бъдеще много композитори започват да използват немузикални звуци в творбите си.

Костюми от Пикасо, балета "Парад"

Jean-Pierre Dalbéra (CC BY 2.0)

Пабло Пикасо и художници в Театър "Шатле", Париж, 1917 г.

Свободни източници

По време на първата световна война Руският балет почти няма изяви в Европа с изключение на няколко благотворителни концерта в полза на Червения кръст, тъй като Нижински е в плен в Австрия, а Фокин и Карсавина не могат да напуснат Русия. През 1916 г. Дягилев кани новите танцьори Вера Немчинова, Лидия Соколова и Леон Войцеховски да се присъединят към трупата и тръгва на грандиозно турне из САЩ и Южна Америка. През 1919 г. турнето продължава във Великобритания.

Енрико Чекети

Неизвестен автор/Санктпетербургски държавен музей на театралното и музикалното изкуство

The New York Public Library

The New York Public Library

The New York Public Library

През септември 1917 г. Нижински танцува в балета "Духът на розата" за последен път, след което напуска сцената и се мести с жена си в Швейцария.

Нижински и Карсавина в Spectre de la rose, 1911 г.

Свободни източници

Вацлав Нижински в театър Le Palais du Soleil

А. Боткин

Репетициите в Монте Карло са възобновени едва в началото на 1920 година. Бъдещата балетна звезда Серж Лифар се присъединява към трупата, а сестрата на Нижински Бронислава става хореограф.

"Принц Игор", 1923 г.

Свободни източници

Една от последните премиери на Руския балет е неокласическият "Аполон Мусагет", написан от Игор Стравински и поставен от младия Джордж Баланчин през 1928 година. Костюмите са дело на Коко Шанел, която активно подкрепя Дягилев. Тя плаща и за погребението му през август 1929 година.

Александра Данилова и Сергей Лифар

Свободни източници

Сергей Лифар и Коко Шанел

Свободни източници

След смъртта на Дягилев Руският балет в Монте Карло е поет от Леонид Масин. Той продължава да поставя представления по цял свят. Лифар оглавява балета във Френската гранд опера, а Баланчин заминава за САЩ, където става известен като "бащата на американския балет".

Джордж Баланчин

Ron Kroon/Anefo

А знаете ли кой е Михаил Баришников - танцьорът, чийто полет към свободата му носи култова слава?

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.