Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Бъдещият автор на "Евгений Онегин" е посредствен ученик. Той посещава Императорския лицей в Царское село до Санкт Петербург. Цар Александър I основава лицея през 1811 г. за деца от най-видните руски семейства.
Явно обаче най-големият поет на Русия не е по математиката. Пушкин има двойки по този предмет, докато политическата икономика и латинският го отегчават до смърт. Познанията му по теология също са оскъдни. Има добри оценки само по два предмета – руска поезия и френска реторика. Но не се предава. Когато идва време да се дипломира, Александър изкарва една безсънна нощ и си взема изпитите. "Искам да ви разбера, уча странния ви език", пише пътеводната светлина на руската поезия през 1830 година.
Пушкин често споменава лицея в стиховете си. В известното си стихотворение "Към сестра ми", написано през 1814 г., той сравнява лицея с "манастир" и го нарича "самотна земя". Стаята му е описана като "тъжна мрачна килия", докато той самият е "монах" или "затворник от подземие". В стихотворението си "Сбогом", написано през 1817 г., Пушкин описва ученическите си години като "години на затворничество", наричайки легендарната образователна институция "убежище на самотата".
Шедьовърът на Гогол "Мъртви души" и повестта "Шинел" винаги са смятани за чудо на руската класика. Училищните му години обаче не обещават никакви бъдещи успехи.
Невъобразимият гений Гогол е роден в благородническо семейство в Украйна през 1809 година. Момчето първо учи в училище в Полтава, тогава част от Руската империя. Той е креативен и се наслаждава на театъра още от ранна възраст. Въпреки че опитва да пише в различни жанрове, никога не мечтае да бъде писател. Убеден е, че ще стане адвокат. През 1821 г. бъдещият автор на кратката повест "Нос" влиза в Нежинската гимназия за висши науки, на 130 км от Киев.
Според преподавателите и съучениците му, 13-годишният Гогол се държи добре в училище и в повечето часове, но няма много успехи в образованието. Гогол има страст за три неща – рисуване, литература и театър (участва в почти всяка училищна пиеса). Освен това Николай има репутация на мързелив ученик, който се затруднява с чуждите езици.
"Най-малко от Гогол можеше да се очаква слава като тази, на която той се радва в нашата литература", казва учителят му по латински. "Той беше 'terra ridus et inculta' ("некултивирана и дива почва"). Мога да кажа, без да обиждам никого, че когато завърши гимназията, Гогол не можеше да спрегне правилно глагол на който и да е език."
Кой би си помислил, че "ленивият ученик" ще открие призванието си като ненадминат повествовател?
Тази легенда на руската литература прекарва детството си в югозападния град Таганрог, където посещава гръцко училище в църквата "Св. св. Константин и Елена".
Антон обаче два пъти повтаря учебната година. В 3-ти курс – заради ниските си оценки по математика и география и после в 5-ти курс – защото постоянно получава тройки и двойки по гръцки. Изненадващо, но той никога не получава повече от петица по литература.
В училището има строга дисциплина, която трябва да се спазва. Учителят на Антон бие децата с линията и ги заключва в класната стая до мръкване.
През 1868 г. Антон Чехов, заедно с братята си Александър и Николай, влиза в гимназията в Таганрог. Най-големият брат - Александър. учи прилежно и е смятан за един от най-добрите ученици. Но преподавателите рядко поощряват Антон. Учителят му по богословие – Фьодор Покровски, веднъж казва на майка му: "Нищо няма да излезе от Вашите деца. Може би само най-големият Ви син ще се докаже".
В гимназията Чехов е пословично зле с чуждите езици, но е перфектен по богословие и дори получава прякора "набожният Антон". В училището даже започва да се говори, че ще стане духовник. Но когато бъдещият автор на "Вишнева градина" влиза в медицински университет, той открива напълно нова своя способност – на умел майстор на краткия разказ.
Ахматова се ражда като Анна Горенко близо до черноморското пристанище в Одеса, тогава част от Руската империя. Когато е малка, семейството ѝ се мести в Царское село, близо до Санкт Петербург. "В къщата нямахме книги, нито една книга. Само един дебел том на [Николай] Некрасов. Мама ми позволяваше да го чета през ваканциите", спомня си Ахматова.
Тя учи в девическата гимназия в Царское село. "Първо се справях зле, след това много по-добре, но винаги учех с половин сърце", казва авторката на "Реквием".
Анна учи в три гимназии: започва в Царское село, а след развода на родителите си прекарва една година в Евпатория в Крим и се дипломира от Фундуклеевската девическа гимназия. Там ѝ преподават бъдещият известен философ Густав Шпет и математикът Юлий Кистяковски.
Ахматова е по-скоро книжен плъх. Тя обича поезията от дете и пише първото си стихотворение на 11 години.
"На тринадесет вече познавах [Шарл] Бодлер, [Пол] Верлен и всички останали от 'Прокълнатите поети'. Започнах да пиша рано, но забавното беше, че преди да бях написала още и един стих, всички около мен бяха убедени, че ще стана поетеса. Татко дори ме дразнеше, като ме наричаше декадентска поетеса."
Ахматова, която често е споменава като водещия руски поет на ХХ в., говори за постиженията си кротко и скромно: "Бях най-обикновена ученичка".
Тя учи в няколко частни училища. На 9 години Цветаева влиза в девическата гимназия в Москва, но малко след това заминава за Европа със семейството си. Майка ѝ е диагностицирана с туберкулоза и се нуждае от спешно лечение. Цветаева продължава образованието си в немски и френски пансиони.
През 1906 г. след смъртта на майка си Цветаева се връща в Москва и влиза в друга частна девическа гимназия. Марина влиза в 4-ти курс, въпреки че е на възраст за 6-ти. Според приятелката ѝ от училище – Софя Леперовская, тя е "много живо, експанзивно момиче с изпитателни сиви очи и иронична усмивка... Тя гледаше непримиримо, предизвикателно не само по-възрастните ученици, но и учителите и преподавателите".
Марина никога не става любимка на учителите. "Да остане в една гимназия задълго ѝ се струваше скучно и се държеше така, че учителите се опитваха да се отърват от нея и бързаха да я изпратят в друга образователна институция", спомня си Леперовская.
Цветаева има шестици, без да полага много усилие. Тя "учеше в движение, но не искаше да полага усилие, за да овладее точните науки".
Цветаева носи в училище забранени книги и ги споделя със съучениците си, включително книги от бащата на руския социализъм – Александър Херцен. "Марина беше бунтарка. Училищните власти се страхуваха от влиянието ѝ над останалите ученици, защото всички я смятаха за невероятна", казва съученичката ѝ Ирина Ляхова.
Един ден Цветаева е повикана при директора и е помолена да промени поведението си. "Леопардът не може да смени петната си!", отвръща тя. "Ако искате да ме изключите, давайте. Ще отида в друга гимназия. Вече свикнах с номадския живот. Дори ми е интересно". Оригиналната Цветаева е изключена за свободомислие цели два пъти.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си