7 места в Русия, където чужденци са снимали филми

Култура
АННА ПОПОВА
Столичният Червен площад с храма "Свети Василий Блажени" и Невски проспект с Казанския събор в Петербург са най-популярните места за заснемане на филми. Веднага разбираш, че действието се развива в Русия. Има обаче и други кътчета, където са работили западни режисьори. 

Москва

Какво само не се е снимало в столицата! Тук са пристигали смелите герои на "Полицейска академия". Арнолд Шварценегер в съветска военна униформа е позирал на фона на Покровския събор в "Червена топлина". Във филма "Корабокрушенецът" героят на Том Ханкс работи в офис на FedEx близо до Червения площад, а след снимките си спомня, че това е било удивително преживяване: през онази година януари е бил толкова топъл, че се наложило да се докарва сняг от друго място. 

В "Превъзходството на Борн" може да се види истинска гонка по проспект "Комсомолски", булевард "Рождественски", площада "Трубная" и накрая сред бяло-сините многоетажни сгради в Крилатское. Чуждоземци нападат руската столица във "Фантоми" – екшън фантастика, сниман в самия център на града, поради което за някои сцени са нужни по няколко дни. 

ВДНХ и болницата "Пирогов", както и хотелите "Украйна" и "Национал", къщата на "Верхняя Масловка" и паркът "Коломенское" са само част от местата, представени в шпионския трилър "Руската къща" с Шон Конъри, Мишел Пфайфър и Клаус Мария Брандауер. Лентата на Фред Скеписи е първият чуждестранен филм, заснет изцяло в СССР. Тъй като един от героите е издател, който често посещава панаири на книгата, особено символична става сцена край гроба на Борис Пастернак във вилното селище Переделкино.

Санкт Петербург 

Дворците на Петербург и околностите му са идеален избор за заснемането на исторически филми и разбира се, за екранизации на руска класика. В "Онегин" на Марта Файнс главният герой се разхожда край замръзналата Нева, отдал се на размисли на фона на стрелата на Адмиралтейството, а с Ленски отива на дуел в района на селцето Лисий нос. 

"Демоните на Санкт Петербург", италианска лента за Достоевски, като че ли първа показва квартирата на писателя на улица "Малая Мешчанская". Има и добре известни на всички изгледи към двореца в Царское село и Дворцовия площад. Във филма се разказва как писателят работи над романа си "Играчът на рулетка" и междувременно се запознава с един от заговорниците, които неотдавна са убили член на царското семейство и планира в скоро време да извърши нови престъпления.

Ялта

Макар кредитите на филма "Мио, мой Мио" да включват руския режисьор Владимир Граматиков, този проект е копродукция на Швеция, Норвегия и СССР. Актьорският състав е от истински звезди. Юм-Юм, приятелят на главния герой, изиграва Крисчън Бейл, а злодея - Кристофър Лий. Момченцето Босе се пренася във вълшебната страна на желанията, където му предстои да се изправи в битка със злия вълшебник Като, който отвлича деца и ги превръща в птици. Някои сцени са снимани в Стокхолм, а пък природата за "приказната част" намират в Крим. Лесно може да се разпознае неоготическият замък "Лястовичо гнездо" и Воронцовският дворец с обширния парк. Те стават идеален декор за приказката на Астрид Линдгрен.

Калининград

През 2004 г. Мика Каурисмяки, по-големият брат на Ака Каурисмяки, заснема филма "Детенце", като превръща древногръцкия мит за Орфей и Евридика във филм за пътешествия, чието действие се развива в руския Калининград. Главният герой, музикантът неудачник Том, мечтае за гастроли в Париж, но вместо това отива в Калининград. Там той се запознава с Наташа, която е избягала от годеника си – влюбените тръгват с пътуващ цирк, а главорези на бившия избраник ги погват. В обективите попадат всички основни точки в града – ресторантът "Атлантик", Домът на съветите и тогава още незавършеният дългогодишен строеж – мостът на Втората естакада, който съединява бреговете на река Преголя едва много години по-късно.    

Колски полуостров и Мурманска област

За гибелта на групата на Игор Дятлов повече от 60 години се изказват различни предположения, от конспиративни до напълно прозаични. През 2013 г. излезе филмът на Рени Харлин "Инцидентът при прохода Дятлов" ("The Dyatlov Pass Incident"), в който героите повтарят маршрута на групата, за да изяснят как са загинали членовете ѝ. Снимките се правят не в Урал, а в Хибини, планински масив на Колския полуостров. Режисьорът обяснява това с необходимостта от "снежна картина" и при не твърде сурови метеорологични условия. В ролите на градчетата Ивдел и Вижай в Свердловска област "се снимат" заполярният Кировск в Мурманска област. 

Режисьорът, който работи и по "Умирай трудно 2", събира най-ексцентричните и "жълти" версии на онези събития – тук има и мистика, и засекретени експерименти, та дори и телепортиране и пътуване във времето. 

Езерото Байкал 

"В горите на Сибир" е екранизация на роман на Силвен Тесон. Половин година Тесон живее на брега на Байкал в обикновена хижа. Наоколо се простира кедровата гора на Байкало-Ленския резерват и замръзналото езеро. Той бяга на това място, защото е уморен от шума на парижкия живот и иска да се освободи от "всичко излишно". Авторът написва две книги за пътешествието си "В горите на Сибир. Дневник на самотата" и "Байкал. 180 дни самота", които стават основа за филма. 

"Исках да живея просто, бавно, за да остане най-важното", казва Теди, главният герой в екранизацията. Първото нещо, което той прави, когато се нанася в хижата, е да свали пердето от прозореца, така че нищо да не пречи във всеки момент да вижда Байкал. Битът му е най-обикновен: вода – от късове лед, светлина – от обикновена стеаринова свещ. Развлеченията са игра на шах със самия него, четене на книги, които Теди е взел със себе си, а освен това свири на тромпет направо на леда, където звуците се разнасят на много километри в околността.  

Самият Тесон казва за пътуването си, че тогава той успява "да укроти" времето. За да осъзнае това, на героя във филма му се налага да се вслушва в себе си и да вижда красотата във всеки момент от живота. 

Владивосток

Филмът на Кийши Куросава "Седмият код" продължава само час. Това е филм за пътешествия, трилър с комедиен привкус, шпионски игри, тичане по безкрайните дворове на Владивосток и разказ за провалилия се бизнес (да продаваш червен хайвер и мед в Япония не е много добра идея).

Самият град изпълнява ролята на "края на света", откъдето е толкова удобно да започнеш пътешествие из големия свят, като оставиш зад гърба си старите съветски къщи, мъглата, плъпнала по улиците, и опустелия парк с полуразрушени здания и статуи.

Виж и тези 5 съветски шпионски сериала, които непременно трябва да гледаш!