Откъде в Русия се появяват "келтски" кръстове

В един от най-древните градове на Русия, Велики Новгород, са се запазели най-старинните каменни църкви. В някои от тях може да се забележи една странна особеност: на фасадите са изобразени кръстове, вписани в кръг, а това е необичайно явление за руското око. Руският православен кръст е от четири линии - две перпендикулярни (самият кръст) и две допълнителни. Интересен нюанс е, че необикновените кръстове са разпространени именно в този град и съвсем слабо в съседни области, а в други райони изобщо ги няма. Как са се озовали тук?

Новгородските кръстове

Преди обединението на руските земи в една държава в края на XV век, Новгородската земя в продължение на три века е независима република с управници, които са били избирани, докато в мнозинството други руски земи е имало наследствена княжеска власт. Това обяснява защо през XIV-XV в. в Новгород се създава типична за града църковна архитектура и църковни символи, които изобщо не са като другите. Освен това до Новгород не стига игото на татаро-монголите, които разоряват много градове в Централна Русия, и затова именно в Новгород са се запазили древни църкви с тези символи.

Дори е прието кръстът с четири върха, върху който е поставен кръг, да се нарича "новгородски". В града могат да се видят и "поклоннически" кръстове в кръг, те са поставени сами, а понякога и на пътищата. Такива кръстове често са били посвещавани на паметни дати или военни победи. На тях може да има изобразени сцени от Евангелието и са високи почти 2 метра. 

Много кръстове са поставени и в нишите на фасадите на църквите. Те са били в памет на починали.

На мнозина им се струва, че този "дизайн" напомня знаменития "келтски кръст", разпространен през ранното Средновековие, символ на келтските племена на Британските острови и във Франция. Кръгът изобразява слънцето, което е езически символ, а тази приемственост е била важна за келтите, които току що са приели християнството.

Като потвърждение на хипотезата за келтския произход на кръстовете различни историци цитират най-невероятни легенди. Според една от тях самата руска държавност има "келтско-варяжки" произход. Според "Нормандската теория" руските племена са извикали варягите, тоест викингите, да ги управляват. И тогава във Велики Новгород пристигнал княз Рюрик, а двама му братя Синеус и Трувор - в Белозерск и Изборск. Пак според "келтско-варяжката" теория тези викинги са имали келтски корени... Косвено това се потвърждава от наличието на няколко кръста в кръг в Изборск (съвременната Псковска област).

Само че не е ясно защо традицията да се издигат келтски кръстове е известна в Северна Европа от края на VIII век, а руските каменни "кръстове в кръг" се появяват чак през XIV-XV век. Освен това формата на "новгородския" кръст се отличава от формата на "келтския". Страните на новгородския кръст приличат повече на остриета и са по-къси. 

Има разновидности на "новгородските кръстове", които са напълно вписани в кръга и вече съвсем не приличат на келтските.

Подобни кръстове са намирани и в Изборск, Псковска област, и в района на Ладожкото езеро, а също и в Европа - на бившите територии на Ливонския орден. Ливонският и Тевтонският орден нееднократно нападат новгородските земи, а това дава на историците основание да предположат, че тези кръстове са влияние на германската, а не на келтската култура.

За влиянието на германската култура може да говори фактът, че Новгород търгува с Европа и е членувал в Ханзейския съюз (голям политическо-икономически съюз на градове от Северозападна Европа, който съществува до средата на XVII век). 

И все пак повечето изследователи са на мнение, че тези кръстове нямат нищо общо с келтите, британците и всякакви други западни европейци. 

За първи път историците правят опити да изучат необикновените новгородски кръстове още в края на XIX началото на XX век и решават, че кръстовете са с сходни с традициите на Византия, откъдето е дошло и православието в Рус. "Формата на описаните кръстове идва вероятно от обикновения византийски кръст в кръг, който може да означава, най-вероятно, ореол, а може и трънен венец", пише през 1903 г. историкът А. Спицин. Тази теория подкрепят и съвременните краеведи.  

Между другото още през XVI в. "модата" на кръглите кръстове в Новгород изчезва. Историците са на мнение, че заради войни, или заради пандемии вече не е имало майстори, които да ги правят. Друга причина е, че укрепналата власт в Москва може да е решила и забранила на Новгород да използва свои регионални отличителни символи.

А знаете ли защо руските църкви имат куполи с формата на луковици?