Василий Верешчагин (1842-1904)
Василий Верешчагин е всъщност военен, а рисуването му е хоби. Първоначално той се прославя като автор на батални платна. Пътешества много заради военната си служба, включително в отдалечени области на Руската империя. Посвещава цял цикъл картини на средноазиатския регион Туркестан. Освен това той пътешества в Индия и Китай – където рисува най-известната си картина – "Апотеозът на войната". След това отива и в Близкия изток, Сирия и Палестина.
Богат киргизки ловец със сокол, 1871
Третяковска галерия
В планинините Алатау, 1870
Третяковска галерия
Руини на китайската светиня. Аккент, 1870
Третяковска галерия
Миграция на киргизите, 1870
Третяковска галерия
Главната улица в Самарканд от височината на цитаделата рано сутринта, 1870
Третяковска галерия
Проходът Барскаун, 1869-1870
Калужски музей изобразителните изкуства
"Те тържествуват", от цикъла "Варвари", 1872
Третяковска галерия
Вратите на Тимур (Тамерлан), 1872
Третяковска галерия
Мула Рахим и мула Керим се карат по пътя към чаршията, 1873
Третяковска галерия
Василий Поленов (1844-1927)
Василий Поленов има страст към религиозните рисунки. За дипломния си проект в Императорската академия на изкуствата той рисува "Христос възкресява дъщерята на Иаир". Десет години по-късно тръгва на голямо пътешествие към Близкия изток, когато посещава много библейски места и прави много скици на местните пейзажи, архитектура, лица и дрехи. От тези чернови се появява основното му произведение – рисунката "Христос и грешникът" (купена от Цар Александър III). В късните 1980-те той отново пътува до Палестина, Сирия и Египет, за да събере материали за големия си цикъл от рисунки – "Из живота на Христос", който поставя библейски теми в пленер (термин в изобразителното изкуство, рисуване на пейзажни картини на открито, отразявайки естествените преходи на светлината –бел.прев.).
Бейрут, 1882
Национален музей "Киевска картинна галерия"
Витлеем, 1882
Саратовски художествен музей "А.Н. Радишчев"
Харам ал Шариф, където се намира древният йерусалимски храм, 1882 г.
Третяковска галерия
Църквата "Св. Елена". Страничен олтар на църквата "Възкресение Христово", 1882
Третяковска галерия
Христос и грешницата, 1888
Третяковска галерия
На Тивериадското (Генисаретското) езеро
Третяковска галерия
Решихме да отидем в Йерусалим, 1890 г. Цикъл "Из живота на Христос"
Самарски областен художествен музей
Яков и Йоан, 1890. Цикъл "Из живота на Христос"
Руски музей
Сред учителите, 1896. Цикъл "Из живота на Христос"
Третяковска галерия
Изпълня се с премъдрост, 1896. Цикъл "Из живота на Христос"
Нижегородски държавен художественмузей
Беше в пустиня, 1909. Цикъл "Из живота на Христос"
Вятски художествен музей "В.М. и А.М. Васнецови"
Александър Яковлев (1887-1938)
През 1917 г. младият художник Яковлев, вече посетил Италия, е награден със стипендия за пътуване до Азия. Той изследва руския Далечен изток и стига до Китай и Япония. Докато е в Пекин, до него стигат новини за Руската революция, така че той веднага напуска Азия, но не за да се върне у дома, а за да отпътува към Париж. По-късно – в началото на 1930-те, Яковлев участва в "Жълтата експедиция", организирана от "Ситроен" за промотиране на колите. Той се връща от пътешествието си с над 800 творби, които са изложени в много страни по света и по-късно са пуснати в отделен албум под заглавието "Азиатски скици".
Азиатски рибар
Sotheby's
Битката на воините
Частна колекция
Улица в Япония, 1919
Частна колекция
Опера в Пекин, 1918
Sotheby's
В пустинята на Афганистан, 1931
Лична колекция
Кервансарай в Афганистан, 1931
Лична колекция
Посещението на Лама, 1933
Лична колекция
Монголи, 1933
Международен център-музей "Н.К. Рьорих"
Николай Рьорих (1874-1947)
Един от най-известните и мистериозни руски художници е Николай Рьорих – мнозина първоначално го асоциират с хималайски пейзажи. Като историк и археолог, той много пътува из Русия. Постепенно нараства интересът му към Изтока, където започва да изучава будизма и източните философии. След революцията от 1917 г. Рьорих вече е зад граница и не се завръща у дома. През 1923 г. тръгва на голяма обиколка в Азия, включваща Индия, Кашмир, Китай и Тибет. По време на експедицията той провежда етнографски и археологически изследвания и разбира се, прави много рисунки. По-късно Рьорих прави още едно пътуване към Китай, след което се мести в Индия, където остава до края на живота си.
Буда Победителя, 1925
Нижегородски държавен художествен музей
Червени коне (коне на щастието), 1925
Международен център-музей "Н.К. Рьорих"
Агни Йога. Диптих, 1928
Nicholas Roerich Museum, New York
Кришна (Пролет в Кулу), 1930
Nicholas Roerich Museum, New York
Планината на петте съкровища (два свята), 1933
Nicholas Roerich Museum, New York
Джелепла. Граница на Тибет, 1936
Nicholas Roerich Museum, New York
Звездата на героя, 1936
Nicholas Roerich Museum, New York
Монголия. Походът на Чингиз хан, 1937
Музей на Изтока
Канченджунга, 1944
Държавен музей на народите на Изтока
Ладак (манастир Ламаюру), 1947
Nicholas Roerich Museum, New York