Европа през очите на руските художници

Третяковска галерия
Руските художници пътуват до Франция, Италия и други места на Стария континент в търсене на вдъхновение.

Силвестър Шчедрин (1791-1830)

Бързо развиващият се Шчедрин влиза много млад в Академията на изкуствата в Санкт Петербург, където за проекта в последната година от следването си получава медал и стипендия за пътуване из Европа. През 1818 г. той отива в Италия и е толкова пленен от нея, че прекарва остатъка от живота си там. Стихията му е пленерът, като майстор той развива невероятен набор от цветове и светлинни текстури. Много иновативни за руското изкуство през XIX в., неговите картини на Рим, Неапол и Соренто са изложени в най-големите художествени галерии на Русия.

Колизеумът, 1819 

Замъкът "Сант Анжело", 1823-25

Тераси в Соренто, 1825

Малко пристанище в Соренто, което гледа към островите Иския и Прочида, 1826

Лунна нощ в Неапол, 1818

Карл Брюлов (1799-1852)

Брюлов дълги години живее в Италия и рисува няколко картини по италиански сюжети ("Италианска сутрин" дори е подарена на императрица Александра Фьодоровна, съпругата на Николай II). Художникът пътува и до Гърция и Турция, където създава няколко жанрови платна. Основният резултат от пътешествията му е монументалното платно "Последният ден на Помпей". В него Брюлов опитва да улови хаоса и ужаса, обхванали града по време на изригването на Везувий.

Италианска сутрин, 1823

Момиче бере грозде в околностите на Неапол, 1827

Последният ден на Помпей, 1833

Италианска изповед, 1830

Разходка в Албано, 1833

Гръцка сутрин в Мирак, 1835

Храмът на Аполон във Фигалия, 1835

Пейзаж на остров Мадейра, 1850

Иван Айвазовски (1817-1900)

Елементът на Айвазовски е морето. Като най-добрия художник на морски пейзажи в Русия, той посвещава стотици свои творби на водните басейни и бреговете на страната си, включително Нева в Санкт Петербург, Черно море и Крим (където по-късно на него е кръстена любимата му скала, от която рисува пленер). Но Айвазовски прави и много рисунки на венецианското крайбрежие и няколко пейзажа от Неапол и Константинопол (днешен Истанбул). Художникът пътува до Лисабон – на самия край на Европа.

Венеция, 1842

Заливът на Неапол в лунна нощ, 1840-те

Гледка към Константинопол и Босфора, 1856

Лисабон. Изгрев, 1860-те

Венеция, 1874

Константинопл. Залез, 1899

Константин Коровин (1861-1939)

Голям театрален художник в края на ХХ в., Коровин много пътува в търсене на сюжети. Той също така декорира руския павилион на Световното изложение през 1900 г., провело се в Париж, град, който той посещава няколко пъти. Художникът е силно повлиян от френските импресионисти, както може да се види в парижките му сюжети. През 1920-те емигрира от съветска Русия в любимия си Париж.

Парижко кафене, 1890

Хамерфест. Северното сияние, 1894-5

На балкона. Испанките Леонора и Ампара, 1888-1889

Париж. Café de la Paix, 1906

Венеция. Мостът "Риалто", 1908

Париж. Сен Дени. 1930-те

Иля Репин (1844-1930)

Още един ценител на Париж е именно авторът на "Бурлаци на Волга". Репин пътува по Европа със стипендия от Императорската академия на изкуствата, но Рим и Рафаело не го впечатляват. Във френската столица обаче той се вдъхновява и решава да остане там, като наеме студио. По време на няколкогодишния си престой в града на любовта той създава шедьовъра "Сако", както и още няколко известни картини с парижки мотиви.

Продавач на вестници в Париж, 1873

Парижко кафене, 1875

Момче на градинска стена. Монмартър, 1876

Василий Суриков (1848-1916)

Суриков е познат основно с монументалните си платна, изобразяващи сцени от руската история: "Утрото на екзекуцията на стрелците", "Болярката Морозова", "Преходът на Суворов през Алпите" и много други.

По-малко известни са невероятните му акварели от пътешествията му до Италия и Испания.

Милано, 1884

Рим, 1884

Венеция, 1900

Севиля, 1910

Пл. "Сан Фернандо" в Севиля, 1910

Севиля, 1910

Арл. Бикоборство, 1910

Вижте и Изтокът и Азия през очите на руските художници!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"