1912 г.
Свободни източнициКиносалонът "Художествений" на площад "Арбат" е един от най-старите в света и продължава да работи. Той е преживял революцията от 1917-а, Втората световна война, ерата на стагнация през 1970-те години и бурната перестройка през 1980-те години.
Забележителното място се открива на 10 ноември 1909 година. Първоначално киносалонът се нарича "Художествен електро-театър", а първата прожекция се провежда на следващия ден. Публиката очаква със затаен дъх да види френската няма драма "Жоржета" на режисьора Морис дьо Фероди. Първите прожекции са много кратки и продължават само около 15 минути.
През 1909 г. не друг, а авторът на "Война и мир" Лев Толстой посещава киното.
1925 г.
Свободни източнициОригиналният дизайн на киносалона е дело на руския архитект Николай Благовешченски. Това е едноетажна сграда с купол и светещ фонтан във фоайето. Първоначално в киносалона е имало места за около 400 души.
Четири години след откриването киносалонът е закупен от пионера в областта на седмото изкуство - руския режисьор и предприемач Александър Ханжонков. По това време става очевидно, че будната московска публика е жадна за филми, така че мястото трябва да се разшири, за да се увеличи броят на седалките.
През 1913 г. сградата е преустроена по проект на светилото на московското движение Ар нуво, архитект Фьодор Шехтел.
"Художествений" е възстановен и модернизиран. Фасадата на киното е проектирана в класически стил. Инсталирана е система за парно отопление, със специална будка за складиране на купчините филмови ленти, издигната на покрива на сградата. Фоайето е украсено с кристални полилеи, мраморни колони и палми. Музиканти и актьори посрещат гостите с изпълнения на живо преди всяка прожекция.
Киносалонът удвоява капацитета си и вече може да посреща около 900 души. Както в театъра, най-добрите места са запазени за най-високопоставените гости. Московската интелигенция обикновено заема местата в партера, докато най-бедните хора са били на места високо по балкона.
Репертоарът също се разширява. През 1914 г. в "Художествений" се показват около 15 къси неми филма.
По време на Руската революция от 1917 г. киносалонът се използва като център за задържане на хора, пленени от Червената армия.
През 1919 г. Владимир Ленин издава указ "За преминаване на фото- и филмовата търговия и промишленост под контрола на Народния комисариат на образованието". В резултат на това сградата на киното престава да бъде частна и става собственост на новата съветска държава.
Макет на броненосеца на фасадата на "Художествений", 1926 г.
Свободни източнициНавремето "Художествений" е предлагал най-високо ниво на обслужване. Това е било единственото руско кино, което е предлагало хартиени билети направо в домовете на клиентите. Наблизо е имало много жилищни сгради, на чиито обитатели да се предлага такъв екстравагантен лукс.
Към средата на 30-те години киносалонът е имал почти 950 места; снек-бар с напитки и сладкиши; читалня, стая за бебета и вътрешен двор за провеждане на концерти на живо през лятото.
Киното продължава да работи по време на Втората световна война, за да осигури така необходимото повдигане на духа на гражданите на руската столица.
То е модернизирано отново през 1950-те години. Някои от прозорците са зазидани с тухли, оркестрината е премахната, свалени са и фреските от фасадата.
След това, през 1955 г. "Художествений" се превръща в първото широкоекранно кино в СССР.
Той остава най-голямото и популярно кино в Москва до отварянето на киносалона "Россия" на площад "Пушкин", който става домакин на второто издание на Московския международен филмов фестивал през 1961 година.
Проект на архитетка Ф. О. Шехтел от 1912 г.
Свободни източнициПрез 1926 г. "Художествений" (който тогава официално се нарича "1-во държавно кино") е домакин на световната премиера на емблематичната историческа драма на Сергей Айзенщайн "Броненосецът Потьомкин". Филмът е прожектиран в препълнена зала.
През 1931 г. тук е показан първият озвучен съветски филм "Пътен билет за живота". Той е посрещнат възторжено на Международния филмов фестивал във Венеция през 1932 година, а Николай Ек печели наградата за най-добър режисьор за своята драма.
През 1936 г. в "Художествений" е прожектиран първият цветен филм на СССР "Груня Корнакова".
9 април 2021 г.
Михаил Терешченко/ТАССНещата се объркват ужасно по време на 1990-те години, когато "Художестений" е превърнат в казино с игрални автомати. Неотложно се нуждае от реконструкция. Киното затваря през януари 2014 г. и в края на краищата му е вдъхнат нов живот през пролетта на 2021 година.
Историческата сграда отново отваря врати след седем години реставрационни дейности, вече напълно преобразена. Сега има четири зали с капацитет от 21 до 474 души. И въпреки че е пищно декорирано с мрамор, киното не е прекалено претенциозно.
В "Художествений" няма да се показват филми, които гледаш и ядеш пуканки, или блокбъстъри, а независими филмови продукции и артхаус проекти.
А любителите на седмото изкуство имат възможност да гледат филми с оригиналното им звучене с руски субтитри.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си