Хората, които са далече от съвременното изкуство, но обичат киното, вероятно си спомнят сцена от сериала "Сексът и градът": главната героиня Кари Брадшоу отива на първа среща с руския художник Александър Петровски в една галерия. На витрината ѝ се е заселила млада художничка, която прави пърформанси, отказала се е от храна и е дала обет за мълчание. Влюбените отиват да проверят дали тя изпълнява собствените си обещания след затварянето късно вечерта.
А хората, които поне малко познават съвременното изкуство, навярно познават сръбкинята Марина Абрамович, заслужилата титлата "кралица на пърформанса". Именно с нея обичат да сравняват московската художничка Олга Кройтор. Олга не приема тези твърдения: "Не бих се съгласила с позицията на Марина Абрамович, тя не ми е близка, защото това е 'пърформанс', не шоу, за да се въвличат всички зрители". Освен това според нея художественият ѝ език е по-универсален и разбираем за широката публика.
Разказваме за най-запомнящите се пърформанси на Олга Кройтор.
Точка на опора
Някога да си стоял неподвижно няколко часа поне на невисок пън? Кройтор остана два часа на 4-метров стълб с диаметър 40 см! Олга твърди, че само така, достигайки самия връх, човек може да намери своята "точка на опора", своето място в живота.
Това вероятно е един от най-известните ѝ пърформанси - за него тя получава художествената Премия на Кандински, която се връчва в Москва. Кройтор го повтаря няколко пъти дори и през зимата.
"Пърформансът 'Точка на опора' е символичен, макар и напълно физически опит да се намери опора в реалността, където първичните ценности се смесват и се подменят с нови ориентири и установки", казва кураторът Оксана Чвякина.
Без име (отворен гроб)
Арт-парк "Никола-Ленивец"
Художничката ляга в гроб, покрит с трева, и се покрива със стъкло. Гола, прикрита, подобно на Венера на Ботичели, само с косите си, тя позволява на тълпи от хора да ходят "по нея" и да я разглеждат.
"Всяко произведение на изкуството е гол артист, който разказва на зрителите най-интимни подробности за себе си, и понякога и за това, от което той се срамува или се страхува...", пояснява Олга на сайта си.
Посещение в Лувъра става вдъхновение за Олга: става ѝ мъчно за Джокондата, която всеки ден гледат и се опитват да заснемат хиляди хора.
Какавида
Арт-парк "Никола-Ленивец"
Метафората, залегнала в основа на пърформанса, е достатъчно ясна: от всяка какавида трябва да се появи прекрасна пеперуда. Защо обаче и без това прекрасната художничка се е загърнала в пашкул и се е завързала за дърво?
Оказва се, че тук има и друг контекст. Пашкулът е и капан, в който е попаднала прекрасната пеперуда. Той е едновременно опасност и укритие, очакване на светлото бъдеще и предсмъртни мъки.
Пречистване
В продължение на девет дни Олга мие пода на изложбената зала със собствените си коси. Тя избира един от посетителите и го следва с кофа с вода, изтривайки с мокри коси пода пред обектите, пред които той се спира. Така художничката "поема в себе си всички отрицателни спомени, почиства кармичното пространство, както гъбата измива цялата болка, страданията, обидите и гневът".
Този пърформанс става за художничката дълбоко изследване на самата нея и на хората. Тя забелязва няколко стадия на поведението на зрителите: страх, преодоляване на срама и привикване, а след това и невъзможността на хората да живеят един без друг – те се връщат при нея в галерията.
Изолация
Музей на съвременното изкуство "Гараж"
Самотата е една от темите, които пронизват творчеството на Кройтор. На висок стълб, в гроб, в какавида... "Всички мои пърформанси са за моето усещане тук и сега", казва артистката. Към тази тематика може да се отнесе и пърформансът "Изолация", който тя прави в Музея на съвременното изкуство "Гараж".
Кройтор се приковава към стената с греда, покрита с червена пътечка – символ на кръвта и някои сериозни събития, които са в състояние буквално да вцепенят човек. Тоест това е моментът, когато не можеш да направиш каквото и да било и се опитваш да осъзнаеш какво става. Олга казва, че пърформансът е нейната реакция на въоръжения конфликт в Украйна.