Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Имераторската художествена колекция е основана през 1764 г. със специален указ на Екатерина Велика. Нейната лична колекция към този момент се помещава в крило на Зимния дворец, познат като "Ермитаж". Руските императори, които идват след Екатрина, продължават делото ѝ, като дори се сдобиват с цели колекции от западноевропейски картини, скулптури и арехологически артефакти от древните култури на Египет, Гърция, Рим и Изтока.
Днес Ермитажът е един от най-големите музеи на изкуството в света. Колекцията му (над 3 милиона експоната) се разпростира в няколко сгради, две от които – Зимният дворец и сградата на Генералния щаб (пред двореца) – са отворени за посетители. Представяме ви малка част от шедьоврите, с които Ермитажът е известен и които могат да се видят с едно посещение.
Този уникален двоен портрет е подарен през 1814 г. на император Александър I от Жозефин, съпругата на Наполен Бонапарт, в знак на благодарност за личната визита на руския цар в двореца ѝ до Париж, като гарант за безопасността ѝ при влизането на войските на победилите в града. Изложена е в Галерията на Камея на първия етаж на Ермитажа.
Тази 167-см мраморна статуя е подарък за Петър Велики от Ватикана (някои източници казват, че е разменена за мощите на св. Бигита Шведска). "Езическият идол" първоначално е изложен в Лятната градина, но след това е преместен в Таврическия дворец, дома на княз Потьомкин. Статуята е поставена в Ермитажа през 1852 г. за откриването на Новия Ермитаж (където все още може да се види в зала 109).
Колосалната скулптура на древния бог е взета за Ермитажа през 1861 г. от Александър II от разорения маркиз Кампана. Една от най-големите статуи в музея е изложена в зала 107 на Новия Ермитаж.
Една от първите творби на Зрелия Ренесанс, тази карина е създадена за владетелите на Милано. Ермитажът я купува през 1864 г. от херцог Лита, член на аристократична фамилия от Милано, която държи картината от няколко века. Творбата е изложена в зала 214 на Големия (Стария) Ермитаж.
Първоначално тази творба е с дървена база, но когато в средата на XIX в. е придобита от руския княз Сергей Голицин, неговият реставратор я прехвърля на платно. През 1886 г. Голицин я продава на търг, на който е купена за музея. Намира се в стая 217 на Стария Ермитаж.
Картината пристига в Ермитажа по странен начин. Разделена е на две части: дясната половина със св. Лука е придобита през 1850 г. за колекцията на краля на Нидерландия Вилхелм II, който е женен за дъщерята на император Павел; лявата страна, изобразяващата Мадоната и Младенеца, е закупена през 1884 г. от парижкия антиквар Антоан Бера.
Тази творба от великия Рафаело е в колекцията на граф Конестабиле дела Стафа от Перуджа, Италия. През 1871 г. картината е купена от цар Александър II за съпругата му Мария Александровна. Преместена е в Ермитажа през 1881 г. по поръчка на императрицата. Може да се види в зала 229 на Новия Ермитаж.
Единствената картина в Русия, която несъмнено принадлежи на Джорджоне. Купен през 1772 г. от Екатерина Велика, този шедьовър на Венецианската школа е една от перлите на парижката колекция на барон Пиер Кроза. 144-см платно е изложено в зала 2017 на Големия Ермитаж.
Немският художник е един от първите в Северна Европа, които рисуват голата богиня на любовта. Екатерина Велика се сдобива с творбата му заедно с цялата Дрезденска колекция на немския граф Хайнрик фон Брюл. С нея се сформира базата на музейната колекция през 1769 година. Намира се в зала 255 на Малкия Ермитаж.
Малко музеи в света могат да покажат скулптури на известния гений на Ренесанса. Това е единствената негова скулптура в Русия. Купена е от Екатерина Велика през 1785 година. Известно време се пази в Императорската академия на изкуствата, където служи като модел на художници и скулптори.
Според легендата умиращият Тициан държи тази картина в ръцете си. Продадена е на Кристофоро Барбариго, чиято цяла колекция през 1850 г. е купена за Ермитажа от Николай I. Произведението на венецианския майстор е изложено в зала 211 на Големия Ермитаж.
Картината съществува в три варианта. Другите два се намират в Музея на изкуството "Метрополитън" и английската Бадминтон Хаус. Третата версия, част от колекцията на италианеца Винченцо Джустиниани, е купена от Александър I през 1808 година. "Лютнист" може да бъде видяна в зала 232 в Новия Ермитаж.
Тъй като картината е в личната колекция на Екатерина Велика, тя се датира още от ранните дни на музея, въпреки че все още се водят спорове за автентичността ѝ. Шедьовърът на испанския художник е изложен в зала 239 на Новия Ермитаж.
Тази творба на фламандския художник е поръчана от Екатерина Велика заедно с колекцията на граф Хайнрик фон Брюл и е едно от произведенията, с които се създава първоначалната колекция на музея. Този шедьовър, посветен на гръцкия мит за Персей, е изложен в зала 247 на Новия Ермитаж.
Тази работа на Пусен, художник от Френския класицизъм, е вдъхновена от сцена от поемата "Йерусалим" на италианския поет Торкуато Тасо. През 1766 г. картината е купена от колекцията на парижкия художник Жак Авед. Може да се види в зала 279 на Зимния дворец.
Тази картина на нидерландския художник Рембранд Екатерина Велика купува от френския херцог Андре д'Ансезена. Дядото на неговата съпруга служи като дипломат в двора на Луи XIV и вероятно купува картината в Нидерландия. Тя се намира в зала 254 на Новия Ермитаж.
Този шедьовър на френския художник и "поет на ежедневието" Шарден е част от колекцията на барон Пиер Кроза, като през 1772 г. е купена от Екатерина Велика. Картината е изложена в зала 284 на Зимния дворец.
Този луксозен механичен часовник, направен от английския бижутер Джеймс Кокс, е поръчан за Екатерина Велика от нейния придворен (и любим) княз Потьомкин. Доставен в Русия през 1781 г. на отделни части, той е сглобен и пуснат от известния механик Иван Кулибин. Днес часовникът е изложен в зала 204 на Малкия Ермитаж.
Венецианският художник прави две версии на тази мраморна скуплтурна група. Едната се намира в Лувъра, а другата е купена от руския княз Юсупов и дълго време краси фамилното Архенгелско имение. През 1926 г., след Революцията, статуята е преместена в музея и изложена в зала 241 на Новия Ермитаж. В същата зала се намира още една "стояща" скулптура от същия творец – която Александър I купува от Жозефин.
Тази картина от великия импресионист е купена през 1899 г. от руския ценител Пьотър Шчукин, чиято колекция е национализирана след Революцията. Творбата идва в музея през 1948 година. Изложена е в зала 403 на Сградата на Генералния щаб.
Тази картина на френския импресионист принадлежи на руския търговец и колекционер Михаил Рябушински. След Революцията той дарява част от колекцията си, включително тази творба, на Третяковската галерия в Москва. По-късно е преместена в Държавния музей за ново западно изкуство, който също се намира в Москва, а след като е заткрит през 1948 г., тя е предадена на Ермитажа, където може да бъде видяна в зала 406 в Сградата на Генералния щаб.
Руският колекционер Сергей Шчукин купува много картини от испанския художник, включително този шедьовър от Синия му период. Колекцията на Шчукин първо отива в Държавния музей за ново западно изкуство, а през 1948 г. – в Ермитажа, където остава и до днес в зала 432 на сградата на Генералния щаб.
Това невероятно великденско яйце на "Фаберже" принадлежи на барон Едуард Ротшилд. Дълго време остава собственост на семейство Ротшилд и не се излага никъде. През 2007 г. руският колекционер Александър Иванов купува яйцето от аукционна къща "Кристис". Подарено е на Ермитажа през 2014 година. Изложено е в зала 302 на Сградата на Генералния щаб.
Тази картина е поръчана лично от руския колекционер Сергей Шчукин за собственото му имение. Първата версия на картината е в Музея за модерно изкуство в Ню Йорк, докато версията на Шчукин е национализирана заедно с колекцията му и е прехвърлена в Ермитажа през 1948 година. Намира се в зала 440 на Сградата на Генералния щаб, която е посветена на Анри Матис.
Картината на най-добрия руски импресионист е създадена в Германия, където той живее едно десетилетие. Платното представя обширни коментари от самия него, обясняващи смисъла на определени цветове и изразителни средства. През 1948 г. творбата отива от Държавния музей за ново западно изкуство в Ермитажа, който е открит след Революцията и после закрит. Намира се в Сградата на Генералния щаб, зала 443.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си