Този етюд, който художникът прави, докато е ученик в Московското училище за живопис, скулптура и архитектура, е придобит от Руския музей, основното хранилище на руското изкуство в Санкт Петербург. Вдъхновен от успеха си, Шишкин се мести в града, тогава столица, и продължава да учи в Художествената академия.
Като ученик той много пътува по скалистите горски хоризонти на Карелия и рисува природата. За тази картина от 1860 г. получава златен медал от Академията и стипендия за пътуване до Европа.
Шишкин рисува тази картина в Германия по поръчка на колекционера Николай Биков. За тази негова работа санктпетербургската алма матер го награждава с титлата академик. Копнеейки за родните пейзажи, художникът скоро се връща в Русия.
На една от скиците за това платно Шишкин пише: "Шир, простор, земя. Ръж. Божия благодат. Руско богатство." И наистина е трудно да си представим пейзаж, по-близък до руската душа. С четката си Шишкин "разказва" за природата в родното си градче Елабуга (сега в Република Татарстан). Картината участва в изложбата на пътуващите художници и е купена от Павел Третяков.
Шишкин остава в контакт с пътуващите художници, които отстояват реализма и фолклорните елементи, и често участва в изложбите им. Близкият му приятел Иван Крамской, който рисува няколко негови портрета, казва относно уменията на колегата си, че "... той е по-добър от всички други взети заедно".
В Дюселдорфското училище по живопис възпитават в Шишкин специална любов към земната, обикновена страна на природата. Етюдите му, които приличат на части от картини, са много детайлни и се приемат като самостоятелни творби.
Шишкин е работохолик, но семейна трагедия му дава още по-силен тласък към заниманията му. Първо жена му, майката на децата му, умира. След това той се жени втори път, но отново преживява същата ужасна загуба.
Рисунките на Шишкин от 1880-те показват как талантът му продължава да се развива. Въпреки че вече е смятан за майстор художник, той никога не спира да учи за природата. "В художествената дейност, в изучаването на природата, никога не можеш да сложиш точка, никога не можеш да кажеш, че си я усвоил и вече няма какво да научиш", пише той.
Това е най-известната му картина. Тя е приета от съвременниците му и известният колекционер Павел Третяков я поръчва за московската галерия. В Съветския съюз (и в днешно време), рисунката е на опаковката на любими бонбони и всеки руснак я познава и харесва.
Шишкин рядко рисува на зимна тематика, тъй като предпочита красотата на зеленината. Дори на това почти монохромно платно, което на пръв поглед изглежда мрачно, един от главните детайли е синьото небе.
Тази картина е въплъщение на руския литературен романтизъм. Кръстена е и служи за илюстрация на произведение на Михаил Лермонтов, представител на романтизма: "На дивия север виши се самотно/ бор върху голия връх".
През 1892 г. почетният професор Шишкин е поканен да проведе клас по рисуване на пейзажи в Императорската академия на изкуствата.
Само шест години по-късно той умира пред платното си. Това е една от последните му картини, на която Шишкин използва любимата си техника "изрязване на дървесните корони".
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си