Как "Дурак" става най-популярната игра на карти в Русия

Legion Media
"Дурак" ("Глупак") е популярна игра на карти сред простолюдието в царска Русия, но след революцията от 1917 г. към нея се пристрастява целият Съветски съюз.

Разбъркай тестето и раздай по шест карти, една по една, на всеки играч, като започнеш отляво. Добре дошъл в известната руска игра "Дурак".

Първи сведения за играта

Първото официално споменаване на тази игра е от времето на царска Русия. За "Дурак", заедно с други игри с карти, пише в книгата, озаглавена "Играч на карти с пресмятане", публикувана в Русия в края на XVIII век.

Авторът на книгата обаче не е измислил играта. Описани са само правилата, тъй като дурак вече е популярна сред селяните и обикновените хора в цялата руска империя. Висшите слоеве на руското общество предпочитат да играят покер, бридж и пасианси.

Може би простотата на правилата на играта отблъсква аристокрацията и привлича по-слабо образованите прослойки, които вероятно са намирали своеобразно убежище в играта, която може да се играе за пари или просто за забавление.

През XX в. след руската революция играта бързо набира популярност до такава степен, че буквално всички, включително и децата, вече знаят как се играе.

Въпреки че дурак днес не е чак толкова голямо забавление в Русия, тази игра на карти си остава изборът на много руснаци, които се научават да я играят от млади.

Как се играе

Също както при покера, има много варианти на играта на дурак. Всички те обаче имат някои общи положения.

Достатъчни са двама, за да играят на дурак, въпреки че ако има повече участници, играта ще стане по-динамична.

Дурак се играе с тесте от 36 карти, сред които от четирите цвята са картите от аса до шестици. На всеки играч се раздават шест карти, по една карта по посока на часовниковата стрелка, като се започне от човека, който седи вляво от раздаващия.

След като всеки играч получи шест карти, следващата карта в тестето се преобръща и се поставя на масата, където всеки може да я види, а останалата колода се поставя отгоре, но не я покрива напълно. Цветът на картата, която се вижда, е козът на раздаването. Всяка карта от останалите четири цвята може да бъде "бита" от коз от всяка карта от козовата боя, като се започне с най-ниската.

Играчът, който има най-ниския коз, играе първи. Той може да бъде помолен да покаже най-ниския коз на другите играчи, докато останалите пет карти остават скрити. След това играчът прави атака, като поставя избрана от него карта в средата на масата. Човекът, който седи отляво, се защитава, като бие картата с по-висока от същата боя или от някой от козовете.

След като картата е бита, нападателят има право да продължи с нова атака, но само с карти от същия порядък, като картите, които вече са били поставени в средата от атакуващ или отбраняващ се играч. Когато първият нападател приключи, играчът, седнал отляво на защитаващия се играч, може да допринесе за атаката, като се придържа към същия принцип. След като атаката бъде успешно "отблъсната", картите на масата се считат за "бити" и се изваждат от играта, докато започне следващата игра. След това играчът, който се защитава, взема в ръката си картите от тестето, така че ръката му да съдържа шест карти и става атакуващ, докато играчът отляво става защитаващ се. И двамата атакуващи играчи също попълват ръцете си с карти от тестето преди началото на следващия кръг.

Ако защитникът не успее да "победи" всички атакуващи карти, той трябва да събере всички карти в средата на масата и да ги добави към ръката си (в този случай ръката му може да се състои от повече от шест карти).

На свой ред обърнатият коз влиза в играта както и останалите карти в тестето.

Целта на играта е да се избегне да останеш последният играч с карти. Последният останал играч се нарича дурак или глупакът. Когато играта се играе за забавление, няма наказание за губещия, освен да бъде наречен глупак. При следващия кръг глупакът раздава картите. 

Разберете още как дори последните Романови стават популярни карти за игра!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"