"Реших да пропусна тази изложба в Третяковската галерия; имаше опашка като за мавзолея!". Това сравнение, което може често да бъде чуто в Русия, вероятно няма голям смисъл за повечето чужденци. Каква е логиката и защо има опашка за мавзолея? Това са популярни въпроси, затова нека обясним всичко.
Първо, вероятно знаете за кой мавзолей говорим. Е, това изобщо не е под въпрос – този на Ленин. Лидерът на руската революция, който умира през 1924 г. и болшевиките решават да не го погребват, а да балсамират тялото му и да построят специален мавзолей, където да го излагат оттогава насам.
Ленин е бог в съветския пантеон, национален идол, затова почти моментално огромни тълпи от работници и селяни се нареждат да видят безжизненото му тяло.
Георгий Петрусов/Sputnik
Опашката изглежда безкрайна, но все пак посещението на мавзолея се превръща в традиция. Пионери, инженери, войници и чуждестранни делегации се редят на опашки… организирани са цели турове до мавзолея. Без значение дали е горещ летен ден или зимен мраз, хората чакат ли чакат, за да видят Ленин.
Борис Кауфман/Sputnik
На човек може да му отнеме няколко часа, за да зърне Ленин (действително процесът продължава по-малко от минута; нямате право да седите и да го зяпате). Така че, когато се каже "опашка като за мавзолея", това значи много дълга опашка, която отнема няколко часа; опашка, която изглежда без край.
В действителност съветските хора са свикнали с опашките – за мавзолея, за хранителния магазин, за който и да е магазин с дефицитни стоки. Някога хората чакат по цяла нощ, за да си поръчат редки обувки или диван.
Преди избухването на пандемията от Covid-19 опашките все още бяха чести: за театър, за зоопарка, за изложба (особено за Третяковската галерия) и за книжни панаири. Когато руснак види опашка… той моментално си мисли, че си струва да се нареди на нея. Непременно тя води до нещо, което не е за изпускане!