Ричард Д. Джеймс (Афекс Туин)
Martyn Goodacre/Getty Images
Продуцентът и гений на електронната музика Ричард Д. Джеймс, по-известен със сценичния си псевдоним Афекс Туин, очевидно е преживял любовна история, която го е накарала да прекара 2 години в Русия!
Първото му посещение е през 1994 г. и около него има много слухове. Според един от тях Джеймс се напил и се скарал с местни типове; други пък си спомнят, че получил хранително натравяне от беляши (пържени бухти с месен пълнеж) и бил откаран в болницата с линейка, която го таксувала за услугата! Каквато и да е истината, 17 години по-късно Джеймс се връща в Русия по коренно различни причини.
На 9 декември 2011 г. Афекс Туин внезапно се появява лично в затънтен музикален клуб в Москва – седи си кротко и гледа изявата заедно с останалата публика. Така става ясно, че той всъщност от известно време живее в Москва. Според източници от музикалните среди той живее в градчето Реутов край Москва със своята приятелка и бъдеща жена. За семейния живот на Джеймс обаче не се знае кой знае колко много, с изключение на факта, че има двама сина, а втората му жена е руска студентка по изобразително изкуство.
За това свидетелстват доста препратки в албума на Афекс Туин от 2014 г. Syro, който е носител на Грами – от парчето aisatsana (Anastasia, написано наобратно) до факта, че в едно от парчетата се чува руски женски глас, който казва "носочки, носочки" ("чорапки" на руски). Освен това иначе енигматичното име на албума не изглежда толкова загадъчно, ако бъде изписано на руски – на руски думата "сырой" означава "влажен" – според нас това е препратка към обичайното време в Москва.
Дейвид Браун (Бразавил)
Сергей Фадеичев/ТАСС
Певецът и текстописец Дайвид Браун, който свири на саксофон в бандата на Бек Хансен в края на 1990-те, започва да прави турнета в Русия с бандата си "Бразавил" (Brazzaville) през 2010-те, макар че в интервю за Russia Beyond през 2014 г. той признава, че изобщо не е планирал да го прави.
Голяма част от предците на Браун са от бившата Руска империя (Украйна и Беларус), макар че той не говори нито един славянски език. Въпреки това пуска риуърк на класическото руско рок парче на легендарния Виктор Цой "Звезда на име слънце" и още няколко кавъра на руски песни.
Най-новото и най-известно постижение на Дейвид Браун обаче са микрофоните, създадени съвместно с руски инженери. Браун е съосновател на Soyuz Microphones, които се правят в Тула. Благодарение на Браун тези руски микрофони вече се използват от някои от най-популярните съвременни музиканти, включително Radiohead и Beck.
Тил Линдеман (Рамщайн)
Александър Рюмин/ТАСС
Роден през 1963 г. в Лайпциг, който по онова време е част от Германската демократична република (ГДР), Тил Линдеман пътува в СССР, докато тренира като плувец за Олимпиадата в Москва през 1980 година. Връща се през 2001 г. като вокалист на германската индустриална метал банда "Рамщайн" (Rammstein), която е култова в Русия.
През следващите години връзките между бандата и Русия се засилват – "Рамщайн" записват парче, посветено на Москва а в края на 2010-те групата започва често да посещава страната. Той снима видеа в руския студиа, излиза с руски филмови звезди и, според публикации в пресата, има връзка с местната музикантка Светлана Лобода. Линдеман дури публикува книги с поезията си на руски език. Последната му творба е кавър на съветска песен към филм на Тимур Бекмамбетов, която му донесе похвали за алтернативната интерпретация и отличния му руски.
"Не ми пука за пазара. Израснах в Източна Германия и Русия е част от детството ми, от младостта ми, – казва Линдеман в едно от интервютата си. – Нашите страни са много приятелски настроени. Това е много важна част от живота ми".
Брайън Ино
Roberta Bayley/Redferns/Getty Images
Един от най-влиятелните продуценти на съвременна музика – Брайън Ино, е оказал огромно въздействие върху емблематичното звучене на редица култови банди през последните 40 години, включително Talking Heads, U2, Roxy Music, Coldplay и още много.
Ино е привлечен от Русия през годините, в които се формира като професионалист: "Докато бях студент, любимият ми период беше Русия в началото на XX век", казва Ино в едно от интервютата си. "През 1997 г., докато живеех в Санкт Петербург, буквално не излизах от Руския музей, защото там имаше огромна колекция от този период. Срам ме е да призная, че съм бил в Ермитажа само веднъж, но в Руския музей съм ходил поне 25 пъти!".
Още по-рано, през 1980-те, Ино пътува няколко пъти до Санкт Петербург, за да работи с Пьотр Мамонов и неговата андръграунд банда "Звуки Му". По време на едно от посещенията си в Санкт Петербург през 1997 г. Ино прави и две аудио-визуални инсталации – в Павловския дворец и в Мраморния дворец на Руския музей. Той списва и месечна колонка за живота в Санкт Петербург за британския вестник The Observer.
"Мисля, че Русия е много, много интересно място, защото в продължение на 70 години те развиват нещо като паралелна култура", казва Ино в интервю за St. Petersburg Times през 2005 година. "Не [западна], не зависеща от [запада], високо културно, но отделно общество. Затова това е много интересен експеримент, от който можем да научим нещо".