Как традициите разклащат здравето на Романови

Можете ли да си представите медицински преглед, извършен със завеса между доктора и пациента? Звучи откачено, но точно така се извършват те в покоите на дамите в дворците на първите Романови през XVII век.

Докторът, обикновено чужденец от аптекарския отдел, може само да задава въпроси на жените от царското семейство, независимо дали става дума за царицата или дъщерите ѝ, или за нейните сестри. Той ги пита как се чувстват и каква болка или заболяване имат – той никога не вижда или, опази Боже – преглежда тялото на такава знатна дама. За тях се грижат акушерки и бавачки, които практикуват народна медицина.

Защо първите Романови са болни?

Както пише историкът Игор Зимин, двете главни болести на първите Романови са туберкулоза и рахит – който обикновено се проявява в изкривяване на краката и болки в костите. Това означава, че младите царе имат нисък имунитет, недохранени са и им липсват витамини. Но как е възможно всъщност най-заможното семейство в страната да отглежда децата си толкова зле?

Отговорът е прост – откачени традиции. Първо е начинът, по който малките царе живеят. Преди да навършат 5 години, момчетата и момичетата в царското семейство стоят в покоите на жените. Те имат нужда от свеж въздух – и живеят зад затворени прозорци, защото царското семейство се страхува дали някой няма да види децата им (и да ги погледне със зло око). Стаите винаги се отопляват, стените и подовете са покрити с платове, за да задържат топлината. Люлките също са покрити с платове и дори кожи, а бебетата са повити сред пух и възглавнички, под одеяло. Вярва се, че ако бебето не е повито добре, ще порасте криво и с гърбица (какво?).

Децата са заобиколени от много слуги. Дойки, медицински сестри, нощни сестри, прислужници, перачки, шивачки... списъкът продължава. Но дали наистина се интересуват от здравето на децата?

Историчката Вера Бокова описва дневните отговорности на прислужниците към царските наследници: "Да можеш да предвидиш съдбата на детето по броя бенки по тялото му; да пазиш люлката му от пряка лунна светлина – за не си отиде сънят; да забраняваш на всички да гледат детето, след като е заспало – за да не го развалят; да размазваш сажди зад ухото на детето, за да го предпазиш от зли очи и преди среща с нов човек да поръсваш сол по главата му под шапката". Очевидно всичко това е много далеч от здравните процедури, от които малките царе се нуждаят.

Те се нуждаят от активност – но вместо това са принуждавани да вървят само бавно, никога да не тичат или викат, защото това е непристойно за царски особи. И така децата свикват да се държат формално.

Те се нуждаят и от добро хранене – но много им липсва витамин C. През XVII в. международната търговия все още е много бавна, а Москва е северен град, където зимата продължава 7-8 месеца, така че на царската маса рядко има свежи плодове. Свежи остават само дините, снабдявани от региона на бившето Астраханско ханство, но Православната църква по странни причини забранява пресните дини, защото приличат на... отрязаната глава на Йоан Кръстител! Така че дините идват осолени, поради което губят доста от витамините си. Резултатите?

През 1627 г. Михаил Фьодорович, първият Романов, се оплаква на баща си: "За краката ми стана трудно да се движат, носят ме на столове към и от файтона". По това време той е едва на 31 години! Неговият правнук Фьодор Алексеевич също страда от това заболяване. Той едва ходи през кратките си 21 години живот. Химичният анализ на останките на първите Романови, пише Вера Бокова, доказва, че заболяването е рахит.

Петър Велики е отгледан по същия начин през първите години от живота си и здравето му е далеч от перфектно. Това, което вероятно му помага да подобри имунната си система, са военните упражнения, които той прави от ранни години. Но минава доста време, преди да се роди нов наследник, който да бъде отгледан в руското царско семейство – XVIII в. е пълен с държавни преврати, когато възрастни хора наследяват руския трон.

Екатерина и английският начин на отглеждане

През 1754 г. в семейството на Екатерина и Петър III се ражда великият княз Павел I. Почти веднага след раждането му той е заведен в покоите на императрица Елисавета, която е негова леля. Павел е смятан за дългоочакван престолонаследник, бъдещето на Русия, така че здравето му е държавен приоритет. Но самата Елисавета е отгледана по старите порядки в Москва и се отнася с бебето по същия начин.

Ето какво си спомня Екатерина, неговата майка: "Той беше буквално задушаван от ненужни тревоги. Лежеше в невероятно гореща стая, във фланелени пелени, в люлка, тапицирана с козина от черна лисица. Потта се стичаше от лицето му и по цялото му тяло, в резултат на което, когато порасна, той настиваше и се разболяваше от най-малкия повей на вятъра". Общо взето здравето на Павел страда по същите причини, поради които страдат и първите Романови. Също така стомахът му е развален още от детството му. Той отказва да яде, но бавачките го тъпчат с храна насила. Той има лактозна нетолерантност, става му зле от месо – и така цял живот.

Екатерина очевидно е шокирана да види как синът ѝ губи здравето си толкова рано, но не може да се противопостави на правилата на императрица Елисавета. Това, което прави, е напълно да промени начина, по който да се отгледат нейните пвнуци, Александър (роден през 1777) и Константин (роден през 1779), децата на Павел и съпругата му Мария Фьодоровна.

Също както Елисавета прави с Павел, Екатерина взема Александър и Константин под собствено наблюдение. Тя обаче не позволява повиване и прехранване. Екатерина вярва в т.нар. "английски" начин на отглеждане, чиято цел е отглеждане на здрави джентълмени, а не слаби и болни. Екатерина пише за внуците си: "Малкото легло на г-н Александър, тъй като той не познава нито люлка, нито морска болест – е направено от желязо без балдахин; той спи на кожен матрак, покрит с чаршаф, има възглавница и малко английско одеялце. От раждането си той е привикнал на всекидневно къпане в банята, ако е здрав". Стаите на Александър и Константин се затоплят само до 19ºC и се осветяват от няколко свещи, а не големи полилеи – за да е свеж въздухът.

Облечени с вълнени бански, внуците се веселят в езерото в Царское село за радост на майка си. Но същевременно те са свикнали на ръчен труд – също новост за Русия, където благородниците избягват всяка физическа работа. Александър и Константин се учат да режат дърво, рисуват, тапицират, смесват и полагат боя, цепят дърва за огрев, орат, косят, яздят коне... Същевременно момчетата са любопитни и към чуждите езици – докато стане на 6 години, Александър говори и пише на руски и английски.

Момчетата не са отделени от родителите им – те се виждат редовно. Павел наглежда военните уроци и практика на синовете си, а Мария Фьодоровна, художничка и скулптурка, ги учи на изящни изкуства и рисуване. И двамата стават много добри в това. Когато в семейството на Павел през 1796 г. се ражда Николай, а през 1798 г. и Михаил, те са отгледани по същия начин, по който Екатерина отглежда по-големите им братя. В резултат наследниците на Павел са вероятно най-здравите сред Романови.

Въпреки малките промени начинът, по който са отгледани децата на Павел, определя отглеждането на останалите Романови през XIX век. Строгостта, ръчната работа, водните процедури и физическите упражнения са в основата на този метод. Ето го ежедневния график, който поетът Василий Жуковски, учител на Александър Николаевич, бъдещия Александър II, измисля за него:

"Ставане в 6 сутринта; от 6 до 7 сутринта – молитва, закуска, преглед на предстоящия ден; от 7 до 9 сутринта – уроци; 9-10 ч. – почивка, посещения; 10-12 ч. - уроци; 12-14 – разходка; 14-15 ч. – обяд; 15–17 ч. – почивка, игри, разходка; 17-19 ч. – уроци; 19-20 ч. – гимнастика или игри; 8-9 ч. – вечеря; 21-22 ч. – преглед на изминалия ден; дневник." Така че, вероятно, царските деца са изненадващо сред най-заетите деца в Руската империя!

Прочетете как чужденци помагат да се построи Магнитогорск – промишленият център на СССР!