Петима злодеи в руската литература

Родион Разколников от "Престъпление и наказание" на Фьодор Достоевски

Технически Родион Разколников не е злодей. Най-голямото му престъпление е това, че убива в името на морален експеримент. "Трепереща твар ли съм или имам право…", осмелява се той да запита себе си, опитвайки се да разбере: "...въшка ли съм и аз като всички останали или човек. Ще мога ли да престъпя или няма да мога". След като извършва престъплението си (Разколников убива алчната лихварка Альона Ивановна и сестра ѝ Лизавета, която е бременна), героят преминава емоционален кошмар в борбата си за морална свобода. Разколников обаче цял живот плаща за престъплението си. "Нима старицата убих? Себе си убих, не старицата!", признава младият мъж в "Престъпление и наказание", анализирайки последствията от престъплението си. Авторът на "Покана за обезглавяване" Владимир Набоков, който често критикува Фьодор Достоевски с нотка сарказъм, вярва, че Разколников трябва да бъде заведен не в полицията, а на първо място на психиатър.

Аркадий Свидригайлов от "Престъпление и наказание" на Фьодор Достоевски

Аркадий Свидригайлов е перфектният злодей, който крие демоните си под маската на благосклонността. Очевидно има "нещо ужасно неприятно" в този мъж, който извършва смъртни грехове, но никога не тръгва по правия път. Циничният и зъл Свидригайлов е отговорен за самоубийството на 14-годишно глухо момиче и вероятно за отравянето на ревнивата си жена Марфа. Бивш измамник на карти, Свидригайлов е описан като "празен и незначителен злодей", чиито очи са "някак прекалено сини, а погледът — някак прекалено тежък и неподвижен". Благородникът, който още няма 50 години, олицетворява разврата, похотта и безделието с главно "Б". Интересно, но в многопластовия роман на Достоевски Свидригайлов се асоциира с мотива за двойнственост и възкресението на Разколников. Той е това, в което Разколников можеше да се превърне, ако не бе намерил силата да се покае.

Григорий Печорин от "Герой на нашето време" на Михаил Лермонтов

Григорий Печорин унищожава живота на другите хора със същата лекота, с която се рушат пясъчни замъци. Той без усилие кара другите да страдат, но остава абсолютно безразличен към последствията от действията си. Горд кавказки красавец или дебелокож благородник – за 25-годишния Печорин няма значение кой ще бъде следващото му завоевание. И все пак Бела, която е една жертвите му, щеше да е жива, ако не бе срещнала Печорин. Но жените идват и си отиват, като кукли в евтино шоу, а Григорий безуспешно опитва да открие нов лек за скуката си. Младият неморален офицер се отегчава от всичко, което прави, а в крайна сметка и от самия живот. Печорин често е виждан като герой, който събира всички пороци на обществото от 1830-те, но и като герой, в който модерната младеж разпознава универсални човешки черти. Той е безразличен, уморен от света, циничен и саркастичен.

Тарас Булба на Николай Гогол

Ако беше жив днес, Тарас Булба определено щеше да бъде принуден да отиде на терапевт, за да се справи с проблемите си с гнева. Уви, в пристъп на гняв и разочарование Булба, избухлив и волеви тип, убива собствения си син Андрий. "Аз съм те родил, аз ще те убия!", заключава заклетият казак. Отмъстителен и груб, той убива сина си, когато последният предава казаците и се присъединява към поляците. След бруталното убийство побелелият мъж, който е и пламенен православен християнин, дълго време се взира в "бездушния труп" на мъртвия си син. Физически силни и могъщи, дори казаците намират "прекомерна неговата безпощадна свирепост и жестокост", но Булба е упорит, като вол. Той обижда и пребива жена си. Бруталността е в гените му.

Катерина Измайлова от "Лейди Макбет от Мценска околия"

Катерина Измайлова от много време е символ на шекспировата плашеща страст, подправена от мрачната реалност на руския живот.

Тя започва като млада селянка и след това става съпруга на търговец, но все пак страда от скука. В своята сляпа, неконтролируема страст към новия си наперен любовник (чиновника Сергей), тази жена с гореща кръв се превръща в истинско чудовище и убива съпруга си, по-възрастния му тъст и малкия племенник на съпруга си – Федя, който тя задушава с възглавница. Дори да се предположи, че първите две убийства са извършени в името на любовта, третото е невъзможно да бъде оправдано. Младото момче не се меси в любовния живот на Катерина. Тя убива малолетния, за да не дели наследството с него. И това не е последната смърт в мрачния роман на Лесков.

Самият писател признава, че често му става зловещо, докато пише своята "Лейди Макбет от Мценска околия". Романът е опит да се изследва какво се случва, когато обикновените хора стават жертва на това, което Лесков описва като "тъмни страсти". Основният извод е, че подлото и зло престъпление винаги се наказва.