Топ 10 чужди филми, по които хората в СССР са луди

Съветските филми показват на зрителя това, което той познава така или иначе – битът и взаимоотношенията на работното място, познати "декорации" и гледки. Чуждите филми, от друга страна, са истинска глътка свеж въздух – нови актьори, непознати пейзажи, съвършено различен живот.

В СССР обаче далеч не всички чуждестранни филми са разрешени за показване – някои излизат изрязани или пък с няколко години закъснение. И въпреки това съветските зрители ги гледат с удоволствие. Ето лентите, които правят истински бум в кината.

"Четиримата мускетари" (Франция, 1974)

"Четиримата мускетари", 1974 г.

Ричард Лестър/Alexander, Michael and Ilya Salkind Productions; Este Films

В Съветския съюз романът на Александър Дюма за приключенията на смелите кралски гвардейци "Тримата мускетари" е просто обожаван и издаван в огромни тиражи. Затова няма нищо чудно, че френската комедийна екранизация в СССР е гледана от 56,6 милиона души. Между другото, на съветски екран филмът излиза с четири години закъснение – в същата 1978 г., в която в СССР снимат и своя телевизионна версия на романа, и филмът наистина става култов.

"Отмъстителят" (Barood) (Индия, 1976) 

"Отмъстителят" 1976 г.

Прамод Чакраворти/Jugnu Enterprises

В СССР Боливуд е невероятно популярен и много филми имат доста сериозни касови приходи. Киното от другарска Индия е идеологично неутрално и безопасно и се показва активно в страната на съветите.

Екшънът "Отмъстителят" се проваля в индийските кина, но се превръща в истински хит в СССР. Той излиза на съветски екран през 1978 г. и е гледан от 60 милиона души. Актьорът Риши Капур, който играе главната роля, вече е познат на съветския зрител от мелодрамата "Боби" (Bobby) (1973), а през 1980-те той е поканен да се снима в съветско-индийския филм "Черният принц Аджуба".

"Диско танцьор" (Disco Dancer) (Индия, 1983)

"Диско танцьор", 1982 г.

реж. Баббар Субхаш/B. Subhash Movie Unit

Тази индийска музикална мелодрама за уличен певец излиза на съветски екран през 1984 г. и предизвиква истински фурор. Гледана е от 60,9 милиона души, като много след това я гледат още много пъти. Тайната на успеха ѝ се крие в танците, песните, екзотичните пейзажи и тоалети – и, естествено, във вълнуващия сюжет. Е, някои сцени от танците са изрязани в съветските кина.

Песента Jimmy Jimmy Aaaja съветските граждани знаят едва ли не наизуст, а актьорът Митху Чакраборти, който играе танцьор в дискотека, става народен герой (и неведнъж след това посещава СССР и Русия).

"Бялата рокля" (Египет, 1973)

"Бялата рокля", 1973

реж. Хасан Рамзи/киностудио "М. Горки"

Нито един друг филм от египетски кинематограф не успява да попадне дори в Топ 50 на съветския боксофис. Но съветският зрител е покорен от историята на египетската Пепеляшка. Това е мелодрама за бедна продавачка и милионерски син, които се женят тайно, знаейки, че няма да получат благословията на богатия баща. В СССР, очевидно, филмът е смятан за класово коректен – от богатите могат да се очакват само проблеми. През 1976 г. филмът излиза на съветски екран и е гледан от 61 милиона зрители. "Бялата рокля" дори изпреварва излезлия през същата година индийски филм "Зита и Гита" (който, между другото, също ев Топ 20 на най-касовите ленти в съветските кина).

"Боби" (Индия, 1973)

"Боби", 1973 г.

реж. Радж Капур/R.K. Films Ltd.

Вече споменахме, че след този филм съветските зрители се влюбват в актьора Риши Капур от "Отмъстителят". Това е мелодрама за индийските Ромео и Жулиета. Родителите им са от различни касти – тя е дъщеря на състоятелни хора, а той – син на рибар. Освен това изповядват различни религии. На хората в СССР им харесват техните любовни преживявания и проблемите на класовото неравенство. Филмът излиза на съветски екран през 1975 г. и е гледан от 62,6 милиона души.

"Спартак" (САЩ, 1960)

"Спартак", 1960 г.

реж. Стенли Кубрик /The Bryna Company

Гладиаторът Спартак, който повежда въстание на робите, е любим герой на съветските граждани, а романът на Рафаело Джованьоли е издаван в големи тиражи в СССР. През 1956 г. на сцената на Ленинградския театър за опера и балет (днес Мариинския театър) с голям успех е поставен балетът "Спартак" на Арам Хачатурян по романа на Джованьоли. Освен това, името "Спартак" носи популярен в страната спортен клуб и футболен отбор от Москва.

Американският исторически филм за Спартак излиза на съветски екран със седемгодишно закъснение – през 1967 г. и е гледан от 63 милиона души. Това е един от редките случаи, в които холивудското кино изобщо си пробива път до съветските киносалони, но тук случаят е особен – става въпрос за класовата борба на угнетените роби. Между другото, режисьорът Стенли Кубрик споделя, че в работата си се е вдъхновил от филма "Александър Невски" на съветския режисьор Сергей Айзенщайн.

"Златото на Макена" (САЩ, 1969)

"Златото на Макена", 1969 г.

реж. Дж. Лий Томпсън/Columbia Pictures Corporation

В СССР американските уестърни не са на особена почит – и по време на Студената война тук си измислят свои, червени "ийстърни". До известна степен те приличат на своите западни "братовчеди", но вместо в пустините на Дивия запад, действието тук се развива в Средна Азия. Каньоните на южните щати, където се разгръща приключенският сюжет и любовната линия (която в ийстърните обикновено липсва) се харесват ужасно много на съветските зрители. През 1974 г. филмът излиза по екраните на СССР и е гледан от 63 милиона души.

Между другото, през 1973 г. на екран излиза и един съветски уестърн – екранизацията на популярния в СССР роман на Майн Рид "Конникът без глава", който е сниман в Южна Русия и в Крим. Критиците, обаче, не харесват факта, че съветските актьори приличат на "истински американци".

"Бродяга" (Индия, 1951)

"Бродяга", 1951 г.

реж. Радж Капур/All India Film Corporation, R.K. Films Ltd.

Филмът разказва трогателната история на Раджа, който е роден в бедняшки квартал и е принуден да стане крадец. По душа той е съвсем различен и страда от гузна съвест (на всичкото отгоре, баща му е богаташ). В крайна сметка Раджа е пратен в затвора, а любимата му обещава да го чака – също като Сонечка Мармеладова в "Престъпление и наказание" или жената на декабриста. Като цяло, постъпки, които съветските хора одобряват.

"Бродяга" е една от първите индийски мелодрами, покорили съветския зрител. Тя излиза в СССР през 1954 година. Филмът е гледан от 63,7 милиона души и след него режисьорът и актьорът, изиграл главната роля, Раджа Капур, става известен като "другаря Бродяга". Между другото, именно той по-късно снима и филма "Боби", където играе синът му Риши Капур.

"Великолепната седморка" (САЩ, 1960)

"Великолепната седморка", 1960 г.

реж. Джон Стьорджес/Alpha

Както вече споменахме, американските уестерни рядко попадат в съветските кина. Но "Великолепната седморка" е щастливо изключение. Филмът попада пред погледа на самия лидер на страната по онова време, Никита Хрушчов. Той го критикува, че там прекалено много се бият в лицето, но го пуска в кината. Може би решаващата роля, в прекия и преносен смисъл, е на актьора Юл Бринър, който е роден във Владивосток (макар че по-късно емигрира). Хрушчов го нарича "виден мъж". Освен това, героят му Крис Адамс защитава бедните и онеправдани селяни. Това е доста съветско.

В съветските кина филмът излиза година след американската си премиера. И е гледан от 67 милиона зрители.

"Йесения" (Мексико, 1971) 

"Йесения", 1971 г.

реж. Алфредо Б. Кревенна/Películas Latinoamericanas S.A.

Това е може би най-неочакваният лидер в съветските кина. При това мексиканската мелодрама "Йесения" става истински рекордьор – през 1975 г., когато излиза, е гледана от 91,4 милиона души! Тя изпреварва дори най-касовите съветски филми – носителят на "Оскар""Москва не вярва на сълзи" и екшъна "Пирати на XX век".

Това е филм за една циганка, която се оказва родена в знатно семейство. Критиците имат различни предположения защо филмът се харесва толкова много на съветския зрител. Тук присъства и близката за руснака циганска тема, която вече е облечена в романтика във филма "Таборът отива към небето"; тук е засегната и темата за сложните семейни отношения и социалното неравенство; и естествено, има и красива любовна история. "Йесения" определя бъдещата дългогодишна любов на съветските и руски зрители към мексиканските и бразилските сериали.

А знаете ли, че лятото в тези филми не е случаен фон, а изпълнява една от най-важните "поддържащи роли"?

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.