Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
В библиотеката на Лев Толстой се съхраняват невероятен брой най-различни книги. Много от тях Толстой е прочел в оригинал, защото е знаел около 15 езика. От древни източни мислители до най-новото в руската литература - Толстой се опитва да се запознае с всичко. За много книги той оставя отзиви, пише свои впечатления в писма до приятели и издатели. През 1890-те дори прави списък на най-важните книги като ги сортира по възрастта, в която трябва да бъдат прочетени.
Знае се, че той много е обичал Виктор Юго и Чарлз Дикенс. В същото време Толстой е недолюбвал Уилям Шекспир и Александър Пушкин. Категорично не са му харесвали и пиесите на Антон Чехов. А пред повечето стихове той е предпочитал прозата.
А кои руски писатели той цени най-много?
Да, да, не сме се объркали. Пушкин поета (както между другото и Пушкин драматурга) Толстой изобщо не е обичал и пише: "Слаб е и "Борис Годунов" на Пушкин, подражание на Шекспир". Толстой не е бил доволен, че толкова много величаят Пишкин и му издигат паметници – та "цялата му заслуга е само това, че е писал стихове за любовта, често много неприлични".
Пък и на високо нравствения Толстой самият поет му е бил неприятен - "човек с повече от леките нрави ", а освен това е загинал при дуел", "т. е. при покушение за убийство на друг човек"!
Толстой обаче е ценял високо прозата на Пушкин и много е обичал сборника "Повестите на Белкин": "Всеки писател трябва да ги изучава. Тези дни направих това и не мога да ви предам колко благоприятно влияние ми оказа това четене". Освен това Толстой е харесвал много "Дама пика".
Според изследователи един неокончателен откъс от "Гости се събраха на дачата" дори вероятно е послужил като тласък за написването на "Анна Каренина". Толстой много се е възхищавал на началото му, което въвежда направо в епицентъра на сюжета, без излишни предисловия и описания. Той прави същото и в своя роман като го започва със фразата "Всичко се обърка в дома на Облонски".
В списъка с важните книги Толстой препоръчва и "Евгений Онегин" – макар и в стихове това е голям роман.
Толстой цени втория най-важен руски поет след Пушкин изключително заради прозата му. Препрочита няколко пъти "Герой на нашето време" и го препоръчва в списъка с важните книги (особено частта от романа "Таман").
Той е ценял и факта, че Лермонтов е бил професионален военен, а не писател (и също като самия Толстой е служил в Кавказ). В Лермонтов той е виждал "най-високите нравствени изисквания, които лежат под скриващия ги възвишен байронизъм". Въпросите на нравствеността много силно са вълнували и самия Толстой. Литературоведи освен това са на мнение, че неудовлетвореността от самия себе си и склонността към самобичуване сближават писателите.
"Гогол е огромен талант, прекрасно сърце и неголям, несмел, плах ум", пише Толстой за автора на "Мъртви души". Само че в типичния за него маниер Толстой е подхождал критично към всички произведения и много от тях не са му харесвали.
Така например, след като има добро впечатление от пиесата "Ревизор", той определя като "отвратителна глупост" финалната няма сцена, която е твърде патетична. Не му харесва и неокончателния втори том на "Мъртви души", който впрочем самият Гогол изгаря, защото го определя като несполучлив.
Толстой обвинява писателя в подмяна на истинската вяра със суеверие и в това, че "придава на изкуството несвойствено за него голямо значение". Освен това основният похват на Гогол е бил смехът и Толстой е бил недоволен, че Гогол осмива не само дворяни и чиновници, но и селяни, които според него не заслужават това.
Толстой истински цени "народния" талант у Гогол и чете сборника от повести за селския живот "Вечери в селцето близо до Диканка" на селски деца, за които той организира училище в имението си в Ясная Поляна.
За отношенията между тези двама гиганти на руската литература е писано в монографии и дисертации. Те са имали различни биографии, различни художествени инструменти и различно отношение към вярата и човека. Само че и двамата са били големи писатели, а Толстой несъмнено е ценял това. Когато Достоевски умира, Толстой внезапно осъзнава, че "той бе най, най-близкият, скъп и необходим ми човек" и че би искал да го попита за много неща... Приживе обаче те никога не са се срещали.
"Разбира се това е истински писател, с истинско религиозно търсене, а не като някой си Гончаров", пише Толстой за Достоевски. (Толстой не цени високо Гончаров и Тургенев, защото вижда в техните романи слаби характери и "изобилие от обикновени любовни епизоди". Според Толстой главното в творчеството на Тургенев е "Записки на ловеца", защото там е показан животът на обикновените хора, а не на префинените дворяни.
"Записки от Мъртвия дом " в трактата "Какво е изкуството" Толстой откроява сред образците на "висшето, извиращото от любовта към бога и ближния, религиозно изкуство". Толстой оценява високо и романите "Унижените и оскърбените", "Престъпление и наказание", "Идиот". А ето че "Братя Карамазови" той не успява да прочете от първия път докрай. Сторило му се е, че всички герои говорят на един език – езика на автора, включително и 15-годишно момиче. Впрочем тази забележка е напълно оправдана, защото във "Война и мир" Толстой успява да говори на десетки различни гласове - да се вживее едновременно добре и в наивното момиче, и стареца кавгаджия.
Разбира се Толстой има и други претенции към Достоевски и твърди, че у него всичко е сгрешено - и политиката, и религията, има прекалено много мистични настроения, при това много мъгляви мисли и много просто слаби романи "от техническа страна". За Толстой било очевидно, че Достоевски ги пише набързо, защото се нуждае от пари.
"От една страна най-добрите произведения на изкуството на нашето време предават чувства, които привличат към единство и братство на хората (такива са произведенията на Дикенс, Юго, Достоевски <...>, от друга страна, те се стремят да предадат такива чувства, които не са характерни само за хората от висшите съсловия, а тези, които биха могли да обединят всички хора без изключение. Все още има малко такива произведения, но необходимостта от тях вече е призната", пише Толстой в трактата си "Какво е изкуството?".
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си