7 ВЕЛИКИ руски философи, за които трябва да знаеш

Кира Лисицкая (Снимка: Sputnik)
Има хора, които са непрекъснат извор на идеи. А някои са толкова прониковени, че идеите им формират, поддържат и трансформират непрекъснато променящия се пейзаж на човешкото общество. Ето седем основополагащи руски философи и мислители, чиито идеи са оставили следа в историята.

Пьотър Чаадаев (1794-1856)

Животът на Чаадаев се превръща в кошмар, след като през 1836 г. е публикувано неговото "Първо философско писмо". "След като прочетох статията, намирам, че съдържанието ѝ е смесица от дръзки глупости, достойни за луд човек", заявява цар Николай I. Според Александър Херцен писмото на Чаадаев е "изстрел, който прокънтява в непрогледната нощ". Така или иначе, Чаадаев е поставен под домашен арест за период от една година и му е забранено да публикува каквото и да било – никога повече. Приятелят на Александър Пушкин е обявен за луд от правителството заради писанията си, в които той остро критикува реалностите на руския живот и по-точно крепостничеството и автокрацията.

Той има нетрадиционни виждания за мисията на Русия, нейното бъдеще и културна идентичност. За Чаадаев Европа е пример, а Русия е изостанала държава, като причината за тази изостаналост е инертността, безразличието и липсата на креативност. Той описва социалния живот в Русия като "скучно и мрачно съществуване, лишено от сила и енергия".

Николай Чернишевски (1828-1889)

Чернишевски се откроява като публицист, писател, философ, учен, революционер, демократ и теоретик на критичния утопичен социализъм. Всестранно надареният теоретик оставя дълбока следа върху развитието на социалната философия, литературната критика и руската литература. Чернишевски се превръща в идеолог, който вдъхновява революционната група "Страна на свободата", която е несъгласна с условията, при които Александър II освобождава крепостниците през 1861 година.

По подозрения с връзки с революционния подземен свят, Чернишевски е пратен зад решетките в Петропавловската крепост – политически затвор в Санкт Петербург. Обявяват го за "враг номер едно на Руската империя", като разследването срещу него продължава повече от една година. През този период обаче Чернишевски не си губи времето и пише известния си утопичен роман "Какво да се прави?". След публикуването му е осъден на седем години каторга в Сибир.

Освобождават го през 1883 г. и той вдъхновява няколко поколения руски революционери, включително Владимир Ленин. "Най-голямото достойнство на Чернишевски е, че той не само показва, че всеки с правилно мислене и наистина почтен човек трябва да е революционер, но и нещо друго, което е още по-важно: какво е нужно, за да си революционер, какви са правилата на играта и как да постигнеш целите си", казва веднъж болшевишкият лидер.

Пьотър Кропоткин (1842-1921)

Животът на този философ е достоен за филм. След Болшевишката революция княз Кропоткин се връща в Русия, от която отсъства за повече от 40 години, защото е преследван, и изживява последните години от живота си в Дмитров – малко градче близо до Москва. Кропоткин се среща с Александър Керенски и Владимир Ленин, които го идолизират като "дядото на Руската революция", а той редовно критикува политиките им.

Най-видната творба на Кропоткин – "Хляб и свобода", е основополагащ труд на политическата анархистска литература и все още вдъхновява анархисти по цял свят. Кропоткин се опитва да обоснове идентичността на анархизма и комунизма. Според него анархизмът без комунизма би бил равносилен на произвол и беззаконие, а комунизмът без анархизъм означава казарми и лишения. Ето защо той се опитва да изгради научен "анархо-комунизъм".

Кропоткин не просто се опитва да гради пясъчни кули, но и търси примери и тенденции за хоризонтално управление в реалния живот и в историята. Според Кропоткин революцията върви ръка за ръка с еволюцията и съзиданието. Той е защитник на децентрализираното комунистическо общество, без централно правителство и базирано на общности, които се управляват сами. Трудовете на Кропоткин прокарват директен път към хуманистичния и справедлив социален ред, по който обществото може да тръгне без никакви "преходни периоди". Въпреки че написаното от него преди 100 години все още е актуално и днес, идеите му вероятно ще си останат просто мечти.

Владимир Соловьов (1853-1900)

Смята се, че Соловьов е прототип на Иван Карамазов в "Братя Карамазови" на Фьодор Достоевски. Соловьов и Достоевски са добри приятели. 1881 г. бележи обрат в живота на философа. Русия е разтърсена от покушението на император Александър II. Соловьов осъжда престъплението на терористичната организация "Народная воля", но призовава новия наследник на трона да помилва убийците. Този акт е продиктуван от дълбокото убеждение на Соловьов, че християнското опрощение е нужно и необходимо.

В основата на философската му доктрина стои идеята за "богочовечеството". Ученият я представя за първи път през 1878 година. Основното ѝ послание се състои в единството между човека и Бога. В ученията си Соловьов използва термина "София" или "мъдрост", който трябва да се превърне в душата на обновената вяра. Според философа единствено обновената църква и религия могат да запълнят религиозния вакуум, създал се в края на XIX в., когато се раждат много радикални политически теории и движения. Дългите духовни търсения карат Соловьов да смята, че човечеството може да оцелее единствено чрез своята вяра в Бога.

Василий Розанов (1856-1919)

Както идеите на Константин Станиславски предизвикват революция в театъра, така и начинът на мислене на Розанов коренно променя философията, като се превръща в изцяло нов жанр. Той се базира на нефилтрираното и непокътнато лично преживяване – едно мимолетно, дразнещо впечатление. "Една минута мина между 'искам да седна' и 'седнах'. Откъде идват всички тези коренно различни нелогични мисли?", пита се Розанов, който често се описва като "Подземния човек" на Достоевски (всъщност Розанов обича Достоевски толкова самоотвержено и вярно, че се жени за любовницата му Аполинария Суслова, въпреки че е със 17 години по-млад от булката).

Докато Лев Толстой първи се опитва да въведе елементите на "потока на съзнанието" в класическите си творби, Василий Розанов пише философска трилогия, озаглавена "Уединено", и две части на "Паднали листа", като използва този новаторски разказвателен похват. В трудовете си Розанов се опитва да опише своите неподправени, интимни чувства и мисли.

Мненията на философа по много въпроси са противоречиви и страстни. Например от една страна Розанов твърди, че провалилата се революция през 1905 г. предизвиква унищожение и хаос, а от друга смята, че тези събития приближават Русия към едно сигурно бъдеще.

Нестандартният философ смята, че нещата трябва да се описват от различни ъгли и в различни форми "Човек трябва да има точно 1000 гледни точки по дадена тема. Това са "координатите на реалността", а реалността може да бъде уловена само с тези 1000 ъгъла".

Николай Бердяев (1874-1948)

Бердеяев е религиозен и политически философ и изтъкнат експерт по руския манталитет. Той е номиниран за Нобелова награда за литература цели седем пъти! "Руският копнеж към намирането на смисъл в живота е основната тема на нашата литература и това е истинският смисъл за съществуването на нашата интелигенция", пише той веднъж.

Бердяев постига световно признание заради основополагащата си книга, озаглавена "Новото Средновековие. Размишления над съдбата на Русия и Европа", която е публикувана в Париж, където той се мести през 1924 година. Животът му в следреволюционна Русия обаче е пълен хаос. "Болшевизмът е рационалистична лудост, мания за окончателно регулиране на живота, базирана на нерационална популярна власт".

Чашата за Бердяев кипва, когато е обвинен в заговор, заради което го арестуват и пращат в затвора. В живота на един философ има твърде много събития, оплаква се той. "Бях затварян четири пъти, два пъти по време на стария режим и два пъти при новия; бях заточен на Север за три години; можеше да ме заселят завинаги в Сибир; прогониха ме от родината ми и вероятно ще умра в изгнание". За жалост, познава. Бердяев е един от основните представители на школата на християнския екзистенциализъм във философията, която се базира на задълбоченото изучаване на човешкото светоусещане в рамките на християнството.

В най-добрия си труд "Руската идея" (1946) Бердяев формулира същинската идея, която храни творческия му порив през последните дни на живота му. Философът вярва, че в постсъветска Русия може да се създаде една по-справедлива система и че тази идея ще може да осъществи основната мисия на страната – да стане обединител на източните (религиозните) и западните (хуманистките) основни линии в историята.

Константин Циолковски (1857-1935)

Циолковски е един от основателите на философското движение, наречено "космизъм", което оказва влияние върху теологията и физиката, както и върху визуалното изкуство в Русия и отвъд пределите ѝ. Самоукият учен е роден с взор, вперен в звездите и става основоположник на съвременната космонавтика.

През 1887 г. Циолковски пише разказ, озаглавен "На луната", където описва усещанията на човек, оказал се на земен сателит. Сериозна част от предположенията, направени от Циолковски, по-късно се оказват верни. От 1903 г. Циолковски се посвещава изцяло на проучването на космоса. В статията си "Изследването на космическото пространство посредством реактивни устройства" той за първи път предполага, че ракетата може да се превърне в апарат за успешни космически полети. Ученият разработва и концепция за ракетен двигател с течно гориво. По-специално, той определя нужната скорост, за да може космическият апарат да навлезе в Слънчевата система ("втора космическа скорост"). Циолковски се занимава с много практични въпроси, свързани с космоса, които по-късно формират основата на съветското ракетно дело. Пионерът измисля решение за насочване на ракети, охлаждащи системи, проекти за дюзи и системи за доставка на гориво. Работите му вдъхновяват бащата на практическата космонавтика Сергей Корольов, като предизвикват развитието на съветската космическа програма.

А чували ли сте за "Философския параход"? Разказваме ви защо Ленин гони интелектуалците на Русия!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"