Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
"Сребърният княз" ("Князь Серебряный"), написан от Алексей Константинович Толстой, е роман за времето на Иван Грозни (1530-1584). Той се съсредоточава върху подвизите и приключенията на Никита Сребърни, измислен руски княз, заобиколен от реални персонажи на епохата, включително самия цар Иван, неговия сплотен кръг от опричници (полурелигиозна секта от войни) и други забележителни фигури.
Въз основа на исторически източници и литература, романът е похвален за високата си историческа точност и предлага драматичен поглед към епохата. Особено завладяващ е образът на цар Иван, едновременно жесток и благочестив.
Прочетете още: Топ 10 на книгите за живота през царската ера в Русия
Дуелът на Онегин
Иля РепинТози роман в стихове, написан от Александър Пушкин, често се нарича "енциклопедия на руския живот" с причина. "Евгений Онегин", шедьовър от 5446 реда, съдържа изчерпателно описание на света на руски благородник от 1830-те години, с всичките му проблеми, тревоги и беди, от финансови и граждански дела до любовния живот и въпроси на честта и екзистенциални конфликти.
Романът се съсредоточава върху жизнения път на едноименния герой, който предизвиква най-добрия си приятел на дуел, цинично се противопоставя на нормите на обществото.
Целият роман е сложна и красиво изработена история за падението на един денди. Александър Пушкин го определя като най-важния си шедьовър.
Прочетете още: Другият Толстой: 5 книги на противоречивия съветски писател, които трябва да прочетете
Комична пиеса, която е едновременно весела, трагична и проницателна, "Ревизор" се съсредоточава върху Хлестаков, дребен държавен служител, който решава да изиграе администрацията на малък провинциален град в Русия: той се представя като държавен инспектор, докато в действителност е просто измамник, минаващ през града.
Хлестаков става свидетел на всички нива на подкуп и на ласкателство, които местните държавни служители и членове на обществото изпълняват, за да го утешат, мислейки, че той е този, който определя бъдещата им съдба. С различни отвратителни и комични персонажи, очарователният гений на Николай Гогол показва на читателя всички странни страни на руския провинциален живот от XIX век.
След като присъства на премиерата на пиесата, император Николай I казва: "Какво представление! Всеки имаше своя дял [на критика], но аз - най-вече!"
Прочетете още: Съветската детска литература: идеологията срещу приказката
Печорин
Михаил Врубел"Герой на нашето време", уважаеми господа, е наистина портрет, но не на един човек: това е портрет, съставен от пороците на цялото наше поколение в пълното им развитие", пише Михаил Лермонтов в предговора към "Герой на нашето време".
Романът се съсредоточава върху Печорин, герой, който противоречи, но допълва образа на пушкиновия Евгений Онегин - той също е денди, но мрачен, байроничен и историята на живота му е трагична и изкривена. Сюжетът на романа е нелинеен, което добавя към драматизма.
В исторически план романът е завладяващо изображение на живота на руските офицери в Кавказ и завладяваща история за отношението на руския благородник към честта и жените. Написан е с уникален, неостаряващ тон, който кореспондира с читателя и до днес.
Прочетете още: Как изглежда руската литература: брада, бакенбарди и бръсната глава
Обсадата на Севастопол
Франц РубоПрез 1854-1855 г. Лев Толстой, офицер от руската армия, присъства на обсадата на Севастопол, която се провежда по време на Източната (Кримската) война. Преживява многобройни бомбардировки и участва в боевете. Първата широко популярна творба на Толстой, "Севастополски разкази", не е измислица, а по-скоро доклади на военен кореспондент - първата работа от този вид в руската история.
Написани с внимание към детайлите и без никакъв страх или разкаяние, трите раказа улавят точно какво е било да присъстваш по време на една от най-драматичните обсади в историята на руската армия, която в крайна сметка е загубена. В "Разказите" Толстой демонстрира ужаса и ужасната загуба на война.
Действието на сатиричния (и наистина весел) роман "Дванадесетте стола" се развива през съветските 1920-те години и следва главния герой, мошеникът Остап Бендер в търсене на скривалище за бижута, скрито в един от дванадесет стола в определен сет от мебели - но той не знае със сигурност кой!
Въпреки факта, че романът е доста кратък, той успява да покаже вселената на ранната съветска реалност с хумор, остроумие и завладяващи детайли. Героите преминават през приключения в руски провинциален град, смесват се с тълпата на московски мебелен търг, пътуват на борда на туристически кораб и стигат до празник на руско-грузинската граница...
Романът е бил и все още е изключително популярен сред руснаците заради енергията и бързия си стил на разказ. Същите герои продължават своите подвизи в продължението на романа "Златното теле" (1931).
7. "В първия кръг", написана през 1955-1958 г. от Александър Солженицин
През 1945 г. Александър Солженицин е осъден по обвинение в антисъветска дейност и прекарва почти осем години в затвори, трудови лагери и други наказателни институции. В продължение на значителна част от този период Солженицин, математик, е затворен и работи сред други учени в няколко шарашки - тайни изследователски лаборатории в системата на трудови лагери ГУЛАГ.
Солженицин написва романа без никаква надежда за публикуване, така че той е пълен с реални подробности, които въздават на съветския репресивен апарат справедливостта, която заслужава. Повечето от героите на романа са моделирани според други осъдени, с които Солженицин се среща в системата на ГУЛАГ.
Копия от романа, разпространявани по неофициален, нелегален канал, са издирвани и конфискувани от КГБ. Най-накрая романът е публикуван за първи път изцяло през 1968 г. от Harper & Row, Ню Йорк.
Прочетете още: Още 10 руски книги, които ще ти помогнат да намериш смисъла на живота
Варлам Шаламов прекарва много, много по-сурово в трудовия лагер от Солженицин - изтърпява две присъди, първо през 1929-1931 г., а след това през 1936-1951 година. И двете му присъди са за антисъветска дейност. От 1937 до 1945 г. Шаламов е затворен при най-сурови условия във въглищните и златните мини в арктическия регион Колима.
"Колимски разкази" са частично публикувани през 1966 и 1967 г. в САЩ и Германия и изцяло през 1978 г. в Лондон. Докато авторът е жив, нито една от прозите му за ГУЛАГ не е публикувана в СССР.
"Колимски разкази" се състои от шест цикъла разкази, понякога взаимно свързани чрез едни и същи герои. Отчасти документално преразказване на реалността, на която е бил свидетел Шаламов, те се базират и на истории, които е чул.
Стилът на Шаламов, много пестелив и прецизен, донякъде прилича на този на Чехов. Фактическата материя на историите е предимно брутална, понякога ужасяваща, пълна с чудовищни събития на жестокост и нечовечност, които хората наистина са изстрадали в ГУЛАГ. Оставя читателя без дъх, но Шаламов се въздържа да прави оценки, оставяйки това на читателя.
Не би било преувеличено да се каже, че без да прочете "Колимски разкази", човек не знае нищо за истинския ужас на ГУЛАГ.
Прочетете още: 5 важни руски книги за ГУЛАГ и Големия терор
Една от малкото книги за съветската действителност, станала широко позната и известна извън СССР, "Москва-Петушки" е определена от нейния автор Венедикт Ерофеев като поема, макар и написана в проза. Той разказва историята на алкохолик интелектуалец, който пътува с влак от Москва до град Петушки, за да посети годеницата и детето си.
Според сюжета на романа, главният герой през цялото време е мъртво пиян, но това не е весело пиянство и в никакъв случай весело пътуване - "Москва-Петушки" е трагична история за живота на унищожен човек в нечовешкото общество на провалилата се съветска държава. Той обрисува всички аспекти на съветския живот с горчив хумор, откровеност и мнението на сноб и високообразован социален изгнаник, какъвто е бил самият Ерофеев.
"Москва-Петушки" се смята от мнозина и за учебник по руски нецензурен език.
Прочетете още: От Гогол до Толстой: 5-те най-страшни книги от руски автори
Виктор Пелевин, един от най-потайните и уединени от съвременните руски писатели, вероятно е написал "Generation "П" през 1990-те години. Романът е за руснаци, родени през 1970-те години, които вече са пораснали, когато СССР се разпада, и първото поколение, изправено пред новата икономическа и политическа реалност от 1990-те.
Главният герой, Вавилен Татарски, образован млад мъж, възпитаник на Института за литература "Максим Горки", става копирайтър, който прави рекламни лозунги, а след това и старши "създател" на телевизионни предавания. Татарски разбира, че той е един от манипулаторите, които могат да хранят телевизионна аудитория с почти всичко. След като възприема силата си, Татарски започва да търси истинския смисъл на живота, само за да осъзнае, че всичко се управлява от тъмните месопотамски богове от древното минало. "Подпомогнат" в търсенето си от психоделични наркотици, Татарски се опитва да разгадае загадките на интелектуалното консуматорство.
"Generation "П" е оживен постмодерен текст, който се концентрира повече върху сюжета и темата, отколкото върху самото писане и като такъв е малко по-различен от "обичайната" руска книга. Но, както смята литературният критик Павел Басински, романът е много надежден и ще може дори след сто години да позволи на читателя да разбере живота на руснаците през 1990-те години.
Прочетете още: 5 важни руски книги за ГУЛАГ и Големия терор
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си
