10-те главни руски народни приказки

Кира Лисицкая (Снимка: Pixabay, Unsplash)
Сюжетите на тези приказки са станали част от съзнанието на всеки руснак. Днес смисълът на много от тях е непонятен, но те не престават да бъдат любими и популярни.

Много отдавна, когато повечето руснаци не са можели да четат и пишат, те съчинили хиляди различни приказни истории, които разказвали от поколение на поколение. Не само децата, но и възрастните са обичали да слушат приказки вечер, когато са плетели лапти или са се занимавали с други работи. Това са били истории от битовия живот с поука, небивалици за животни и фантастични същества, които обитават горите, реките и блатата, или съвсем вълшебни приказки за княгини и князе. С тези приказки на практика се е сформирал характерът на руския народ и неговата културна приемственост.

Всички руски писатели и поети са били възпитани с тези руски приказки и много от тях са пренесли или са използвали техни сюжети в творчеството си. Много авторски приказки така здраво са се вкоренили сред хората, че вече не всички помнят кои произведения са народни, а кои са плод на писателски идеи.

Голям принос за запазването на фолклорното наследство дава през XIX в. Александър Афанасиев, като записва основните приказки и ги издава в отделен сборник "Руски народни приказки".  

  1. "Питката" (Колобок)

Сюжетът на приказката е кумулативен, което означава, че едно и също действие се повтаря много пъти. И така, живели някога старец и старица (именно така твърде често започват много приказки). Старецът поискал бабата да му изпече колобок (с други думи кръгла питка). Старицата "изстъргала нощвите", тоест събрала и последните трохи брашно, но все пак изпекла питка. 

Сложила я да изстине на прозореца, но тя пък паднала и се търколила. Докато се търкаляла по пътя, срещнала заек, вълк и мечка. Всички я плашели, че ще я изядат, но тя била хитра и пеела: "От дядо избягах, от баба избягах и от теб лесно ще се отърва". Три пъти тя успешно подминавала потенциалния противник, но ето че срещнала лисицата тя я надхитрила и все пак я изяла. 

Фолклорната приказка, позната в България като "Житената питка", е станала много популярна в Русия и я четат на всички деца без изключение. В Русия тя е най-известна в авторското изпълнение на видния педагог от XIX в. и основоположник на научната педагогика в Русия Константин Ушински. Направени са и няколко мултипликационни филмчета по мотиви на "Колобок". 

  1. "Шарената кокошчица" (Курочка Ряба)

Живели някога дядо и баба. Те имали шарена кокошчица, която снесла златно яйце. Какво ли не правили, но не могли да го счупят. Едно мишле обаче изтичало, замахнало с опашка и яйцето паднало и се счупило. Дядото и бабата много се натъжили, но кокошчицата обещала да им снесе ново, обикновено яйце. 

Този щастлив край е бил добавен в по-късната интерпретация – за децата. В оригинала обаче счупеното яйце предизвикало цяла поредица неприятности по цялото село. Със сюжета за шарената кокошчица са се захващали много писатели и по-горе споменатите Ушински и Афанасиев, и езиковедът Владимир Дал, и съветският писател Алексей Толстой. Освен това в различни райони на Русия приказката е била тълкувана по различен начин и е можело да се срещне различна поредица от неудачи, които се случвали, след като яйцето се счупвало. 

  1. "Приказка за ряпата"

Един дядо посадил ряпа. Тя пораснала голяма-голяма, той я дърпал ли дърпал, но не могъл да я издърпа. Викал той по ред да му погне бабата, после внучката, кучето, котката, но дори и на тази голяма верига те изобщо не могли да извадят ряпата. Най-накрая повикали мишката да им помогне и чак с нейна помощ в крайна сметка се справили. Приказката учи, че ако всички заедно се захванат с една работа, то всичко ще стане. И че не бива да се страхуваш да потърсиш помощ, та било то от твоя най-зъл враг (котка-мишка).

Алегорията с ряпата е допаднала на много писатели и приказният сюжет е използван няколко пъти, а освен това е залегнал в сатирични писания. По време на Първата световна война дори са правени карикатури по сюжета за ряпата: "дядото" Франц-Йосиф посадил ряпа-война и повикал европейските лидери да му помогнат да я извади. В съветската пропаганда ролята на дядото е изпълнявал Капиталът, който искал да извади червената революционна ряпа. 

  1. "Къщурката" (Теремок)

В полето имало една неголяма къщурка. Покрай нея минала мишка и попитала: "Кой живее в таз къщурка?". Никой не отговорил и тя решила да се засели в нея. След това към нея се присъединявали жабата, зайчето, лисичето и вълчан "бял казан"... И всички те живели много дружно, докато не дошла мечката. Те и нея поканили да живее с тях, но тя не могла да влезе в къщурката и решила да се покатери на покрива... и го продънила. Е, зверчетата успели да изскочат. Заедно те започнали да строят нова къщурка и тя станала по-хубава от предишната, пък и всички се побрали в нея.

Това е още една невероятно популярна руска приказка, в чието интерпретиране също са участвали много руски писатели. И в интерпретацията на Самуил Маршак тя се е превърнала в отличен материал за постановки в детски и домашни театри.

  1. "По заповед на щуката" (По щучьему веленью)

Това е една от най-архетипичните приказки, защото нейният герой, макар да е ленив и простодушен, е добър и залага на късмета, непреводимата руска дума авось (а дано, ами пък ако). Селският глупак Емеля улавя вълшебна щука, която обещава да изпълни всички негови желания, ако я пощади. Емеля използва вълшебни желания за всичко, за което самия него го мързи да направи  "по заповед на щуката" брадвата сама сече дърва, ведрата сами отиват за вода и така нататък. Емеля толкова го мързи да стане от топлата печка, че повелява да се вози на тази печка, като премазва всички други наоколо. В крайна сметка ни повече, ни по-малко той се жени за царската дъщеря!

Сюжетът за вълшебната риба, която изпълнява желания, използва и Александър Пушкин в авторската "Приказка за рибаря и рибката", макар че там присъстват дядото и бабата, и алчността на бабата, на която ѝ е малко и да има къща, и дворец и това води до трагедия – рибката си взема всичко обратно и те остават "до счупеното корито".

  1. "Принцесата-жаба" (Царевна-лягушка)

Сюжетът на тази руска народна приказка е историята на една омагьосана булка. По заповед на баща им царя трима братя избират бъдещите си съпруги, като стрелят с лък в неизвестна посока. Най-малкият, Иван царевич, нямал късмет стрелата му паднала в блато и там намерил само жаба. Е, трябвало да се ожени за нея.

Оказало се, между другото, че тя е омагьосана: можела да сваля жабешката си кожа и да се представя в облика на прекрасно момиче – Прекрасната Василиса (тя е и Премъдрата Василиса). За да свали магията, тегнеща над възлюбената, на царския син му се налага да търси през гори и блата злия и страшен Кашчей Безсмъртния. Само че смъртта на злодея била скрита "на края на игла, а тя в яйце, а яйцето в патица, а патицата в заек, а пък този заек е в каменен сандък, а сандъкът пък е на висок дъб".

Е, какво, на добрия Иван царевич му помагат животните и, разбира се, той спасява своята Василиса.

  1. "Мразко" (Морозко)

Този сюжет на практика е за руската Снежанка. По мотиви на тази приказка в съветско време е заснет филм, който става много популярен особено преди нова година. Злата мащеха намразва доведената си дъщеря Марфуша (в съветския филм тя е наричана Настенка), и иска от съпруга си (тоест от родния баща на момичето) да я отведе през зимата в гората и да я остави там. Вълшебният Мразко намира момичето и три пъти я пита дали ѝ е топло. Треперещото момиче безропотно отговаря, че му е топло. Трогнат от скромността ѝ, Мразко я спасява и ѝ поднася скъпи подаръци и кожено палто. 

Злата мащеха е обхваната от завист при вида на тези дарове и заповядва да отведат в гората и нейните капризни щерки. Те обаче не били толкова мили с Мразко и той ги оставил на студа. Най-известната интерпретация на приказката е произведението на Самуил Маршак "Дванадесет месеца". 

  1. "Баба Яга"

С Баба Яга и до ден-днешен плашат руските деца. Тази стара вещица живее в гората в колиба на кокоши крака и лети в хаван. Мащехата изпраща мразената си доведена дъщеря при Баба Яга като слугинче. Злата старица кара момичето да работи, но се оказва, че иска да я изяде! Момичето замисля бягство и горски животни, че дори и неодушевени предмети ѝ помагат, защото е мила и привързана към всички. Бащата, като научава, че жена му праща момичето на сигурна смърт, много се ядосал и я изгонил.

Има между другото и друга версия на приказката, при която самият баща отвежда дъщеря си при Яга (както в "Мразко" по волята на злата съпруга). И в нея момичето дори се сприятелява с Баба Яга, но бащата открадва момичето, след това отново я връща, а ядосалата се Баба Яга оставя само кости от момичето...

  1. "Иван царевич и сивият вълк"

Един цар-господар праща тримата си синове да търсят Жар птицата със златни пера. Най-малкият Иван царевич търпи веднага неуспех – вълк изяжда коня му, докато той е спрял да си почине по пътя. Юношата толкова е опечален, че дори самият вълк го съжалил и му предложил помощта си. И така, в търсенето на Жар птицата Иван потеглил, яхнал сивия вълк. Звярът се оказал много умен и хитър и благодарение на него царевичът намерил не само птицата, но и своята любов – Елена Прекрасна, която те с вълка откраднали с хитрост от друг цар. Е, наистина след това неговите родни братя се опитват да го измамят… Но добротата и честта винаги побеждават в руските приказки.

Народният сюжет за Жар птицата и вълшебния кон се използва и в авторската приказка "Конче-Вихрогонче" ("Конёк-Горбунок") на Пьотр Ершов (1834). В съветско време това е една от най-популярните приказки, която се преиздава в големи тиражи и е поставяна в много детски театри. 

  1. "Сестричката Альонушка и братчето Иванушка"

Сюжетът на тази приказка смътно наподобява историята на "Хензел и Гретел" на Братя Грим. Две сирачета Альонушка и Иванушка се скитат дълго време, Иванушка е много жаден, но близо до различни водоеми се появяват някакви животни. Альонушка забранява на брат си да пие и предупреждава, че ако пие там, където има кози, тогава ще стане козле, а където пък има крави теле. И все пак Иванушка не издържа и не се подчинява, пие вода и се превръща в козле. Альонушка плаче и го води със себе си. Изведнъж насреща им се появява прекрасен царски син. Той се смилява над клетото сираче и иска да се ожени за нея. Тук обаче зла вещица, която е завидяла на щастието им, хвърля Альонушка в морето с камък на шията. Царевичът тъгува, а козлето все тича към морето. В крайна сметка отвежда там самия царевич. Изваждат Альонушка жива и здрава, а вещицата я убиват.

Ето и няколко славянски приказки на ужасите, които не трябва да бъдат разказвани нощем...

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"