Хитлер и неговото обкръжение са се определяли като големи ценители на изкуството. Те мечтаели да създадат гигантски музей с шедьоври от целия свят: книги и ръкописи, музикални инструменти и ноти, живопис и скулптура, артефакти от древната история. На специални отряди на СС е възложено да изземат културни ценности и да ги прекарват в Германия.
По време на войната са пострадали над 400 съветски музея, а в библиотеки са били унищожени 115 милиона печатни издания. В обобщения каталог на културните ценности, похитени или изгубени по това време, в 18 тома са включени 1 177 291 музейни експоната и този регистър постоянно се допълва.
Ето най-скандалните кражби на фашистите на територията на СССР.
Картини от Третяковската галерия
В началото на войната огромен брой платна са евакуирани в Сибир и след това успешно са върнати на местата им. Само че над 300 картини от Третяковската галерия са били на временни изложби, за които са отговаряли пълномощни представители на СССР в Германия, Австрия, Чехословакия и Полша.
Разграбването на съветски ценности започва още в първите часове на нападението на Германия срещу СССР. Специални "кунст батальони" са изнасяли от съветските посолства и търговски представителства ценни документи, мебели и разбира се, картини. Много от тях най-вероятно са се озовали в частни ръце, а шедьоври като "Слепи просяци на панаир в Малорусия" на Владимир Маковски, "Зимна вечер" и "Купи сено" на Николай Дубовски, "Борове над скалата" на Иван Шишкин са безвъзвратно изгубени...
Изчезват и няколко северни пейзажа на Александър Борисов, купени от самия основател на галерията Павел Третяков. През 2006 г. на антикварния пазар е намерена една от тези творби –"Планините Вилчики на вечерна светлина в средата на септември" (1896 г.) – и тя е върната успешно в Третяковската галерия.
Кехлибарената стая от Царское село
Музейните работници на Санкт Петербург (тогава Ленинград) героично и за рекордни срокове опаковат, скриват и евакуират милиони експонати от картинните галерии и царските дворци. И все пак те не успяват да спасят всичко. Останалите експонати опаковат много грижливо, а скъпоценните стени на Кехлибарената стая от XVIII в. в Екатерининския дворец в Царское село внимателно покриват с памук и облепят с хартия, за да ги предпазят от взривовете.
Германците завземат Царское село и други райони край Ленинград и вземат повечето останали картини. Освен това те свалят копринените тапети и изваждат мозаечните дървени подове в дворците. За Кехлибарената стая са имали специално разпореждане – за броени дни те демонтират и изнасят всичко, което е имало в нея.
След войната тя е изгубена – според изследователи тя се е намирала в Кьонигсбергския замък и е изгоряла по време на завземането на града (който става съветския Калининград). Има обаче и други версии: че е била скрита в минни галерии и дори, че е била изнесена от американците. Между другото, търсенето на стаята продължават и досега.
Кехлибарената стая е една от най-големите и известни културни загуби на съветската страна. В края на 1990-те в Германия, при опит да бъде направена сделка, са конфискувани фрагменти от истинската стая – мозайка и кехлибарен скрин.
Оказало се, че един от офицерите от СС тайно ги е изнесъл като сувенир. През 2000 г. те са предадени на Русия, а към 2003 г. в Царское село е приключено възстановяването на Кехлибарената стая от калининградски кехлибар. Процесът е спонсориран в частност и от германски компании.
Градинското изкуство в двореца в Петерхоф
Петерхоф е окупиран от германците и те му нанасят големи щети. Разкошният Голям дворец в Петерхоф е превърнат от нацистите в развалини. Те разрушават и уникалната система от фонтани, а също и изгарят дървета в царската градина. За да запазят ценните скулптури в градините, преди нападението на завоевателите служителите на музея ги опаковат и закопават. Някои успяват да изнесат и да скрият в Исаакиевския събор в Петербург.
След освобождаването на Петерхоф през януари 1944 г. повечето скрити скулптури успешно са намерени, но музейните работници не откриват големите статуи на Самсон, Волхов и редица други. Те изчезват безследно.
Фонтана "Нептун" германците изнасят в Нюрнберг, където по ирония на съдбата през XVIII в. той е купен от руския император Павел I. През 1948 г. обаче композицията е намерена и върната в Петерхоф.
Църковни ценности от Новгородска област
През годините на войната Новгородска област е окупирана от германските войски. През 1942 г. от артилерийски обстрел сериозно е повредена Новгородската "София", един от най-древните руски храмове. Снаряди пробиват стените и тавана, а в резултат са изгубени много фрески. Повреден е и куполът на храма – германците претопяват златната му обшивка и правят от нея сувенири, които пращат в родината си. От събора е откраднат и голям брой ценности, включително иконостасът и мозаечни плочи.
Войници от испанската "Синя дивизия", които воюват на страната на нацистите, похищават и двуметровия позлатен кръст, който е увенчавал главния купол на храма. Над 50 години той се е пазел във Военно-инженерната академии край Мадрид, а през 2004 г. тържествено е предаден обратно на руската православна църква. Сега тази върната реликва се съхранява вътре в храма.
От църквата "Свети Мина" в Старая Руса, недалече от Новгород, германците задигат камбаната. Те откриват на нея надпис на автора ALBERT BENNINGK ME FECIT LUBECA ANNO 1672 (Алберт Бенинг, Любек, 1672) – в древността Новгород и Любек са били част от Ханзейския съюз. Германците пращат камбаната "в родината" като "подарък от източния фронт".
"Старинната камбана от езерото Илмен няма да заличи всички рани, нанесени от бомби и снаряди. Тя обаче ще стане символ на германския войник, който не е ландскнехт (наемен войник в превод от немски) или свиреп поробител, а защитник на древната култура", пише през 1942 г. германски фронтови вестник. Тази статия с изгледи от родната му Старая Руса е открита и съхранявана от съветски войник. Много години по-късно той разказва за нея на краеведката Нина Богданова, която е тръгнала по следите на камбаната. През 2001 г. бургмистърът на Любек връща камбаната в Старая Руса, а сега тя се съхранява в местния музей.