Чехов пише над 500 кратки разказа, които, по отношение на дълбочина и майсторство, надминават великите романи на други писатели. Той е първият, който се фокусира не върху драматизма, а над всекидневието. Героите в разказите му често се "разтварят" в рутината и обстоятелствата, без да показват свои лични стремежи. Съвременниците му ги обожават: това са истинските хора. Чехов не ги съди и не ги отрича, а по-скоро ги фиксира през погледа на страничен наблюдател.
Максим Горки пише, че никой не може да се сравни с Чехов по писане за обикновените неща. "След като прочета дори най-незначителната Ви история, всичко останало изглежда грубо, написано не с перо, а с цепеница".
Ето 10 негови разказа, които задължително трябва да прочетете.
"Хамелеон", 1884
"Хамелеон" от А. П. Чехов/Ил. Дмитрий Кардовски, 1910 г./Свободни източници
На пазарския площад в град Н. се разиграва малка сцена: куче ухапва пръста на златаря Хрюкин и предизвиква врява. За да разреши проблема, пристига полицейският инспектор Очумелов. Първоначално инспекторът възкликва, че животното трябва да бъде умъртвено, а собственикът му глобен. Но когато научава, че то принадлежи на генерал, мнението му се променя. Изведнъж Хрюкин е обвинен за това, че е провокирал животното.
Оказва се обаче, че все пак това може би не е генералското куче, така че определено трябва да бъде приспано...
Един от първите разкази на Чехов, който се чете от всички ученици, е хумористична критика за това как нагласите на хората се менят като хамелеон, в зависимост от това с кого си имат работа: високопоставен държавен служител или не толкова важен човек.
"Ванка", 1886
Картина "Новаче"/Иван Богданов, 1893 г./Държавна Третяковска галерия
9-годишният Ванка, обущарски чирак, си няма нито майка, нито баща. Нощта преди Коледа, когато всички са на литургия, той вади смачкан лист хартия и започва да пише писмо до дядо си. Момчето описва колко лошо се държи с него обущарят, колко зле го храни, как го бие за дребни провинения и как другите чираци му се подиграват. Момчето моли дядо си да дойде да го вземе, като му обещава да му се подчинява и да му помага във всичко. "Искам да избягам до селото, но нямам ботуши, страхувам се от студа."
Вярвате ли в коледни чудеса? Нито пък Чехов. Без да знае адреса на дядо си, момчето пише на плика: "До селото на дядо." В руския тази фраза се превръща в пословична, като се използва, за да се опишат безплодни усилия за установяване на контакт с някого.
"Кащанка", 1887
"Кащанка" от А. П. Чехов/Ил. Дмитрий Кардовски, 1903 г./Свободни източници
Малко кученце, кръстоска между дакел и мелез, се губи, след като собственикът му се напива и се отдалечава твърде много. Непознат минувач се смилява над него, взема го у дома, храни го и решава да го задържи, като го кръщава Кащанка. Новият собственик се оказва цирков артист и прави кучето част от шоуто. По време на дебюта му някой го вика със старото му име – в публиката е бившият му стопанин.
Чехов хуманизира кучето и мислите му, като му дава чувства и усет за лоялност, които биха засрамили всеки човек. То е привързано към стария си стопанин и дори сега, когато е открило по-любящ дом, тъжи за него и с любов си спомня за мъченията, които му причинява синът му. То никога не би разменило стопанина си за топлина, комфорт и вълнението на цирка. Така че когато той извиква името му, то веднага побягва към него.
"Студент", 1894
"Отричането на Петър", Рембранд, 1660г./Rijksmuseum/Свободни източници
Докато студентът в Духовната академия се прибира у дома, студът го застига изведнъж и започва да духа силен вятър. Той е в мрачно настроение и си представя как ли е духал същият този пронизващ вятър по времето на Рюрик и Петър Велики. Това са хиляда години, през които нищо не се е променило и все още изобилзват същите бедност, тлен и невежество. По пътя ученикът среща две овдовели жени от селото си: майка и дъщеря. Той започва от скука да им разказва библейската история за отричането на Петър от Христос и отбелязва, че това трябва да се е случило в също толкова студена и ужасна нощ. Майката се разплаква от думите му. И студентът осъзнава, че тя наистина съчувства на Петър и историята я докосва, въпреки изминалите векове...
В хода на този (много) кратък разказ студентът претърпява невероятна трансформация. Четенето на Евангелието и църковните книги е скучно за него. Смисълът на живота може да бъде съзрян само чрез среща с реални хора и вглеждане в техния опит.
"Къщата с мансарда", 1896
"Къща с мансарда"/режисьор Яков Базелян, 1960 г./Ялтенско киностудио
Историята е разказана от гледната точка на художник, който води ленив живот, а интересите му се свеждат до разходки и пиене на чай. Един ден той среща вдовица с две дъщери, които живеят в съседната къща с мансарда. По-малката сестра, млада и замечтана, много харесва картините на художника и той се влюбва в нея. По-голямата обаче е пълната противоположност. Тя е много трудолюбива, работи в училище, обучава селските деца, опитва се да създаде медицински център за селяните... Прагматичната ѝ нагласа към живота влиза под кожата на художника.
В разказа Чехов показва два типа хора, които са абсолютно притовоположни по природа. Едните са активните, широкоскроени хора, за които е важно да помагат на другите, дори за дребни неща (нещо, в което самият Чехов вярва; като лекар той се грижи за болни селяни безплатно в имението си). Другият тип са философски настроените личности, които смятат, че е нужна глобална промяна и нищо не си заслужава, докато тя не се случи.
"Йонич", 1898
"В град С."/ реж. Йосиф Хейфиц, 1966 г./"Ленфилм"
Младият доктор Дмитрий Йонович (Йонич) пристига в провинциално градче на благородна мисия: да лекува селяни безплатно. Единственото му забавление са посещенията вечер у семейство Туркини. Те изнасят представления, а дъщеря им Катя свири на пиано. Докторът се влюбва в нея и ѝ предлага брак, но тя отказва, защото се стреми към "по-висша, блестяща цел".
С годините докторът напълнява и става по-земен човек. Спектаклите в дома на Туркини вече не са му интересни, за разлика от парите и домашния комфорт... Той спира да се разхожда и вместо това ходи на езда (този детайл е много важен за Чехов). Какво ще стане, след като срещне Катя отново?
Тук Чехов обрисува любимата си тема: как хората с мечти стават апатични и биват погълнати от ежедневието.
"Човекът в калъф", 1898
"Човекът в калъф"/ режисьор Исидор Аненски, 1939 г./"Съветска Беларус"
Дори в топлото време Беликов носи палто и чадър в калъф. Всъщност всичките му притежания си имат собствен калъф. Той крие лицето си зад яка. Подозрителен и параноичен, той жадува за ред и спретнатост във всичко. Единствено в ковчега си има почти весело изражение: "най-после са го сложили в калъф, откъдето вече никога няма да излезе".
Чехов изобразява самотен човек, който се стреми да се изолира от целия свят в собствената си черупка. И животът му е невидим, толкова празен и безсмислен, че никой не проронва дори сълза при смъртта му...
На руски език изразът "човек в калъф" се е превърнал в идиом с негативно значение. Използва се за хора, които се страхуват да се отворят към света и губят много възможности, като никога не напускат зоната си на комфорт.
"Френско грозде", 1898
Френско грозде"/режисьор Леонид Пчелкин, Всеволод Платов, Лидия Ишимбаева, 1967
Главният герой, държавен служител, мечтае да живее извън града и да си купи имение, където да има френско грозде. Той се скъпи за всичко и спестява всяка копейка. Дори се жени по сметка, но икономиите му вкарват жена му в ранен гроб. Години по-късно мечтата му най-накрая се сбъдва: нашият герой става чифликчия, господар, и яде френско грозде до насита.
Историята е свързана с "Човекът в калъф" чрез разказвача и общата тема за силната егоцентричност – тя е важен дискурс за природата на човешкото щастие.
"Душечка", 1898
"Душечка"/ режисьор Сергей Колосов, 1966 г./"Мосфилм" / Sputnik
Оленка е толкова кротка, че всички я наричат душечка. Тя е напълно погълната от делата и грижите на съпрузите си: театрален импресарио, търговец на дървен материал, ветеринар... Тя е не само отдадена съпруга, но и умел асистент; дори речникът ѝ се променя в зависимост от интересите на съпруга ѝ.
Това е едно от най-важните произведения за женската природа и ролята на жената. В Русия от края на XIX в. жените вече не се виждат само като майки и съпруги – от тях се изисква да са образовани, да работят и да допринасят за обществото. Чехов разглежда тази нова роля, без да дава присъда.
"Дамата с кученцето", 1899
"Дамата с кученцето"/режисьор Йосиф Хейфиц, 1960 г./"Ленфилм"
Мъж и жена с нещастни бракове се срещат на почивка в Крим и започват романс. Когато идва време за тръгване, те се връщат при семействата си, но продължават да копнеят един за друг. Осъзнавайки, че са открили истинската любов, започват да се срещат тайно и да мечтаят за общо бъдеще...
Разказът е екранизиран няколко пъти, осигурявайки много място за интерпретация. Чехов отново пише не за хората, които търсят и се борят за щастието, а за отдаването на неумолимия поток на живота.