Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
ВНИМАНИЕ: спойлери!
Новият сериал на Netflix In from the Cold ("От Студената") разглежда вечната тема за съперничеството между Русия и САЩ, като по-голямата част от действието се развива в Испания. Там агент на ЦРУ се запознава с на пръв поглед обикновената американка Джени, която е на състезание по фигурно пързаляне с дъщеря си.
Само че Джени не е тази, за която се представя. Някога тя е Аня Петрова (с псевдоним Шепот), агент на КГБ и майстор на дегизировката, натоварен със задачата да елиминира руските врагове.
В Мадрид се случва серия убийства, всички от които, изглежда, носят подписа на Аня. След това ЦРУ я вербува, за да им помогне да проследят убиеца или убийците.
In from the Cold е фантастичен във всеки смисъл на думата, въпреки че има някои неточности. Тази продукция не стереотипизира като "Червена топлина", а и не пародира "Майка Русия", както "Убивайки Ийв". Изглежда, създателите на сериала гледат сериозно на материала и опитват да представят възможно най-близък до реалността образ на Русия от ерата на 1990-те. Нека видим кое се е получило и кое не.
В ролята на Джени влиза американската актриса Маргарита Левиева, която е родена в Ленинград (сега Санкт Петербург), но се мести в САЩ на 11 години, където създава и кариерата си в киноиндустрията. Една от най-скорошните ѝ роли е във филма "Нюйоркска комбина", където си партнира с Джеймс Франко. Младата Джени (Аня) пък се играе от руската актриса Стася Милославская.
Имайки предвид, че ретроспекциите от 1990-те заемат около половината от времето на сериала, е редно да кажем, че двете роли на Милославская и Левиева са еднакви по важност (между другото, Левиева все още говори перфектен руски). Друг ключов герой е наставничката на Шепот, която също се ирае от рускиня - Альона Хмелницкая. Тя оказва значително влияние върху развитието на героинята на Джени.
Големият въпрос е как може Аня, която притежава невероятни умения като агент на терен, да се превърне в обикновен американски гражданин и, очевидно от ранните 2000-те – да живее също толкова обикновен и скучен живот? Ключът към отговора се крие във финала, който може би подсказва за възможно продължение. Икономиката се срива, а шпионажът вече не е сред топ приоритетите на правителството. Русия губи хватката си и Шепот най-накрая получава шанса да бъде свободна. Всичко това, като се има предвид, че накрая Альона Хемницкая признава, че е била обвинена в държавна измяна и изпратена в Сибир - който не е място за изгнание от десетилетия.
Руската част в сериала е съсредоточена в московската зима през 1994 г., за което разбираме благодарение на кървавочервени и много автентично изглеждащи надписи. А по отношение на годините, можем да се съгласим с агента на ЦРУ – през бурните 1990-те наистина не остава време за външна политика.
При една от ретроспекциите Аня отива на рейв в промишлена фабрика. Тук се сблъскваме със "златната младеж" и виждаме как Аня се запознава със сина на дипломат от китайското посолство. Тя пие не само водка (забелязват се бутилки Smirnoff, без обаче да има продуктово позициониране), както и шампанско в големи чаши. Всичко това е придружено от саундтрак, напомнящ за хитовата техно/рейв банда "Технология", популярна по това време. Трябва да отбележим и избора на дрехи: Аня предпочита по-военен стил и останалите герои също изглеждат автентични за периода. Стилът на героинята напомня за Кат от култовия филм "Брат" на режисьора Алексей Балабанов (достъпен в Netflix). Така че можем спокойно да кажем, че 1990-те в Русия са надеждно пресъздадени.
Въпреки всички опити на създателите някак да минат през атмосферата на 1990-те успешно, те все пак падат в същите клопки като повечето западни сценаристи, опитващи се да се "справят" с Русия. Сериалът е заснет изцяло в Мадрид, където главната част на историята се развива в днешни дни. Сценаристите все пак не могат да устоят на желанието да покажат московското метро. Грешен ход: всеки, посещавал московското метро, знае, че тези сцени, в най-добрия случай, са заснети в павилиони. А в най-лошия – съдържат картини от европейско или дори от нюйоркското метро, включително подлезите. Легендарните стенни мозайки, вдъхновени от Александър Дейнека, също не изглеждат особено автентични тук.
Аранжировката на апартаментите в този сериал е далеч от вниманието към детайла, което сме виждали в сериала като "Чернобил" на HBO. Вярно е, че последният се развива през 1986 г., а In from the Cold се развива през 1994 година. Трябва обаче да се отбележи, че през този осемгодишен период в постсъветския интериор не се променя много. В ретроспекциите виждаме два апартамента - единият е работният апартамент на Аня, даден ѝ от КГБ, докато другият е на баща ѝ, който се появява в последния епизод. Изглежда доста автентично: в кухнята има тенекиени бурканчета с малки надписи (и без грешки!) - "геркулес" (овесена каша) и "мука" (брашно) и други малки, но важни детайли. Вторият апартамент обаче се отклонява от курса, защото изглежда в доста европейски стил, сякаш е оборудван с продукти на IKEA, независимо от задължителния килим на стената, който ясно изпъква: това прави сцената на семейното събиране да изглежда като амбициозно неавтентична по много западен начин.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си