Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Около нанайския народ има много интересни факти. Например, наричали са ги "рибокожи", защото са носели рибена кожа. Днес един такъв нанайски костюм струва между 2200 и 3500 евро. Или пък: на мъртвите нанайци се пришива нагръдник с шарка под формата на черво, като в тяхна чест се прави малка дървена кукла, която се "храни" цяла година след смъртта на покойника. И накрая, фамилните им имена. И до днес те са само 30.
Нанайците, както и много представители на малките народи на Русия, в един момент са почти асимилирани с руснаците. Много малко хора знаят, а още по-малко продължават да говорят нанайски език в ежедневието си. Въпреки това, нанайците си остават коренни жители на Далечния изток – хората, които обитават тези земи, още преди там да дойдат първо китайците, а после и руснаците.
Как са се появили нанайците и до днес си остава загадка за изследователите. Едни смятат, че предците на нанайците първоначално са обитавали територията на Манджурия (днешен североизточен Китай), а след това са тръгнали към долното течение на р. Амур и долината на р. Усури. Други, като етнографа Лев Щернберг, предполагат, че нанайският народ е възникнал благодарение на смесването на различни племена. Тази версия се потвърждава от генетичния анализ на нанайците. Оказва се, че различните нанайски родове се различават много един от друг по своя етнически състав – при някои генетичните следи водят към Китай, а при други – към тюрките, монголите и тунгусите.
И макар че първото споменаване на населени места на нанайците в Русия е от XVII в., те живеят по тези земи от векове. Дословно "нанай" се превежда като "човек на земята". По време на руската колонизация ги наричат "инородци" ("чуждородци" – тогава това означава представител на неруска народност), а днес им казват "малък народ" заради числеността на групата, а не заради тяхната значимост или физически размери.
Според преброяването на населението през 2010 г. в Русия живеят общо 11,671 нанайци. Още 4,600 се оказват на територията на Китай след Пекинския договор от 1860 г., който прокарва държавната граница по р. Амур и р. Усури и разделя района, където живее този народ, между Русия и Китай.
Когато руснаците стъпват в Далечния изток, коренните народи са изправени пред избор: да приемат руската власт или да напуснат тези места. Нанайците избират да останат на историческите си земи. Днес над 92% от руските нанайци живеят в Хабаровския край: в самия Хабаровск и в селата по двата бряга на р. Амур и р. Усури, докъдето от Хабаровск се стига за около 4 часа.
На нанайците е поставен друг ултиматум, когато, през втората половина на XIX в., те са покръстени от езичество в православието. Нанайците удохотворяват природата, с която влизат в контакт, чрез шамани и с помощта на кучета. Те вярват, че кучетата са проводници и помощници и именно с тяхна помощ шаманът намира "откраднатите" човешки души.
За душите на мъртвите те се грижат по доста необичаен начин. На мъртвеца се пришива нагръдник с шарка под формата на черво, за да може душата да диша и да се храни. В краката, на петите и в гроба се поставят камъни, за да не може покойникът да се издигне при душите на живите. Със същата цел той се изнася от дома през разбит отвор ли през прозорец, но в никакъв случай през вратата, за да не може той да намери пътя обратно към дома си. Те вярват, че душата на умрелия продължава да "живее" още година след смъртта му в малка кукла от дърво, която се нарича "пане". Всеки ден куклата се храни, а след една година шаманът изпраща душата в отвъдното. До края на XIX в. нанайците погребват покойниците в "къщи" над земята, а след това започват да ги заравят в земята.
Традиционната носия на нанайците се състои от роба и панталони с избродирани шарки, които винаги носят някакво значение: пазят от зли духове, носят крепко здраве, добър улов и т.н. "Виждате ли този нагръдник? Сама съм го правила. Той гони злите духове. Нещо повече – на него има метални украшения и колкото по-силно звънят, толкова по-добре. Макар че в миналото тези нагръдници са носени под дрехите, а днес е прието да се носят отвън", разказва Елена от с. Сикачи-Алян.
Много съвременни нанайци са двуверци. Те ходят на църква, но в същото време хранят речните духове "за късмет" и за всеки случай оставят монети на специални ритуални скулптури.
Многодетното семейство Белда от с. Даерга
Дмитрий Коробейников/SputnikКогато идва време да получат съветски паспорти, на нанайците им се налага за първи път в историята си да се сдобият с фамилни имена. До 1974 г. в техния народ просто няма такива. Документът, който задължава цялото население на страната (освен военните) да имат паспорт, се появява половин век след образуването на СССР и тогава нанайците си измислят нанайски фамилии, изхождайки от най-очевидна логика. За фамилно име те си избират името на рода, към който принадлежат. Получават се общо 20 нанайски родове-фамилии: Посар, Аимка, Дигор, Нуер, Юкомзан и т.н.
Анна Денисовна Оненко преподава ръкоделие в училище
А. Шляхов/Фотохроника на ТАССНай-големият род е на белдите. А най-известният му представител е Кола Белди (1929-1993). За песента си "Увезу тебя в тундру" (Ще те заведа в тундрата) певецът печели втора награда на Международния фестивал в Сопот (Полша), след което дълги години гастролира, изнасяйки концерти в 46 държави. Текстът на песента е посветен на живота в тундрата и еленовъдството, макар че нанайците никога не са живели в тундрата и не са гледали елени.
Нанайците са родени рибари. В Амур живеят около 140 вида риба. Дори пет месеца от нанайския календар са кръстени на риби.
11 юли 1990 г. Жители на нанайско село, съпрузите Иван Торокович и Мария Василиевна Белда
Владимир Саяпин/Фотохроника на ТАССДомовете и битът на съвременните нанайци слабо се различават от типичните руски жилища и начин на живот. Интернет, битова техника, автомобили, съвременни мотори за лодките, преносими електроагрегати, които им позволяват да имат източник на енергия, независимо къде се намират – всичко това се използва от нанайците дори в отдалечените села. Макар че повечето, особено младите и работоспособни сред тях, живеят не в селата, а в градовете, където етническите нанайци са малцинство.
"Хубаво е да си нанаец в нанайско село и да ходиш в нанайско училище, но малко хора успяват да го постигнат. А когато си един в цялото училище, всеки гледа да ти го навре в носа. Дори имаше такава обида: "Ти да не си нанаец?", споделя Леонид Сунгоркин, президент на "Обединението за защита на културата, правата и свободите на коренните малочислени народи в Приамурието".
Серьожа Члян
Владимир Саяпин/Фотохроника на ТАССНа съвременната реалност е подчинен дори риболовът – традиционният поминък на този народ и главен хранителен продукт. В Русия коренните народи, които могат да се прехранват с риболов и количеството на улова са уредени от закона. За нанайците количеството е 50 кг риба на човек в годината, а ако семейството е многодетно – 100 кг годишно. Според самите нанайци, това "гръмко" преимущество почти не работи. Градските нанайци не могат да си го позволят: те нямат лодки, мрежи, твърде стари са или пък имат работа и нямат време да ходят за риба. При това няма финансови компенсации за неуловената риба.
"На нанайците дори им се полага гора за строителство на къща. Но това също е сложна история, защото ти дават гора някъде далеч и се предполага, че човек сам трябва да разчисти тайгата, да изсече дърветата, да почисти, да подготви и да прекара всички тези кубици и чак след това да си построи къщата. Това е нереално", смята Сунгоркин.
Одо Белда, 82-годишна, най-възрастната жителка на село Найхин, 1987
Дмитрий Коробейников/SputnikНо някои нанайци все пак са намерили начин да извлекат изгода от произхода си. През 2010-те те започват да развиват етнотуризъм, превръщайки нанайската култура в атракция за туристите.
"Екскурзиите в нанайските села стават все по-търсени. Работим в това направление от 2016 г. и желаещите непрекъснато растат. Те са от най-различни места – и от нашия край, и от съседните региони, и дори от Москва (разстоянието от Москва до Хабаровск е 8240 км) и от други западни области на Русия", разказва Олга Помитун от хабаровската туристическа фирма "Вояж".
В нанайските села туристите могат да пострелят с лък, да се научат да готвят народни блюда, да ги опитат, да поиграят нанайски игри и да си купят нанайски сувенири.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си
