Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Лидерът на революцията от 1917 г. Владимир Ленин смята, че киното е "най-важното изкуство". Разбира се, той казва това с цел – и, разбира се, киното е огромен пропаганден инструмент за неграмотните маси. Ранното руско авангардно кино само по себе си е революционно и се развива доста бързо. Съветите строят кина из цялата страна, за да гарантират достъпа на всеки човек до филмите.
Ето някои страхотни филмови постери от ранния ХХ в., които са същински произведения на изкуството.
Този експериментален филм се смята за класика, задължителна за гледане. Погледът му към киното е много свеж – в самото начало на филма текстът на екрана настоява, че това е "кинематографична комуникация на визуални феномени" без субтитри, сценарий или театър. И двата постера представят главната метафора на филма – камерата е "кинематографичното око" в центъра на всичко.
Този филм е базиран на кратък разказ на съветския писател Иля Еренбург и се съсредоточава над неща, които интересуват съветите – битката на по-нисшите класи за свобода. Това е историята на парижкия зидар Луи по време на френската комуна, Обсадата на Париж през 1870 г. и обявяването на Третата република. Дизайнът на постерите е вдъхновен от постоянния спътник на Луи – неговата лула. Събитията от тези революционни времена (и филмови кадри) се изплъзват от лулата му като тютюнев дим.
Галя губи съпруга си през Гражданската война в Русия, но му остава вярна в годините, въпреки че среща друг добър мъж. Филмът е следствие от сексуалната революция на времето и новото виждане за брака.
Това е документален филм за построяването на Туркестанско-сибирската железопътна линия, позната като Турксиб. Тя е много важен проект, който трябва да осигури на Съветския съюз памук от Централна Азия. Невероятните кадри показват колко е изненадваща гледката на препускащ през пустинята влак.
Йосиф Поселски е истински майстор на съветските документални филми. Пропагандните му творби величаят Черневната армия, Първи май, съветската младеж и дори металургията... Филмът е химн за Спартакиадата, социалистическата спортна феерия и комунистическата версия на Олимпийските игри, в които СССР не участва, като ги смята за капиталистическо събитие.
Първият вариант на филма е забранен от цензурата, защото е сметнат за твърде сатиричен в изобразяването на съветската бюрокрация. Режисьорът го преработва и обръща фокуса към "разруха", "диверсионни действия" и "контрареволюционен саботаж" – неща, които са от значение за съветските власти.
Точно преди да емигрира в САЩ и да направи кариера в Холивуд, Анна Стен е водеща актриса в съветските филми, включително в този. Това е комедия за млада, елегантна жена от Москва, която помага на млад студент от провинцията да си намери квартира в Москва... На постера (вляво) остроумно се отбелязва: "Къде е мъжът? Отиде да види момичето с кутия за шапи".
Заглавието на този филм е познато и като "Пет минути, които шокираха света". Става дума за деня, в който Владимир Ленин умира, когато работата и производството по цял свят (според филма) спират за пет минути.
Златна класика на съветското кино, който кинокритиците почитат и до днес. Той е заснет през 1925 г. и бележи първата руска революция от 1905 г. и бунта на екипажа на бойния кораб "Потьомкин".
Още един вечен шедьовър на Айзенщайн, посветен на събитията от болшевишката революция през октомври 1917 година. Постерът (горе вляво) гласи: "Десет дни, които разтърсиха света".
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си