Павел Овчинников: крепостен ювелир, който става доставчик на императорския двор

Името на Карл Фаберже се прославя по целия свят, но той далеч не е единственият ювелир и доставчик на императорския двор. Табакери, чаши, сервизи, кутии за бижута, скъпоценна украса за книги и албуми – почти всеки предмет от бита на царското семейство сякаш е ювелирно изделие, изпълнено от най-добрите майстори. Сред тях е и Павел Овчинников. Историята му е пример за една наистина блестяща кариера. Той не е наследник на славен род на ювелири, но поставя началото на такъв.

Ковчеже, 1881 г.

Исторически музей

Крепостен селянин с талант

Овчинников няма късмет – той се ражда в семейство на крепостни селяни през 1830 г., когато до неговата отмяна има още 31 години. Той обаче има късмет в друго: всички членове на семейството му са крепостни селяни на знатния род на княз Пьотър Михайлович Волконски, а след това и на Дмитрий Петрович – те заемат високи длъжности в двора, а също така са и много отзивчиви.

Портрет на Павел Овчинников и печатът на фирма Овчинников

Исторически музей

Талантите на младия Овчинников се проявяват много рано. Както пише в. "Мовсковски Ведомости" в некролога на Павел Овчинников през 1888 г., "сръчността и интелигентността" на малкото момче привличат вниманието на княз Волконски, той се вглежда в него и открива таланта му да рисува. Детето е изпратено да се учи при ювелирен майстор за "системно развитие на художествените способности".

Чиния, 1889 г.

Исторически музей

Овчинников се труди толкова усърдно, че от ученик и чирак става майстор и започва да печели за труда си, за да откупи свободата си. Според други източници свободата му е подарена заради таланта и успехите му.

Успешен предприемач

Павел се жени през 1850 г. и харчи зестрата на съпругата си, за да си направи собствена ювелирна работилница, а след три години открива фабрика за златни и сребърни изделия. Тя е толкова успешна, че всяка година паричният ѝ оборот се увеличава няколко пъти. На 24 години бившият крепостен селянин вече управлява огромната сума от 1,5 млн. рубли.

Портфейл, 1876 г.

Исторически музей

Във фабриката се работи с различни ювелирни техники – щамповане, гравиране, рисуване по емайл, ковaне и позлатяване. В нея работят общо около 300 майстори, а Овчинников се занимава и с работния график и заплащането.

Чаша на поставка, 1887 г.

Исторически музей

През 1867 г. Овчинников започва във фабриката си курсове по "техническо рисуване, скулптура и щамповане" – обучението е предназначено за собствените му майстори за развитието на техните способности.

"Легендата за Св. Георги и ламята", 1879 г.

Музей на руските икони

Скоро Овчинников става и първият собственик на фабрика, който отваря и училище за деца в нея. Те получават както уроци по ювелирство, така и базово начално образование.

Емайл и руски стил

Сервиз за чай, 1879-1883 г.

Музей "Фаберже"

През 1860-те години ювелирната фирма на Овчинников става известна по целия свят: тя участва в международни изложения в Москва и взема сребърен медал на Световното изложение в Париж през 1867 година. Изделията на Овчинников се забелязват сред висшето общество – той става официален доставчик на двора на бъдещия император Александър III и открива филиал в Петербург. Овчинников затвърждава това почетно звание още щом Александър заема трона и фирмата му служи на императорския двор над 40 години.

Солница, 1894 г.

Исторически музей

Краят на XIX в. идва модата на "руския стил" – и император Александър III е един от главните ѝ последователи. Овчинников усеща това и сам започва да диктува тенденциите. С неговата лека ръка в ювелирното изкуство се възражда производството на емайл с руски мотиви – птици, кокошници, куполи, които се срещат в народните ръкоделия. Много работи на майстор Овчинников се изпълняват по скици на едни от най-добрите художници на времето, включително Виктор Васнецов.

Ваза, края на XIX - началото на XX в.

Общоруски музей за декоративно изкуство

Фирмата на Овчинников произвежда по старинен маниер и отдавна забравени предмети, които някога са украсявали царската трапеза – различни чаши и ковчежета. Често за направата им се използва техниката филигран – още един традиционен занаят за много тънки и фини сребърни нишки.

Чаша "Петел", 1896 г.

Музей "Фаберже"

Овчинников и неговите майстори правят и декорации за икони и книги – така особено известни стават декорациите за евангелията за катедралния храм "Христос Спасител" и "Възкресение Христово".

Олтарно евангелие за църквата "Христос Спасител", 1882 г.

Руски музей

След смъртта на Павел през 1888 г. фирмата успешно се управлява от синовете му, но революцията от 1917 г. и падането на монархията слагат край на известната фабрика. За щастие голям брой изделия на фирмата на Овчинников са запазени и се намират в колекциите на музеи и частни колекции по света.

Табакера, 1889 г.

Исторически музей

А знаете ли какво се крие в яйцата "Фаберже"?

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.