Арката, увенчана с колесница и скулптура на богинята Нике, се извисява на Кутузовския проспект в Москва и е следвоенно "превъплъщение" на друга арка, която е издигната по указ на Николай I през 1834 година. Императорът иска Москва да има мемориална арка в чест на победата на руснаците в Отечествената война срещу Наполеон от 1812 г. – подобно на тази, построена в Санкт Петербург през същата година.
Първата триумфална арка е от дърво. По-късно тя е заменена с такава от камък. През 1936 г. арката е премахната, поради промени в градоустройствения план. Колоните от ковано желязо за портата лежат на градския площад няколко години, а след това са претопени за нуждите на съветската армия през Втората световна война.
Арката е възстановена в сегашното си състояние през 1966-1968 година. За нея са излети 150 нови скулптури, а за колоните са направени 12 нови.
Известно време тази арка служи като градски порти, посрещайки пристигащите в руската столица пътници от Европа.
Тя е проектирана от италианския архитект Джакомо Куаренги. Построена е през 1834 г. в чест на руската победа срещу Наполеон във войната от 1812 година. През 1944 г. оттук минават съветските войски, които пробиват блокадата на Ленинград.
Днес в арката има музей на военната слава, който заема три етажа и подземието.
Арката на Дворцовия площад в Санкт Петербург е част от сградата на Генералния щаб: известно време 580-метровата ѝ фасада се смята за най-дългата в Европа. Арката е проектирана по-късно от останалите сгради и е предназначена да почете победата във войната от 1812 година. Барелефите ѝ са направени от претопени военни трофеи, има и статуи на древни воини отстрани и колесница с богинята Нике отгоре.
Тя е проектирана от архитекта от италиански произход Карло Роси. Той планира арката да бъде главен детайл в цялата сграда на Генералния щаб, а сега тя е една от забележителностите на града. Днес източните ѝ крила помещават съкровища от Ермитажа.
Тази арка е част от ансамбъл, построен в чест над победата срещу нацистите пред 1945 година. Тя е издигната през 2000 г. на входа на града-герой Курск, където през 1943 г. се състои една от ключовите битки през Втората световна война.
В подножието на арката има четири фигури на воини от различни ери – от Древна Рус до средата на ХХ век. Най-отгоре е разположена скулптура на Св. Георги Победоносец, който пронизва ламята с копието си.
Тази масивна арка в сталинистки ампир е още един символ на победата във Втората световна война. Тя става главен вход на ВДНХ и един от най-разпознаваемите архитектурни паметници от съветската ера.
На арката има барелеф с герба на СССР, а най-отгоре има скулптура, наречена "Тракторист и колхозничка". Тези архитектурни герои на съветската епоха държат над главите си сноп житни класове, като би трябвало да олицетворяват промишлеността и агрокултурата.
Символът на главния столичен парк датира от 1955 г., когато централният вход на парка е украсен с арката по дизайн на Г. Шчуко и А. Спасов. Дълго време 18-метровата арка, заедно с близкия Кримски мост, е един от символите на нова социалистическа Москва.
Вътре има малък музей, посветен на историята на парк "Горки", но най-интересната част е наблюдателната площадка, която предлага гледка към "Воробьови гори" (сега наричани Воробьови или Врабешки хълмове), Шуховската и Останкинската кули, както и гледка към министерството на външните работи – една от известните сгради, наричани "Седемте сестри".
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си