Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Лидия Делекторская е родена през 1910 г. в навечерието на много промени и в дворянско семейство от Томск, но губи родителите си в ранна възраст. Друг удар е революцията и бягството от червените в китайския Харбин. По това време Харбин е транзитна точка, където се заселват много руски емигранти. На 20-годишна възраст тя бързо сключва брак и се мести в Париж, но следва развод. Емигрантка с малко права, тя не може да си намери хубава работа и се пробва в много неща: работи като статист, танцьорка и модел. Две години по-късно, през 1932 г., почти без никакви пари, Делекторская се озовава в Ница...
Това, накратко, е нейната история преди да срещне Анри Матис. Към портрета ѝ обаче могат да бъдат добавени още щрихи. Лидия винаги се стреми да учи: докато родителите ѝ са живи, тя се обучава вкъщи, а след това завършва училището в Харбин и е зачислена в паржиката Сорбона, но не остава дълго там – не може да си позволи таксите. С една дума, тя е добре образована млада жена от добро семейство – качества, които определят съдбовната ѝ обвързаност с Анри Матис.
През 1932 г. Матис работи по нова версия на легендартното си монументално платно – "Танц", което е предназначено за заможния американец Албърт Барнс. (Първата версия, нарисувана през 1910 г., е поръчана от руския филнатроп и колекционер Сергей Шчукин, който разпознава бъдеща супер звезда на пазара за ново изкуство, по-рано отхвърлена от другарите му.) Мащабното пано изисква повече от един чифт ръце, а по това време Матис е над 60-годишен, така че отчаяно се нуждае от помощник. Лидия отговаря на обявата му за работа. Впоследствие той казва, че я наема, защото първият "Танц" е поръчан от руснак - поради тази причина вижда в това добра поличба за бъдещата съдба на новото пано.
Когато работата приключва, на младата жена е заплатено и тя започва да стяга багажа си, но точно в този момент мадам Матис се разболява. Тя има нужда от болногледачка и семейството решава да запази надеждната, кротка и културна рускиня. Точно тези качества на Делекторская обаче съвсем скоро дават обратен ефект. Лидия се доказва не само като добра гледачка, но и чудесна икономка и секретарка. Докато мадам Матис е болна, тя постепенно поема всички дела на художника. Също така Матис, който първоначално не забелязва момичето, изведнъж поглежда на нея по друг начин: той започва да прави нейни скици и протрети, като това продължава през следващите 20 години. За известно време неяснотата на ситуацията се запазва в семейството, но притесненията на законната му съпруга нарастват, докато през 1939 г. Амели Матис напуска съпруга си и подава молба за развод. В крайна сметка бракоразводното дело така и не е задействано, но семейството се разпада: съпрузите живея отделно до края на живота си.
Делекторская често е питана за естеството на връзката ѝ с художника. Тя не избягва въпроса, но и не дава ясен отговор. Очевидно не се е двоуми за едно: Матис, неговият талант и работата му, се превръщат в истинския смисъл на живота ѝ. В продължение на 22 години Лидия е всичко за него: тя се грижи за бизнес делата му и домакинството, а когато силите му започват да отслабват (той страда от астма и артрит, а в по-късните години от рак), тя го насърчава и утешава, като брани интересите му с колекционери и търговци на изкуството. А през годините на войната, когато се приютяват в южния град Ванс, тя се уверява, че в къщата има достатъчно храна и той няма да измръзне от студ. Лидия е изобразена в много от творбите му. Експертите изброяват над 90 картини, сред които "Розова голота", 1935 г., няколко "Одалиски" от 1937 г. и "Интериор с етруска ваза", 1940 г., както и нейни портрети, които той прави през тези две десетилетия.
Матис има навика да представя музата си с картини всяка година. Тъй като не е разточителна, Делекторская харчи всичките си пари (художникът ѝ плаща месечно като неговата секретарка), за да купува негови картини и скулптури.
Веднага след Втората световна война Лидия се свързва с дипломатическата мисия на Франция и изпраща 9 творби като подарък за родината си. Обяснението, което дава, е, че като рускиня, тя иска сънародниците ѝ да опознаят работите на човека, който тя смята за най-великия художник на модерното време. Впоследствие привлича подкрепата на съветския министър на културата Екатерина Фурцева, и в годините на перестройката тя води кореспонденция с музейни директори и създава с тях лични приятелства. Тя дава на Ермитажа и Пушкинския музй общо 300 творби. Благодарение основно на нея фондовете на произведенията на Матис в Русия днес са най-добрите в света.
"Розова голота", 1935
Балтиморски музей на изкуствотоЗабележително е, че тази жена, която напуска царска Русия като младо момиче, дълги години иска да се заърне у дома, независимо, че този дом сега се нарича Съветския съюз. Въпреки активната ѝ работа с музеите, тя получават доживотен отказ за руски паспорт. Властите не ѝ дават конкретна причина, но е лесно да се предположи, че не са забравили благородническия произход на Делекторская и факта, че тя е избягала от Русия в годините, когато новата власт се установява.
Но дори неприязънта, с която гледат на нея, не успява да потуши желанието ѝ да разкаже на руснаците за Матис, а на французите за руската култура от онези години. След смъртта на художника през 1954 г. официалното му семейство уволнява Делекторская. Тя напуска дома на Матис в Ница, където са минали последните две години от съвместния им живот (днес вилата край морето помещава Музея на Матис), и заминава за Париж, където живее сама още почти половин век.
"Сини очи", 1934
Балтиморски музей на изкуствотоДелекторская пише редица монографии за художника и активно участва във всички видове дейности, за да го представи пред по-широка аудитория: от множество интервюта до организирането на изложби и създаването на музея. Без да продава картините, които той ѝ завещава, тя живее основно от хонорари от преводи от руски на френски и обратно. Прекарва много години в превеждане на френски на произведенията на Константин Паустовски, когото среща в Париж през 50-те години на миналия век. Благодарение на последния тя в крайна сметка успява да посети СССР - като негов гост и по негова покана. И, съвсем справедливо, заявява: "Дадох на Франция Паустовски, а на Русия - Матис!"
Портрет на Лидия Делекторская от Анри Матис, 1947
Архив на Анри Матис/Legion MediaДелекторская се самоубива през 1998 г. на 87-годишна възраст. Без никаква надежда някога да бъде погребана в Русия в съответствие с последното ѝ желание, тя купува парцел в парижко гробище и преди да умре поставя надгробна плоча с думи, които според легендата принадлежат на Пикасо: "Матис съхрани красотата ѝ за вечността". Въпреки това желанията на Лидия се изпълняват от нейната племенница и останките на музата на Матис са погребани в Павловск близо до Санкт Петербург до реплика на оригиналния камък.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си