9 нови лица на руския балет, които трябва да познавате

Следете нашето съдържание чрез иновативната руска услуга Telegram! Всички наши най-нови и актуални текстове пристигат директно на вашия телефон! Ако Facebook откаже да споделя нашите публикации, ние винаги сме с вас в Telegram!

Денис Захаров

Болшой театър отново, както преди 30 години, преживява период на възход на цяло едно поколение. На първо място това е 22-годишният Денис Захаров. Впечатляващ летящ пирует, впечатляващо меко приземяване и умение с лекота да превключва от буколичната постановка "Зле опазено момиче" към ироничната "Чиполино" – тези качества привличат вниманието към Захаров още с първата му поява на голямата сцена.

Тя е преди две години преди края на обучението му в Московската хореографска академия. В последната си година като студент там Денис, по покана на ръководителя на балета на Болшой театър Махар Вазиев, дебютира в "Спящата красавица" с виртуозната партия на Синята птица. Това е безпрецедентен случай в историята – по-рано с подобна чест са удостоявани единствено момичета. Нищо чудно, че в Болшой театър пред Денис се открива пътят към ролите на редица принцове – за три години той е танцувал Лешникотрошачката, принц Дезире от "Спящата красавица", романтика Джеймс от "Силфида" и др.

Може би, обаче, най-добрата му роля до момента е тази на Злия гений в "Лебедово езеро". Тя му е предадена от един от първите ѝ изпълнители – Валерий Луганов.

Мария Илюшкина

В редиците на Мариинския театър тя заема скромното място на солистка. В репертоара ѝ засега няма много главни роли, но всяка от тях се превръща в събитие. Илюшкина притежава не само прекрасни външни и физически данни. Тя има уникален стил и несравним "тембър". Тя е и твърдата Одета, и наивно радващата се на първия бал Одилия в "Лебедово езеро", и Люляковата фея, която кара хората да повярват в доброто в "Спящата красавица", и младата Раймонда.

Мария има типичен за петербургските балерини път: тя попада в Академията за руски балет "Ваганов" от художествената гимнастика, а в края на обучението си получава златен медал на международния балетен конкурс "Валентина Козлова" в Ню Йорк. През 2016 г. е приета в трупата на Мариинския театър. Както всички, започва в балетен ансамбъл, но се откроява дори сред Големите лебеди в "Лебедово езеро". А когато получава първата си соло партия, любителите на балета започват да се струпват на триактовите спектакли, за да видят нейните вариации с продължителност по 1-2 минути.

Ксения Шевцова

След като завършва академията "Ваганов" в Санкт Петербург, Ксения е приета в Берлинския държавен балет, но се оказва в Москва – в Музикалния театър на Станиславски и Немирович-Данченко. Тя е свикнала да сменя градовете и обстоятелствата, в които живее: израснала е в Самара, където започва да посещава балетна школа. Мобилността е онова, което отличава Шевцова. Още в академията тя танцува много и има обширен за една студентка репертоар. Макар че първата ѝ роля е да стои на сцената със свещник.

Веднъж, обаче, по време на гастрол в Мюнхен, в началото на спектакъла прима-балерината получава травма и Ксения, която гледа спектакъла в залата, скача на сцената насред действието. На практика без подготовка, без грим и прическа, тя изтанцува сложната роля на Мария Ветсера в "Майерлинг". Това ѝ отваря пътя към "Лебедово езеро", "Жизел" и "Баядерка".

А появата в московския театър на художествения директор Лоран Илер от Франция сериозно разширява репертоара ѝ – тя е незабравима в неокласиката "Сюита в бяло" на Серж Лифар и в строгостта на "Вторият детайл" на Уилям Форсайт.

София Матюшенская

"Тя е много фина артистка – умее да слуша. И не се страхува да се променя". Това казва за своята ученичка Даря Павленко, която неотдавна стана прима на Мариинския театър. Тя среща София в репетиционната зала на балетния театър "Леонид Якобсон". С всяка изминала година тази малка трупа, която се изявява и в Мариинския, и в Александринския, и в Михаловския театър, привлича все повече внимание – дори в постановките на класически балети тя има собствено лице.

Матюшенская е открита в "Дон Кихот", на чиято постановка е поканен датчанинът Йохан Коборг – звезда от Кралския балет на Великобритания. София, която работи в театъра за първи сезон, се оказва идеалната Китри. За тази партия тя е номинирана за руската Национална театрална награда "Златна маска". Това дава тласък на кариерата ѝ: за шест сезона тя се превъплъщава в ролите на Маша от "Лешникотрошачката", принцеса Аврора от "Спящата красавица", Жизел; участва и в световната премиера на балета "Дама Пика".

Арсентий Лазарев

Той се превръща в звезда още в училище: дълго преди да получи диплома от Новосибирския хореографски колеж, Арсентий е награден на три международни конкурса в Бишкек, Екатеринбург и Петербург. И все пак поканата на сина на шлосер от с. Мошково в Новосибирска област да се присъедини към трупата на Болшой театър се превръща в истинска сензация.

Между другото, няколко месеца по-късно танцьорът решава да замине за Екатеринбург и да се присъедини към театъра "Урал Опера Балет". "Умен. Универсален. Отворен за експерименти. Съчетава харизматичност и виртуозност". Така характеризира 22-годишния балетист художественият ръководител на Уралския балет Вячеслав Самодуров. Още в първия сезон той ангажира доскорошния студент в премиерата на балета "Пахита". Година по-късно Лазарев изтанцува световната премиера на "Заповедта на царя" (L'Ordre du Roi). Всички легендарни балетни принцове също са част от репертоара му.

Ксения Овчинникова

В Самарския театър за опера и балет върви едноактовият балет "Щраусина" на съветския класик Владимир Бурмайстер. Под звуците на "На хубавия син Дунав" на Щраус той възпроизвежда картината на буржоазния живот във Виена през XIX век. В тълпата е трудно да се съсредоточиш върху отделен персонаж, докато не се появява дама в белоснежен тоалет и шапка с перо. От този момент ти се струва, че този валс е само за нея.

Ксения Овчинникова, която е в ролята на Актрисата, е създадена за този магнетичен образ – тя има таланта да привлича зрителското внимание върху себе си. Той не се проявява изведнъж, макар че възпитаничката на Пермското хореографско училище стремително печели водещи позиции в трупата. Минават години, преди зад солидната техническа подготовка път да си проправят и останалите ѝ таланти. Днес тя е и Одилия в "Лебедово езеро", и Китри в "Дон Кихот" и Медора в "Корсар".

Елена Свинко

24-годишната Елена приковава вниманието към себе си още като ученичка: тя започва да печели награди от международни конкурси в ранните класове на Красноярското хореографско училище, а през 2016 г. се присъединява към Красноярския театър.

Започва да се учи да танцува на 4-годишна възраст. Родителите ѝ (майка ѝ е лекар, а баща ѝ работи в завод) нямат отношение към театъра, но път в балета я прокарва по-голямата ѝ сестра – Светлана, която в момента е водеща солистка на петербургския Балетен театър "Леонид Якобсон". За разлика от нея, Елена остава в родния си град, където веднага ѝ предлагат да стане солистка.

Със своите изящни крака Свинко е въплъщение на съвременния тип балерини – високи, смели, еднакво свободни и в класиката, и в съвременната хореография. Това се вижда и от репертоара ѝ, където романтичната Жизел е рамо до рамо с игривата Сванилда ("Копелия"), храбрата Купава ("Снежанка") – с Кармен, учтивата принцеса Аврора ("Спящата красавица") – с трогателната Пепеляшка.

Диана Кустурова

22-годишната Диана се оказва в центъра на вниманието, след като получава главната партия в 20-минутния балет "Дева", вдъховен от античния мит за Артемида. Във Воронежкия театър за опера и балет, където Диана работи вече трети сезон, той е поставен от млади московски хореографи.

Кустурова, която попада в балета от художествената гимнастика, е висока, с "безкрайни" ръце и крака и огромни крачки – тя поразява, без обичайните за балета трикове. Макар че владее и тях – в репертоара ѝ също се откроява Одета-Одилия от "Лебедово езеро", Люляковата фея от "Спящата красавица", Мирта от "Жизел" и Гюлнара от "Корсар".

Сарял Афанасиев

В балета го води майка му. И по-точно – води го от село в Якутското хореографско училище. Но още като ученик той сам свиква да си поставя амбициозни цели. Благодарение на това, когато е на 13 години, той попада в Ню Йорк, където върви финалът на конкурса Youth America Grand Prix, както и в Сочи, където се изявява пред Юрий Григориевич на конкурса "Младият балет на света".

Затова през 2010 г. Афанасиев се присъединява не като част от ансамбъл, а директно като солист. Той компенсира невисокия си ръст и набито телосложение с мощен скок, стремителност и вихреност на пируетите. А репертоарът му отначало е подобаващ – Базил в "Дон Кихот", Солор в "Бадеярка", Спартак. Достигнал върха на йерархията у дома, Афанасиев поема риск и става солист на Московския театър на Станиславски и Немирович-Данченко. Там репертоарът му се разширява със спектакли като "Майерлинг" на Кенет Макмилън и "Сюита в бяло" на Серж Лифар, които той няма шанс да изтанцува в Якутск. С този багаж Сарял се завръща у дома, където днес можете да го видите в ролята на благородния Алберт в "Жизел" и Остап Бендер в балета "Дванадесетте стола".