Следете нашето съдържание чрез иновативната руска услуга Telegram! Всички наши най-нови и актуални текстове пристигат директно на вашия телефон! Ако Facebook откаже да споделя нашите публикации, ние винаги сме с вас в Telegram!
"Повечето програми на Глайхенгауз ми приличат на фастфуд. Технически са храна, но тя е масово производство и е с качество, което не бих сметнал за подходящо дори за кучето си", пише блогърът Дейв Лийз, известен със своите критики по адрес на руските фигуристки и техните треньори. Според него празните лирични композиции, предлагани от Даниил Глайхенгауз, от хореографа на групата и главния руски треньор по фигурно пързаляне Етери Тутберидзе, са лишени от смисъл и му напомнят на… музика от асансьор или супермаркет.
Изборът на композиции и идеите, залегнали в основната на програмите, наистина са специфични и предизвикват много въпроси към авторите им – но изобщо не приличат на фастфуд. Хореографията във фигурното пързаляне е специфично нещо. Рисунъкът на танца е ориентиран не само към визуалната ефектност, но и към удобството на изпълнението, така че замисълът на хореографите се въплъщава само в степента, която позволява техническата съставляваща на програмата. Това поставя създателите в много строги рамки. Освен това е известно, че последна дума на московската пързалка "Хрустални", където Тутберидзе тренира възпитаничките си, винаги е нейна, защото тя е главният треньор. Програмите на възпитаничките на Тутберидзе често са плод на съвместното творчество на Етери и нейния щатен хореограф. И все пак, голяма част от идеите са на Даниил Глайхенгауз.
"Просто ненавиждах хореографията"
Валерий Шарифулин/ТАСС
Днес Даниил Маркович Глайхенгауз е коректен, вежлив и безупречно облечен млад мъж на 30 години, който прави по три дузини програми годишно и дава балансирани интервюта в пресата. Дори сега, в костюм и със златен часовник, изглежда твърде млад на фона на останалите руски треньори, но той прекрачва прага на легендарната пързалка "Хрустални" съвсем млад, когато в далечната 2014 г. идва в отбора на Тутберидзе от ледено шоу. По онова време Етери вече е треньор на олимпийски шампион, тъй като Юлия Липницкая току-що е спечелила златото на отборния турнир в Сочи. Той пък е бивш индивидуален фигурист, който в началото блести на детски конкурси, но е принуден да се насочи към танците заради травма.
В известен смисъл пътят му прилича на този на Тутберидзе: нереализираната му кариера в спорта го подтиква към треньорското кресло. Но докато кариерата на Етери е погубена от разпадането на страната, то при Глайхенгауз загубата е по-лична – той губи баща си и е принуден вече да мисли не толкова за спорта, колкото за препитанието си.
"Когато реших да се пробвам в отбора на Тутберидзе, повечето ми познати бяха много скептични – такива като теб са много и се сменят на всеки 2-3 месеца, няма да се задържиш дълго", признава Даниил.
Владимир Песня/Sputnik
Между другото, интелигентният Глайхенгауз се отличава от своите предшественици: той е син на известен кинооператор и балерина от Болшой театър и, независимо от младостта си, има солиден опит. Майка му, която го записва на балет, се занимава с него още от прохождането му. На пързалката 4-годишният Даниил попада единствено защото в балетната школа не вземат деца на толкова крехка възраст. Но дори и когато фигурното пързаляне се превръща от нещо временно в делото на живота му, майка му не отстъпва. "Ако трябва да бъда честен, до 17-годишна възраст просто ненавиждах хореографията. Представете си: преходна възраст, всички след края на тренировките отиват в 'Макдоналдс', а майка ти балерина ти дава балетните обувки и ти казва: 'Отиваме да работим'".
Между другото, майка му – Людмила Шалашова, се сприятелява с Тутберидзе и също идва да работи на "Хрустални" след сина си.
Joosep Martinson/International Skating Union/Getty Images
Още от първите дни Даниил се проявява като трудолюбив и отзивчив човек. Той отговаря за най-малките възпитаници на пързалката. Сред тях е и мъничката Анна Шчербакова, на която помага да усвои тройния аксел. А когато тя започва да скача четворен аксел и чупи крак, той я подкрепя и посещава. Едва ли някой се съмнява в човешките качества на Даниил. Същото обаче не може да се каже за програмите му.
Пигмалион и три дузини Галатеи
Владимир Песня/Sputnik
Докато Тутберидзе подчертано не изразява предпочитания към своите възпитанички, то на Глайхенгауз му е далеч по-трудно да крие своите симпатии. За главни музи на Даниил се смятат Алина Загитова и Анна Шчербакова. И интуицията не лъже маестрото – и двете печелят олимпийско злато с негови съчетания.
В триумфалния сезон на 15-годишната Загитова през 2017/2018 г. той ѝ поверява "Черния лебед" – отдавна лелеяна идея, която не съвпада с вкуса на предишната прима на групата, Юлия Липницка. Идеята за програмата е вдъхновена от едноименния психологически трилър на Дарън Аронофски.
Безупречното изпълнение носи на Загитова световен рекорд в кратката програма, която в крайна сметка предопределя победата ѝ над фаворитката в състезанието – Евгения Медведева. Любопитен факт е, че "черен лебед" се нарича и теорията, която разглежда редки и трудни за прогнозиране събития, носещи сериозни последици. И наистина, последствията от "Черният лебед" на Глайхенгауз са фатални: златото на Загитова води до тормоз срещу спортистката от страна на пресата, слага началото на дългогодишна борба между феновете и става причина за болезнената раздяла на Медведева и Тутберидзе.
Победната олимпийска волна програма на Анна Шчербакова е по мотивите на романа на Михаил Булгаков "Майстора и Маргарита". Тя започва с композицията "Ruska" на групата Apocalyptica, последвана от саундтрака на сцената с бала при сатаната, а в края звучи Lacrimosa от "Реквием" на Моцарт. За разлика от драматичния "Черен лебед", тази програма е демонична. Тя се заиграва с темите за притежанието и изкуплението. "Ето как предава идеята по думите на Глайхенгауз самата ѝ изпълнителка: "В началото усещам движението на зла сила, чувам звуци в главата си – така преминава първата половина на съчетанието, след това идва "Балът на вампирите" – частта, която всички знаят, аз много я обичам… Както каза Даниил Маркович, в тази история побеждава доброто".
Това съчетание, както и "Черният лебед", създаден 4 години по-рано, се оказва фатална. Останалата на крачка от златото "кралица на четворния аксел" Александра Трусова, с почерняло от размазания грим лице, обляно в сълзи и крещяща думи на ненавист, ще се помни дълго от феновете.
Всичко това можеше да се сметне за случайност, ако зад гърба на хореографа вече нямаше цял куп зловещи постановки: за клиничната смърт и полета на душата (олимпийското "Ноктюрно" на Шопен и Евгения Медведева и "Ангел" на Альона Косторная), смърт, причинена от маниак ("Парфюмерът" на Анна Шчербакова), самоубийство ("Жулиета" на Дария Усачева и "Анна Каренина" на Евгения Медведева) и т.н. Изглежда, театралната смърт досега не е сполетявала единствено бойната Александра Трусова.
Това необяснимо привличане към демоничните образи дори носи на Глайхенгауз произвището "Даниил Мефистофелевич" сред руските фенове. Тези екзистенциални истории пленяват въображението му, дори когато гледа реклами. Именно това се случва с показателния номер на Алина Загитова в памет на майката на Даниил. (Людмила Шалашова умира на 29 август 2019 година). Както признава самият Даниил в интервю за списание GQ: "Гледах видео в YouTube, но изведнъж то беше прекъснато от реклама – всички мразим това, а в рекламата засвири парче на групата М83. Изслушах го, започнах да си го пускам отново и отново и така се появи идеята за номера за цветето и за живота".
Благодарение на своя хореограф момичетата от "Хрустални" не се превъплъщават в образите на жизнерадостни принцеси. Те обичат Били Айлиш, мъмблинг рап и тик-ток, само дето съчетанията на Даниил не са за лекомислената и безгрижна радост и изобщо не са за приземения бит. Това са мистични, изискани и вледеняващи кръвта истории за преходността на живота, съпроводени от неокласика и саундтраци към трилъри. Така че едва ли са точно това, което свири в супермаркета на Дейв Лийз…