Четирите най-големи тайни на романа на Лев Толстой "Анна Каренина"

Следете нашето съдържание чрез иновативната руска услуга Telegram! Всички наши най-нови и актуални текстове пристигат директно на вашия телефон! Ако Facebook откаже да споделя нашите публикации, ние винаги сме с вас в Telegram!

"Анна Каренина", реж. Александър Зархи, 1967

"Мосфильм"

Ако препрочете една и съща книга на различна възраст и дори в различно настроение, то често ще откриете нови детайли и смисъл в нея. Експертът по творчество и автор на биографията на Лев Толстой Павел Басински препрочита "Анна Каренина" десетки пъти и му се струва, че всеки път това е абсолютно различен роман. Тогава той решава да събере своите записки, находки и размисли в книгата "Истинската история на Анна Каренина" (АСТ, редакция на Елена Шубина, 2022). Ето и някои от най-любопитните му находки.

Романът е вдъхновен от Пушкин

Мария Гартунг, дъщеря на Александър Пушкин

Музей на Лев Толстой/Свободни източници

След успеха на "Война и мир" Толстой решава да се задълбае в историята и да напише роман за Петър I, но органичните образи не му се получават добре – той не може да усети онова прекалено далечно време. Творческата криза отстъпва на озарение в една друга област – "роман от живота на една частна и съвременна епоха". През 1873 г. в ръцете на Толстой случайно попада оставен от жена му София Андреевна том на "Повести на Белкин" на Пушкин и той започва да ги препрочита, като се вдъхновява особено много от недовършен пасаж от "Гости се събраха на дачата". Там е описано началото на оперна вечер за висшето общество с внезапната поява на жена на има Волска, която веднага приковава към себе си всеобщото внимание. "Тя е ужасно вятърничава", шушукат за нея из тълпата и тръгват слухове, че си има любовник.

Толстой е възхитен, че Пушкин "пристъпва направо към действието", веднага въвежда читателя в дълбината на събитията и решава сам да експериментира с подобен формат. Но при него става дума за цял роман. И докато при Пушкин пасажът започва с "Гости се събраха на дачата", то романът на Толстой веднага влиза в курса на събитията с кратката фраза: "В къщата на Облонски всичко се обърка".

В една от многобройните чернови на "Каренина" Толстой също започва с описание на светската вечер и слуховете за неверността на една дама. Но в крайна сметка решава да започне не с романтика, а с обикновена семейна сцена в къщата на Облонски. Това е странична сюжетна линия в романа, но, както отбелязва Басински, "отразява самия живот в неговата неизмисленост".

Между другото, образът на Каренина е вдъхновен от запознанството на Толстой с голямата дъщеря на Пушкин – красавицата Мария Гартунг, която му прави голямо впечатление.

"Анна Каренина" – плагиат на "Мадам Бовари"?

"Мадам Бовари", реж. Винсент Минели, 1949

Metro-Goldwyn-Mayer

Гюстав Флобер пише своя роман 20 години преди "Анна Каренина". И макар че няма преки свидетели, доказващи, че Толстой е чел "Мадам Бовари", сюжетът е познат до болка: една жена изневерява на добродетелния си мъж и се самоубива (Бовари се отравя). Басински смята, че Толстой съзнателно мълчи за своето познанство с този роман на Флобер. Той се позовава на други произведения на автора, а в разговор с френски журналисти нарича Флобер велик майстор. За познанството си с френския писател мълчи и самата Каренина – в разговора си с Левин тя споменава, че е чела Емил Зола, Алфонс Доде, но не споменава Флобер, макар че този модерен автор едва ли може да подмине вниманието на една светска дама. Басински смята, че зад мълчанието на Каренина стои самият автор. 

Косвено Толстой дава отговор на подозренията в плагиатство, като разсъждава за френската литература: "Не споделям мнението за приемствеността между Стендал, Балзак и Флобер. Гениите не произхождат един от друг: гениите винаги се раждат независими".

Басински разглежда подробно и фигурите на Анна Каренина и Ема Бовари – и ги намира за почти противоположни. Анна е светска дама, която побърква мъжете; Емма пък само мечтае да бъде такава. Анна е "тайфун, който повлича със себе си и погубва останалите"; Ема е неволна жертва на своите мечти и голямата си и красива любов.

В образа на Левин Толстой описва себе си

"Анна Каренина", реж. Джо Райт, 2012/Working Title Films; Л.Н. Толстой ,1910 г.

Владимир Чертков/Свободни източници

В първата чернова на още "много светския" роман отсъства сюжетната линия около Кити и Левин, а тя представя още един "неромантичен" живот, заради който романът е толкова високо ценен. Може би Константин Левин е единственият герой, който има един и съвършено точен прототип – това е самият автор. И неуспешното първо сватосване с Кити, и работата на полето, и леко "дивия" характер на Левин – това все са черти от личността и биографията на Толстой.

Още след самоубийството на Анна, когато по всички канони романът може да завърши, Толстой продължава – и разказва за селското ежедневие на Левин. Най-често многобройните екранизации прекъсват точно в този момент. Издателят на Толстой също не иска да печата тази част. Романът излиза на части в списание "Руски вестник" и финалът не може да бъде напечатан по политически съображения: Левин се изказва негативно за руските доброволци в Сръбско-турската война през 1876-1877 г. (където в отчаяние след смъртта на Анна заминава и Вронски). Всички разбират, че това са мисли на самия пацифист Толстой.

За да обясни решението пред читателите обаче, издателят публикува бележка: "В предишната книжка на романа 'Анна Каренина' пише: 'Следва финал'. Но със смъртта на героинята романът свършва". Толстой е обзет от ярост! За него историята на Левин и Кити е далеч по-важна от историята на Анна и Вронски, защото това е неговата история", пише Басински.

Толстой заимства сцената с хвърлянето под влака от реалния живот

Анна преди самоубийството, художник Александър Самохвалов

Балабанов/Sputnik

В руската литература женските персонажи предпочитат да ги давят, а не да ги хвърлят под влаковете. "Толстой сам не би измислил такава сцена. Тя е прекалено радикална за онези времена", смята Басински. Откъде се появява този поврат в сюжета?

Недалеч от фамилното имение на Толстой "Ясная поляна" има църковно гробище, където почиват роднините на писателя. Там има и занемарен надгробен камък на жена на име Анна Пирогова. Тази неомъжена девица на 32 години решава да се хвърли под влака, за да отмъсти на съседа на Толстой, помешчика А.Н. Бибиков, при когото работи като икономка. Последният има любовна връзка с нея, а след това прави предложение на друга жена. Запис на тези трагични събития има в дневника на жената на Толстой София Андреевна. Както твърди Басински, писателят присъства в операционната зала при разпознаването на тялото и е силно впечатлен (също както Вронски е силно впечатлен от вида на загиналата Анна).

Между другото, в черновите на романа тялото на Каренина е намерено в реката. "Нито един от вариантите [на самоубийството] не поразява въображението така, както сцената, където младата прекрасна жена позволява да бъде смачкана от многотонната грамада", смята Басински. Впоследствие тази сцена става култова в театъра и в киното – играят я звезди като Грета Гарбо, Вивиен Ли, Софи Марсо, Кира Найтли и много други. За актрисите тя е като монолога на Хамлет "Да бъдеш или да не бъдеш", смята Басински.

Направихме списък от 10 книги на Лев Толстой, които всеки трябва да прочете!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.