Култовият филм на Андрей Тарковски е посветен на големия руски средновековен иконописец. За Рубльов се знае много малко, а образът му е почти изцяло художествена измислица. В същото време създателите се опитват да изобразят най-достоверно особеностите на социалния и религиозен начин на живот в Русия през XV в., с нейните междукняжески разпри и опустошителни походи на монголите.
Тарковски изследва един от най-трудните периоди в историята на Русия. Татарско-монголското иго на практика хвърля страната 100 години назад в нейното развитие, унищожава много занаяти, всява ужас сред местното население и почти се превръща в края на Русия, каквато е била някога. Филмът отразява повратната точка в съзнанието на руския народ, наречена по-късно "руски Ренесанс".
Важна роля в духовното възраждане на страната изиграват известните в Русия монаси-ученици на св. Сергий Радонежски, един от които е иконописецът Андрей Рубльов. Според сюжета Андрей Рубльов спазва обет за мълчание години наред и го нарушава едва в края на филма. Актьорът Анатолий Солоницин, който играе ролята на иконописец, мълчи цели четири месеца, така че по време на снимките на епизода за нарушаване на обета гласът му звучи пресипнало.
Филмовият епос на Сергей Бондарчук в четири части по романа на Лев Толстой е един от най-амбициозните проекти на съветското кино. През 1969 г. "Война и мир" печели "Оскар" за най-добър чуждоезичен филм.
В снимките, които продължават почти 6 години, са ангажирани 58 съветски музея и 40 промишлени предприятия. Те изработват 9000 автентични костюма, както и копия на оръжия и награди от епохата на Наполеоновите войни. Освен това са построени 50 мащабни декора и 8 моста.
В мащабните сражения край Аустерлиц и Бородино участват 15 000 войници от Съветската армия, използвани са 23 т експлозиви и 40 000 л керосин, 15 000 ръчни димни гранати, 2000 бомби и 1500 снаряда. Специално за снимките е сформиран 11-ти отделен кавалерийски полк с 950 саби. След работа върху десетки различни филми той е разпуснат през 2002 година.
На 26 декември 1825 г. в столицата на Руската империя Санкт Петербург започва въстание на благородници, които се противопоставят на управляващия режим. Заговорниците, които по-късно стават известни като декабристите, си поставяват за цел не само да предотвратят възкачването на престола на великия княз Николай, брат на починалия император Александър I, но и да ликвидират самодържавието, да утвърдят Конституцията и да премахнат крепостното право.
След потушаването на въстанието и екзекуцията на няколко лидери на декабристите, останалите 120 души са заточени на каторга или в Сибир. Много от жените на тези мъже доброволно отиват там. Всички тези събития са разказани от "Звездата на пленителното щастие".
"Помислих си какво кара тази млада, крехка жена да дойде в тези краища?",разсъждава актрисата Ирина Купченко, която играе ролята на съпругата на княза декабрист Сергей Трубецкой Екатерина: "Тя зарязва всичко и отива през цялата страна при съпруга си... Тези жени не смятат себе си за героини. Още на венчавката си обаче те дават обет да бъдат до съпруга си в скръб и радост. Вероятно чувството за отговорност за съдбата на страната започва с отговорността за един-единствен човек…"
Трисерийният филм-епопея е базиран на романа на съветския писател Михаил Шолохов, който получава за него Нобелова награда за литература през 1965 година. Той разказва трагичната история на донските казаци, които се оказват в самия епицентър на кръвопролитната гражданска война в остатъците от Руската империя.
Мащабният братоубийствен конфликт напълно разрушава привидно силните връзки между хората, поставяйки приятели и дори членове на едно и също семейство от различни страни на барикадите. Тогава, безмилостно унищожавайки се един друг, синът отива при бащата, а братът при брата.
"Тихият Дон" показва в образа на главния герой – казакът Григорий Мелехов, колко объркани и изгубени се оказват хората тогава. Без да разбира на чия страна е истината, той преминава от единия противников лагер в другия – от "червените" към "белите" и обратно. В крайна сметка започва да разбира, че подобно хвърляне няма да завърши с нищо добро за него...
Филмът "Офицери" разказва история на приятелството между двама командири на Червената армия, които го поддържат почти четири десетилетия. Съдбата ги хвърля от гореща Централна Азия, където по време на Гражданската война се бият срещу банди на местни противници на съветската власт – басмачите, до Китай, до устояването на натиска на японските войски и накрая на фронтовете на Великата отечествена война срещу нацистка Германия.
Актьорът в главната роля на Алексей Трофимов, Георги Юматов, знае от първа ръка какво е войната. Участва в битките за Крим, в превземането на Букурещ, Будапеща и щурмуването на Виена. В една от сцените на филма, след завръщането на Алексей от Испания, където съветски военни специалисти се бият на страната на републиката, съпругата му вижда следа от рана на гърба му. Това е реална следа, получена от Юматов по време на Втората световна война.
"Офицери" става един от култовите филми на съветското кино, което подтиква младите хора да се присъединят масово към Съветската армия. Фраза, която един от героите на филм казва, се превръща в крилата: "Има такава професия – да защитаваш Родината си".
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си