Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Като дете тази неуморна жена е наричана Надя-казачката – заради нейната дързост и смелост. Тя е родена през 1904 г. в бедно семейство в село край Витебск. Баща ѝ е търговец на водка, майка ѝ е тъкачка и отглежда 9 деца. Те живеят селски живот. Надя си спомня как прекарва по цели дни в градината в копаене на картофи, а нощем рисува – момичето открива този свой талант на ранна възраст. Още тогава тя си поставя за цел да стане художничка.
Още в юношеските си години, след като прочита във вестник, който попада пред очите ѝ за Париж, "където живеят всички художници", тя бяга от вкъщи, за да стигне дотам с конска карета. Намират я на съседната гара и я връщат у дома. С избухването на Първата световна война семейството започва да се мести много и момичето получава основите на художественото си образование в провинциален кръжок.
Когато става на 15 години, тя бяга – този път в Смоленск, където откриват "Свободни държавни художествени работилници". Талантливата самоука художничка веднага е приета. Тя преживява "на хляб и вода" дълги години. Преди да бъде приютена от един учител в кръжока, нощува в стар вагон край гарата. Първите художествени опити на Надя са в областта на чистата абстракция, а след като се запознава с Казимир Малевич, тя се насочва към супрематизма.
Вече като авангардна художничка се мести в Европа – отначало в Полша (Париж си остава крайната ѝ цел!). Надя си спомня за полските корени на баща си, сменя вярата си (става католичка) и през 1921 г. се озовава във Варшава като бежанка. Целта ѝ е Художествената академия, където се явява на конкурс. Битовите ѝ условия си остават същите: първоначално живее в приют, след това започва работа като бавачка с осигурена квартира, а след като постъпва да учи заработва като моделиерка в ателие за шапки. Тази жена винаги се е отличавала не само със своята смелост и авантюризъм, но и с феноменалната си работоспособност. Тя си спомня, че в юношеските си години е могла да спи не повече от час, без да се уморява през деня.
Нов обрат настъпва в живота на Надя – тя се омъжва и се мести в Париж. Първият ѝ мъж Станислав Габровски също учи в Академията. Той е от богато семейство и младите живеят нелошо в Париж. През 1924 г. двойката постъпва в частната художествена академия, основана от кумира на Надя – модерниста Фернан Леже. По-късно си спомня, че за първи път прочита за него във вестник през преломните години, в които се оформя личността ѝ на творец, когато суперматизмът вече не ѝ допада, но така и не вижда нов път. Именно естетиката на Леже и принципите на завръщане към фомата, които изповядва той, стават за нея откровение и нова основа за нейното творчество.
В Париж Надя не само учи, но и веднага започва да завързва познанства в арт средите и да продава творбите си. Скоро започва да изкарва нелоши доходи от това. Мъжът ѝ не е толкова успешен и именно поради това между тях настъпват разногласия и двойката се развежда. Надя остава с малка дъщеря на ръцете си и отново започва работа: тя става слугиня в пансион, където преди това живее. Независимо от лишенията и нелекия си живот, обаче, тя продължава да учи упорито. И дори намира време със скромните си доходи да издава списание за съвременно изкуство.
През 1939 г., в навечерието на Втората световна война, Фернан Леже предлага на талантливата си ученичка да стане негова асистентка, но войната отлага този съюз. Леже, който е член на комунистическата партия във Франция и фигурира в "черния списък" на фашистите, емигрира в САЩ и се връща чак през 1945 г., а Надя остава в Париж.
Под влиянието на Леже тя също влиза в комунистическата партия. В началото на войната преминава в нелегалност и работи за Съпротивата. Казва, че дори имала малък пистолет. Макар че като цяло се занимава със създаване и разпространение на пропагандни листовки.
След като Леже се връща, Надя отново заработва като негова помощничка. Тя продължава и да твори самостоятелно. Любимият ѝ жанр стават портретите, които по естетика наподобяват следвоенния експресионизъм в духа на Давид Секейрос. През 1951 г. умира жената на Леже, с която той е прекарал повече от 30 години. И година по-късно художникът прави предложение на своята дългогодишна помощничка, на която разчита за всичко. Той вече е на 70 години. Тя е на малко под 50. Последните години на Леже минават редом до Ходасевич, която вече е Ходасевич-Леже.
Художникът умира през 1955 година. Бракът му с Надя продължава само 3 години, но Фернан казва, че никога не е бил по-щастлив. Леже оставя на жена си немалко наследство. Най-накрая, тя завинаги забравя думата "бедност". Освен пари и няколко къщи, Надя наследява и колосално художествено състояние, което решава да събере в музей – в Южна Франция, в местността Биот, където малко след смъртта на Фернан тя купува крайградска къща. Остатъка от живота си Надя посвещава най-вече на популяризирането на творчеството на Леже, включително в СССР, където художникът с леви възгледи е приет радушно.
Веднага след войната Надя постъпва в организацията "Съюз на съветските патриоти", обединяваща руски емигранти във Франция. През 1945 г. под егидата на "Съюза" тя инициира благотворителна изложба и търг на съвременни художници (Леже, Брак и Пикасо), за да събере средства за бивши съветски военнопленници.
След смъртта на мъжа си, благодарение на познанствата си с видни дейци на френската комунистическа партия, Надя създава връзки с руските им "колеги" и по-специално със съветския министър на културата Екатерина Фурцева. Благодарение на тях през 1959 г. за първи път тя пристига в СССР и започва да работи активно за насърчаване на културния обмен между СССР и Франция. Годините на размразяване в отношенията между Запада и СССР работят в нейна полза: на инициативата на френската комунистка се гледа с благосклонно око.
През 1963 г. тя организира първата монографична изложба на Леже в Русия, след което многократно носи творбите му на сборни изложби и дарява негови картини на съветски музеи. Тя работи за популяризирането на руски писатели и режисьори (по-специално Константин Симонов, с когото има близко приятелство) на Запад. През 1972 г. Ходасевич-Леже е наградена с орден Работническо червено знаме "за голям принос към развитието на съветско-френското сътрудничество".
Днес много творби на самата Леже се пазят в Националния художествен музей в Беларус, където тя ги дарява през 1967 г. като дан към своите корени. Освен това, в музеите на Кремъл се съхранява колекция от нейни украшения от злато, платина и диаманти – тя ги дарява на руското правителство през 1976 година. Всеки желаещ може да види и мозайките на Надя в Дубна: те украсяват алеите на две местни читалища. Художничката подарява на съветското научно градче серия от мозаечни портрети на руски дейци на културата и науката.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си