Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Тези картини са купени от самия основател на прочутата галерия – Павел Третяков. Той има удивително тънък художествен нюх и винаги се ръководи само от собствения си вкус. Но в своята обществена галерия му се налага да се съобразява с мнението на цензурата – някои картини от колекцията са не само отхвърлени от публиката, но и направо забранени за излагане. Благодарение на старателните усилия на Третяков, те са оцелели и днес е просто невъзможно да си представим основното хранилище на руската живопис без тях.
Василий Перов е един от основателите на обединението на художниците-передвижници или скитници. Той се отказва от салонните сюжети и рисува обикновения живот на простите хора. Широко известна е неговата картина "Тройка", на която бедни деца дърпат огромна бъчва с вода. Перов е признат художник, но картината му "Религиозна процесия в село на Великден" предизвиква истински скандал. Обществото е недоволно най-вече от факта, че художникът показва светлия празник като пиянска процесия – селяните са с полузатворени от опиянение очи, а подпийнал поп е настъпил великденско яйце. Пияните участници в процесията са точно пред вратата на църквата. В Санкт Петербург картината е свалена от изложбата и авторът е обвинен в безнравственост. Но Павел Третяков, въпреки че го разубеждават, все пак купува картината.
Верешчагин пътува много из Средна Азия и създава огромна поредица от платна. Но именно тази картина му носи най-голяма слава. Първоначално платното се нарича "Триумфът на Тамерлан" и изобразява легенда, според която подобни пирамиди от черепи на обезглавените врагове правели войниците на известния монголски военачалник Тамерлан. Гледката на черепите, обгорени от безлюдната пустиня и разрушения град на заден план наистина шокират изнежената публика. Верешчагин посвещава картината на "всички велики завоеватели – минали, настоящи и бъдещи".
Сюжетите от живота на Христос са тема на много живописци от XIX в., но най-често Исус е изобразяван със светъл, одухотворен лик, а не изтощен и самотен насред пустинята. Платното на Крамской изобразява изкушението на Христос от дявола по време на 40-дневния пост след кръщението му. Образът му е максимално човешки, а вниманието е приковано не само от напрегнатото му лице, но и от сключените му пръсти. Очевидци си спомня, че на изложбата картината буквално предизвиква разкол сред публиката. Една част от нея е поразена от нейната дълбочина и страдание, а друга – възмутена от "кощунството" и поругаването на светинята. Самият Крамской си спомня, че при него идвали хора и го питали откъде е решил, че Христос изглежда така. От отчаяние художникът отвръщал дръзко, че и те не са го виждали. А Павел Третяков моментално купува картината и я смята за една от най-силните работи в колекцията му.
Тази картина и до днес не оставя никого равнодушен. През 2018 г. вандал сериозно поврежда платното, недоволен от "лъжливото" ѝ съдържание. Историците често опровергават легендата, че Иван Грозни е убил собствения си син, но в народното съзнание е запечатана именно сцената от картината на Репин – една от първите толкова кървави картини по псевдоисторически сюжет. Художникът рисува платното, когато още е под силното влияние на убийството на император Александър II от терористите. Първоначално той показва творбата си на свой приятели живописци и те са просто зашеметени – всички признават невероятното му майсторство. Но платното не допада лично на император Александър III, а държавният идеолог Константин Победоносцев го нарича "отвратително". Картината е закупена от Павел Третяков, но царската цензура му забранява да я излага. Е, все пак забраната е свалена.
Монументалното платно на Суриков изобразява средновековния разкол в руската църква и сцената с ареста на болярката старообредничка Морозова, която отказва да се кръсти с три пръста, както повелява новата църковна реформа. Картината предизвиква огромно впечатление у публиката като сполучлив експеримент със сюжет от руската история. Мнозина я хвалят като майсторско изображение на самобитната Рус, както и на силния дух на руския човек, който не може да бъде сломен от страданията (още повече, че героинята на платното е жена! Но се намират и доста критици: композицията куца, пропорциите са неправилни, има грешки в жестовете, позицията на ръката и други детайли. И изобщо, някои хора смятат, че картината по-скоро прилича на пъстър безвкусен килим, отколкото на живопис.
Ще попитате – какво скандално може да има в изображението на една брезова горичка? Да, но все пак картината предизвиква оживление: Куинджи не успява да завърши работата си за планираната изложба на реалистите-передвижници в Петербург, заради което се налага откриването ѝ да бъде отложено, а това, на свой ред, предизвиква недоволството на останалите художници. И все пак картината се появява на стената, макар и два дни след откриването. Мнозина са възхитени от оптичния прийом, който използва художникът – тя сякаш е осветена от лампа отзад. Но се намира и критик, който разбива творбата на пух и прах, като пише, че цветовете са неточни, дърветата изглеждат като декорации, не са разположени естествено и са "нацапани с някакъв грозно-зелен цвят". Става ясно, че въпросният критик всъщност е един от передвижниците, който пише под псевдоним. Куинджи е обиден и със скандал напуска общността на художниците-передвижници – така че "Брезова горичка" се превръща в последната негова картина на техните изложби. И естествено, Павел Третяков успява да я купи.
Историята на тази картина прилича по-скоро на приключенски роман. Тя е поръчана на Врубел от недотам известния в онзи момент меценат Сава Мамонтов за художествения павилион на общоруското художествено-промишлено изложение в Нижни Новгород. В Русия съвсем неотдавна е минала премиерата на театралната постановка по мотиви от пиесата на Едмон Ростан "Принцеса Лебед". Мамонтов, обаче, не съгласува работата си с Художествената академия, която е "стопанин" на павилиона. Журито на Академията, след като вижда творбата, нарежда тя да бъде свалена – избухва истински скандал сред влиятелните хора, като той стига дори до император Николай II. Той нарежда да се направи това, което иска Академията (макар че в бъдеще ще продължи да се възхищава от Врубел). В крайна сметка е намерен компромис – и работата е завършена от известния художник Василий Поленков. Но тя така и не е изложена в павильона. Затова пък Мамонтов докарва много други картини на Врубел на изложбата и организира театрална постановка, където известният художник е автор на декора.
Онези, които успяват да видят творбата, са разделени в мнението си. Някои се възхищават от новаторството, но има и такива, които критикуват безобразието на "декадентското пано". Писателят Максим Горки смята, че това "уродство" изразява "нищета на духа и бедност на въображението". В крана сметка Мамонтов създава копие на картината от майолика в своя завод и днес то украсява фасадата на ресторант "Метропол" в самия център на Москва.
Самата картина попада в частната опера на Мамонтов, а по-късно е предадена на Болшой театър, където е открита в средата на XX в. и е предадена на Третяковската галерия. В галерията картината е изложена пред публиката едва през 2007 година. Тогава е открита цяла зала, посветена на Врубел, и за да се помести в нея мащабното пано, се налага сградата да бъде специално реконструирана.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си
