Защо трябва да прочетете романа на Евгений Водолазкин "Бризбейн"

Култура
АЛЕКСАНДРА ГУЗЕВА
В този смел нов свят понякога мечтите си остават мечти и не се сбъдват. Въпреки това всеки трябва да намери смисъл в живота напук на всякакви обстоятелства и тази руска книга може да помогне за това.

"Там където свършат думите, започва музиката". Афоризмът, който се е приписвал на много известни хора (но най-вероятно е на Хайнрих Хайне), напълно отговаря на идеята на романа "Бризбейн". Негов автор е един от най-популярните руски автори, който спечели известност на Запад с няколко от по-ранните си произведения, преведени на много езици.

Романът на Евгений Водолазкин е важно събитие в Русия

Евгений Водолазкин е филолог и специалист по Средновековието. Той е ученик на съветския академик Дмитрий Лихачов. След дълги години на изследване на руското Средновековие, най-вече на средновековната литература и хроники, Водолазкин прави впечатляващ дебют на руската литературна сцена с романа си "Лавър". Това е история за средновековен юродив, дал на автора прякора "руския Умберто Еко".

В "Соловьов и Ларионов" студент прави историческо изследване за офицер от Бялата армия по време на руската гражданска война – генерал Ларионов. Соловьов заминава за Крим, за да присъства на конференция, посветена на живота на Ларионов, и по странен, но интересен начин техните съдби се преплитат...

Друга брилянтна творба, "Авиатор", е постмодернистична история за съветски затворник от ГУЛАГ, който експериментално е замразен и след това върнат към живот през 90-те години на миналия век. Как той ще се справя с новите реалности в родния си град, където за него всичко е необичайно, дори и миризмите.

Сърцераздирателен сюжет

Главният герой в "Бризбейн", Глеб Яновски, е известен виртуозен музикант и китарист. Когато е в разцвета на силите и на върха кариерата си, той губи способността си да свири заради болестта на Паркинсон. Той разбира, че скоро вече няма да може да свири, и се опитва да започне живота си и да спаси паметта, която скоро може да изчезне.

Скъпи спомени от Съветска Украйна и баба му, от детството в Киев, младостта му и ученето в Ленинград, живота в общежитието, срещата с първата любов и накрая загубата на чувството за голяма родина след разпадането на Съветския съюз... Когато се ​​озовава в Германия, Глеб преразглежда много ярки сцени от живота си. Изглежда, е бил навсякъде, е, може би единствено не е и в австралийския Бризбейн, където някога е мечтал да отиде.

"Романът със сигурност не е свързан по никакъв начин с град Бризбейн, – казва Евгений Водолазкин.  Бризбейн е символ на пребиваването ти на другия край на света, на целта на мечтите, на усилията, които разбира се са непостижими".

Глеб е на средна възраст и трябва да признае, че цялото му предишно е отминало, а сега как да се научи да живее по-нататък и да намира нов смисъл в живота си …

Философско виждане за времето и смисъла на живота

В определен смисъл всеки роман на Водолазкин е за времето. "Бризбейн" показва, че времето като такова в действителност не съществува, но съществува текущият момент, който трябва да се изживее пълноценно. А сега какво може да намери виртуозният китарист? Преди Глеб не е имал деца, но неочаквано среща удивително талантливата 13-годишна Вера. Тя е пианистка... и е диагностицирана с рак.

Потопени дълбоко в музиката, двамата започват да създават заедно музика. Те силно се сближават заради болестите си и виждат в музиката убежище от техния приближаващ край. Планират заедно да изнесат заключителен концерт…

Критиците се възхищават от романа и го наричат най-музикалната книга в руската литература. Магията на таланта на Водолазкин действа на равнището на идеите и сюжета... и на равнището на думите и звуците. Водолазкин свири и на руски, и на украински език, които не са се изгубили в превода.

Преведено на английски от всепризнатата преводачка Мариан Шварц

"Венерини коси" на Михаил Шишкин, "Жажда" на Андрей Геласимов, 2017 и "Човекът, който не можеше да умре" на Олга Славникова са само малка част от дългия списък с модерни руски книги, които Мариан Шварц поднесе на английските читатели. Тя е превела фундаментални класически произведения като "Анна Каренина" на Лев Толстой, "Обломов" на Иван Гончаров, "Бялата гвардия" на Михаил Булгаков и много други. Шварц е отличена с множество награди, сред които и Heldt за 2011 г. и наградата за руски преводи за 2014 година.

Мариан Шварц превежда руска литература от близо 40 години и в актива си има над 70 книги и почти всичките по нейна инициатива. Шварц работи като преводач на Нина Берберова, писателка емигрантка и авторка на разкази, която е родена в Санкт Петербург през 1901 година. Партньорството им продължава от 1981 г. до смъртта на Берберова през 1993 година.

"Винаги съм смятала, че това сътрудничество за мен е завинаги", каза през 2014-а Шварц в интервю заRussia Beyond. През 2021 г. "Последният и първият" на Нина Берберова излиза в превод на английски и разбира се той е на Мариан Шварц.

Според Мариан неотдавнашните събития изкарват на преден план изключително нюансираната картина на "Бризбейн" на сложните отношения, между украинския и руския народ, а тези отношения не са много понятни на Запад.

"Този ​​роман, който привидно е за музика, изследва задълбочено ролята на украинския и руския език в живота на хората и чрез езика показва вътрешната връзка между тези братски култури".

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното: