Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Първата неделя след православния Великден често се отбелязва с пълна зала във всички служби по гражданско състояние в Русия. Нека да проучим защо денят е толкова популярен за сватби.
В миналото този ден е бил езически празник за младоженците, който след това е бил наложен върху православните традиции. В Русия първата неделя след Великден (в Католическата църква се пада втората неделя на Великден) се нарича Антипасха (което може да се разбира като "вместо Великден") или Томина неделя. Този празник е посветен на явяването на Христос на апостол Тома (или Фома в РПЦ), който отказва да повярва във възкресението на Христос, докато не го види със собствените си очи. Седмицата, която следва този ден, в Русия се нарича Фомина неделя. През това време църквата отново започва да извършва сватбени церемонии, които са били забранени от началото на Великия пост (след Масленица) до Великден.
Красная Горка е известна и с друго народно име - Лелник. Точната история на този празник не е известна, но фолклористите предполагат, че на този ден славяните възхвалявали Леля - богинята на цветята, пролетта и младостта. Различните народи са имали различни дати за този празник, но обикновено той е бил или в самия край на април, или в първите дни на май. Това е времето, когато в Русия настъпва истинската пролет, птиците се завръщат и първите цветя разцъфват.
Също така някои фолклористи пишат, че славяните избрали най-красивото момиче за символ на Леля, която седяла на импровизиран трон и наблюдавала празника отвисоко. За това няма историческо потвърждение. Въпреки това Красная Горка е един от основните славянски празници през годината, посветен на пролетта, и ден, в който младите хора могат отново да се оженят след дългата зима. Като цяло смисълът на този празник е да се позволи на Майката Земя да се събуди от зимния си сън, така че след няколко месеца тя да донесе добра реколта на хората.
Между другото, самотните момичета и момчета някога използвали тези празници за запознанства. Седенето вкъщи можело да донесе лош късмет. Много момичета организирали и гадателски сеанси, за да привлекат ухажори. Славянските народи обикновено вярвали, че сватбата по време на Красная Горка ще донесе щастлив семеен живот.
Традицията се спазва и до днес, като местните градски власти дори правят тематични тържества за младоженците. Например в Москва хората могат да регистрират брак на борда на речен круиз , във фуникуляра над река Москва, в Планетариума или в известната телевизионна кула Останкино. Красная Горка е втората по популярност дата за сватба в руската столица. Първата е Денят на града през септември, а третата е Денят на семейството на 8 юли.
Освен за сватби, Красная Горка има и друго значение. Седмицата след този ден се свързва с възпоменанието на предците. Славяните наричали това време седмица на Радоницата (или Радоницка - тази дума има общ корен с радост). Православната църква възобновява и погребалните служби, които са забранени по време на празничната Великденска седмица.
Понеделник и вторник се наричат Радоница, когато е прието да се посещават гробищата и да се почита паметта на мъртвите. Сряда се нарича "суха" - хората посещават църквите за възпоменателна служба. Забранено е и да се сее нещо, тъй като се смята, че растенията няма да пораснат. В четвъртък хората оставят у дома до сутринта някаква храна за починалите си роднини. В петък провеждат прощална церемония, като изгарят сухи клони, за да не развалят злите духове бъдещата реколта. В събота пък хората почитат младоженците (включително и тези, които са се оженили на Красная Горка) с весели песни.
И днес, на Красная Горка и Радоница, в много руски градове има безплатни автобуси до гробищата, за да могат хората да посетят гробовете на своите роднини.
Както вече споменахме, Красная Горка означава "Червен хълм". Освен за червения цвят, славянските народи (а днес и руснаците) използват думата "червен", за да означат нещо красиво (например Червеният площад в Москва не се нарича така заради цвета си - а заради красотата си). Фолклористите твърдят, че най-вероятно славяните са смятали за "красиви" хълмовете, които са били покрити с първите пролетни цветя. Споменатите хълмове обаче - или "горки" (на руски език в множествено число) в традиционното си значение означават и погребални могили (кургани). Някои фолклористи смятат също, че източните славяни са палели огньове на хълмовете в чест на боговете. И накрая, съществува и предположението, че езичниците просто са избирали по-висока и по-живописна - и следователно "красива" - гледка.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си