Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Дошлото от Византийската империя християнство започва да се разпространява из Рус дълго преди официалното покръстване на страната, започнато от киевския княз Владимир през 988 година. Според някои данни още в края на IX в. новата вяра е приета от киевските управници Асколд и Дир заедно с благородниците и част от народа. Има достоверна информация за покръстването на княгиня Олга, която управлява в Киевска Рус в средата на XX век.
Първият военен сблъсък между Русия и Монголската империя е на 31 май 1233 г. на река Калка (на територията на съвременна Източна Украйна). Обединени с половските номади, руснаците се опитват да спрат нашествениците, но претърпяват съкрушително поражение: загиват 12 князе, а от цялата руска войска оцелява едва 1/10 част. Независимо от разгрома, обаче, след това монголите не нахлуват в Рус – това се случва чак 14 години по-късно.
На 8 септември 1380 г. московският княз Дмитрий Иванович разгромява войската на монголския военачалник Мамай в битката на Куликовото поле (на 270 км южно от Москва), което е важна стъпка към освобождението на Русия от ханското владичество. Според легендата сражението се води лично от най-силните воини на двете страни: монаха Пересвет и воина Челубей. Противниците се пронизват смъртоносно с копията си, след което монголът моментално пада от седлото, а конят на богатира закарва загиналия си стопанин обратно в редиците на руската войска.
В края на 1660-те Руската държава е обхваната от мащабно въстание на селяни и казаци, които са против засилването на феодалния гнет. Предводител на т.нар. Селска война става казашкият атаман Степан Разин. Въстаниците действат успешно в района на басейна на р. Волга и дори се канят да се отправят към Москва, но са разбити край стените на Симбирск (днешен Уляновск). Самият Разин е заловен през април 1671 г. и незабавно е пратен в столицата. След жестоки изтезания е екзекутиран чрез разпъване на Червения площад.
В началото на XVIII в. Русия, Саксония, Жечпосполита и Датско-норвежкото кралство оспорват хегемонията на Швеция в Балтийско море. Въпреки това, Северната война съвсем не започва гладко за съюзниците. На 30 ноември 1700 г. в битката при Нарва младият крал Карл XII разбива тотално руската армия. Победата изиграва лоша шега на шведите: те повярват, че с цар Петър I е свършено. На практика, обаче, след позора при Нарва, самодържецът започва да модернизира и превъоръжава своята войска, което в крайна сметка му носи триумф в Полтавската битка през 1709 година.
Сподвижникът на Петър I Александър Меншиков е един от най-влиятелните държавни дейци в Русия през първата половина на XVIII век. Князът на практика оглавява страната след смъртта на императора през 1725 г., когато на престола се качва съпругата му, Екатерина I. Векът на Меншиков, обаче, се оказва доста кратък. След смъртта на императрицата той губи борбата за власт и е пратен в Сибир, където умира след две години.
Превземането от Москва на „Великата армия“ на Наполеон в хода на Отечествената война през 1812 г. не води до капитулацията на Русия, както се надява френският император. В продължение на почти три седмици Бонапарт е в града и трепетно очаква посланиците на цар Александър I с предложение за мир. Между другото, с наближаването на студа, ситуацията за войската му започва да става критична. На 3 октомври той праща граф Жак Александър Ло де Аристон при Главнокомандващия Михаил Кутузов в лагера на руската армия край село Тарутино с думите: "Нужен ми е мир, нужен ми е на всяка цена, спасете само честта". Но така и не успява да се договори с руснаците и на 19 октомври "Великата армия" напуска Москва.
Периодът на управление на император Александър III (1881-1894) е един от най-спокойните в историята на Русия – под негово ръководство империята не води нито една война. Наречен "Миротворец", царят сключва военнополитически съюз с Франция, който залага основите на бъдещата Антанта. С англичаните му се налага да се договаря малко по-дълго – сътрудничеството с тях е постигнато едва през 1900-те години – вече при Николай II.
След тежкото поражение във войната срещу Япония империята е обхваната от Пътвата руска революция от 1905-1907 година. Като не успява да се справи с нарастващата вълна от обществено недоволство, властта дава на заден. На 17 октомври 1905 г. Николай II издава манифест, с който предоставя свобода на съвестта, словото, събранията и сдруженията и разширява правомощията на Държавната дума, превръщайки я от законодателен в правораздавателен орган. Въпреки това, тъй като впоследствие самодържецът прави всичко възможно, за да премахне по някакъв начин ограниченията над властта си, социалното напрежение в руското общество се съхранява чак до революцията от 1917 година.
На 24 юни 1945 г. на Червения площад се състои парад в чест на победата на Съветския съюз над Германия във Великата отечествена война. Двеста трофейни немски знамена и щандарти са захвърлени край Мавзолея, на който в онзи момент се намира ръководството на страната и висшите съветски военачалници. По една от версиите историкът Евгений Тарле е предложил на Сталин да се проведе такава церемония, като му разказал за римската традиция да се хвърлят знамената на поразения враг в краката на цезара.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си