В края на XIX в. в Русия на мода излиза "руският" или "неоруският" стил – представители на най-различни сфери на изкуството се обръщат към "корените" и започват да търсят вдъхновение в националния фолклор. И така мотивите на народните приказки проникват и в архитектурата (появяват се сгради, подобни на старинните тереми), и в музиката, и, разбира се, в живописта. Именно тогава в цяла Европа прогърмяват и знаменитите "Руски сезони" на Сергей Дягилев, които отново са насочени към руските сюжети в театъра.
Виктор Васнецов (1848-1926) е може би най-известният сред художниците, които интерпретират приказната тема, – той рисува впечатляващо количество картини с фолклорни сюжети. Смятат го за основоположник на "неоруския" стил в живописта. Той започва да твори като художник-реалист и изминава целия път до модерна.
Виктор Васнецов. "Летящо килимче", 1880
Виктор Васнецов. "Богатири", 1898
Виктор Васнецов. "Царевич Иван на Сивия Вълк", 1889
Виктор Васнецов. "Царевна-жаба", 1918
Виктор Васнецов. "Кошчей Безсмъртния", 1926
Вторият най-известен художник, оставил огромно "приказно" наследство, е Иван Билибин (1876-1942). Той работи и като театрален художник, оформяйки оперите в руските сюжети – "Княз Игор" на Александър Бородин, "Жар-птица" на Игор Стравински, "Златното петле" и "Садко" на Николай Римски-Корсаков, "Руслан и Людмила" на Михаил Глинка и много други. Но най-много се прославя и влиза в историята благодарение на книжните илюстрации към руските приказки и особено тези на приказките от Александър Пушкин, написани по народни сюжети.
Иван Билибин. "Царевич Иван и Жар-птица", 1899
Иван Билибин. "Баба Яга", 1900
Иван Билибин. "Приказка за цар Салтан", 1905
Иван Билибин. "Царевна-жаба", 1899
Иван Билибин. "Кошчей Безсмъртния", 1901
И други художници се насочват към приказната тематика. Например под влиянието на познанството си с Виктор Васнецов, Иля Репин рисува знаменитото си приказно платно за епичния герой Садко, който поема към морското дъно и по нареждане на морския цар търси невести – морски красавици.
Иля Репин. "Садко", 1876
Модернистът Михаил Врубел (1856-1910), който е увлечен от рисуването в стила на модернизма и символизма, се обръща към библейските сюжети и най-вече към ангелите и мистиката, но и към народните приказни мотиви. Жена му Надежда Забела-Врубел е известна оперна певица и участва в постановките на Дягилев на "руска" тематика – "Садко" и "Приказка за цар Салтан". Смята се, че под влиянието от тези спектакли Врубел рисува приказния си цикъл.
Михаил Врубел. "Прощаване с царя Морски и с царевна Волхова", 1898
Михаил Врубел. "Царевна-Лебед", 1900
Избирателно към приказната тематика се насочват и други художници. Известният театрален художник Леон Бакст (1866-1924) особено се прославя с ескизите си към балета на Игор Стравински "Жар-птица", чиято премиера се състои в парижката Гранд опера.
Леон Бакст. "Ескиз на костюма на Жар-птица", 1910
Приказната тема присъства и в творчеството на Сергей Малютин (1859-1937), театрален художник и книжен илюстратор.
Сергей Малютин. "Кошчей", 1904
Сергей Малютин. "Морският цар", началото на ХХ век
Сергей Малютин. "Иля Муромец", 1937
След революцията иконописците от Палех, известни със своите миниатюри, са принудени да се откажат от иконите и религиозните сюжети. Но преориентират майсторството си към руските приказки, като основават "Артел на древната живопис". Сега материалите им за рисуване са не дъски за икони, а лакирани кутийки.
Иван Вакуров. "Приказка за рибаря и рибката" (изображение на пощенска марка от 1975 г.)
Иван Вакуров. "Василиса Прекрасната" (изображение на пощенска марка от 1975 г.)
Уважаеми читатели,
Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:
- Абонирайте се за канала ни в Telegram
- Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
- Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
- Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви