Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Малкото миньорско градче Нойел-су-Ланс в Северна Франция е дом на полски гастарбайтери. Тук през 1937 г. в семейство на миньори се ражда момиченцето Едит-Мари Пиеха. Баща ѝ скоро умира от силикоза - "миньорска болест", причинена от вдишването на вреден прах. На негово място по-големият брат на Едита отива да работи в мината и след няколко години също умира - от туберкулоза. След като прекарва трудни години под нацистка окупация, семейството се премества в Полша след войната. Тогава Едита е на 9 години.
През 1965 г. съветската звезда ще пее за първия град в живота си и за събитията от онези години в песента "Град на детството", един от най-популярните ѝ хитове: "Някъде има град, тих като сън, прашен до гърдите...". Тя вече има рекордни тиражи на албумите си и турнета по света.
"Във Франция, където съм родена, войната започна през 1939 година. Нашият регион беше бомбардиран, защото там се добиваха въглища, които изпращаха с вагони в Германия. Спомням си всичко: бомбардировките, бомбоубежищата, в които ни настаниха", разказва по-късно в интервю Пиеха.
След войната вторият ѝ баща-комунист казва: "Аз съм поляк, вие сте поляци. Да избягаме от тези капиталисти в народна Полша". Така семейството се озовава в полския миньорски град Богушув. Налага им се е да пътуват дотам девет дни в товарен вагон. И парите не им стигат: "Най-хубавите неща в семейството ни, т.е. месните ястия, отиваха при доведения ми баща, който беше миньор. А за мен - супичка" - така тя описва финансовото им положение.
Едит иска да стане учителка, затова се записва в педагогическия лицей. Започва да пее в училищния хор, но това се възприема само като хоби. Преломна е 1955 г., когато Едита Пиеха "получава късметлийския си билет" - изпратена е да учи в СССР (рядка и престижна възможност). Избира Философския факултет на Ленинградския университет (в Педагогическия институт няма места) и напуска семейството. На гарата майка ѝ казва: "Няма да се върнеш". И се оказва права.
Москва, 1964
Валерий Генде-Роте/ТАССВ университета Едита се записва в хора на полските студенти. Наближава новогодишната нощ на 1955 г. и диригентът Александър Броневицки предлага: "В Консерваторията ще има вечер за професорите, хайде да изпееш една-две песни".
19-годишната Едита се съгласява, въпреки че дори си няма рокля. Тя се появява на сцената с вълнен пуловер, пола и скиорски обувки, купени с първата ѝ стипендия. Момичето смята, че е облечено много добре. "А в залата седяха дами с необикновени рокли и скъпи бижута. Те ме слушаха внимателно и изведнъж се чуха бурни аплодисменти. Четири пъти ме викаха отново на бис", спомня си Едита.
Москва, 1964
Валерий Генде-Роте/ТАССЗапочват да я търсят още на следващия ден: необичайният ѝ глас, силният акцент и поразителният ѝ външен вид силно впечатляват професорската публика. Това е началото на нейната слава. Създават ансамбъл "Дружба", а Пиеха е негов солист. За да съчетае университета и сцената, тя се прехвърля в задочен курс, така че се налага да отиде в Москва и да се срещне с министъра на образованието. Налага се да научи руски език на място и не го говори до втората си година: казва, че го е научила буквално от труда на Карл Маркс "Капитал", един вид "комунистическа библия".
С моряците от Северния флот, 1969
Валерий Генде-Роте/SputnikПиеха не прилича на никой друг певец от съветската сцена. Тя е първата, която активно общува с публиката по време на концертите, откъсва се от стойката на микрофона и се движи свободно по сцената в много секси сценични костюми за онези стандарти.
В същото време тя не само е ориентирана към световните тенденции в маниера си на сцената, но и силно напомня на чуждестранна звезда: "Понякога чиновниците ме критикуваха за акцента ми, като казваха, че съм едва ли не пропагандаторка на буржоазната идеология", спомня си Пиеха.
През 1959 г. "Дружба" едва не е ликвидирана - групата е забранена заради това, че уж пропагандира джаз (идеологически чужда буржоазна музика) и защото членовете ѝ са "стиляги" (първата контракултурна група в СССР). Александър Броневицки (първият съпруг на Едита Пиеха) успява да защити ансамбъла: той получава отделна оценка от Министерството на културата, след което някои от членовете са освободени от групата и ансамбълът продължава да съществува в нов състав.
Едита Пиеха много обича да поема рискове. Тя пее не само балади, романси и текстове, близки до съветската публика, но и открива за страната нови танцови и музикални стилове - джаз, туист, фокстрот. Това не се харесва на властите, но любовта на хората към певицата расте.
"Имаше време, когато на мен, полякинята, родена във Франция, чиновниците отказаха да ми дадат почетното звание народна артистка на СССР, като казаха, че това е идеологически погрешно. Едва след като хората засипаха с писма Комунистическата партия, най-накрая ми дадоха титлата", казва Пиеха.
Само с "Дружба" певицата записва 20 плочи. Нейните "Нашият съсед", "Така се случва", "Град на детството", "Песента остава с човека", "Бяла вечер" и много други влизат в златния фонд на съветската естрада. Но през лятото на 1976 г. певицата напуска "Дружба" и сформира свой собствен ансамбъл, който ѝ служи само за добро.
Пиеха пее два пъти в прочутата парижка зала "Олимпия" и веднъж изнася там 47 последователни концерта. Тя е аплодирана в САЩ, Аржентина, Германия и Италия. На фестивала "Мидем-70" в Кан получава голямата награда "Нефритен диск" за милиони продадени записи.
В СССР рядко има музикално шоу без нейно участие. Тя е обожавана от всички - от чистачките и пазачите до партийните лидери, художниците и съветските космонавти. Дори се говори, че е имала романс с Юрий Гагарин, но това си остават непотвърдени слухове.
Едита Пиеха играе и малки, но ярки роли във филми, обикновено чуждестранни. Една от най-известните ѝ роли е тази на Жозефин Клер, агент на западното разузнаване, в "Съдбата на резидента" (1970).
Празничен концерт за 50-годишнината на Държавния кремълски дворец
Руслан Кривобок/SputnikПевицата се омъжва три пъти, но признава, че силният брак не е нейната съдба. "Мисля, че това е лакомия - в живота не можеш да имаш всичко наведнъж. Не успях да създам уютно семейство, удобен дом и да бъда само майка, домакиня и да се грижа за съпруга си. Бях и съм призвана за други пътища", смята тя.
Днес Пиеха живее в селска къща край Санкт Петербург, където се мести след началото на пандемията от коронавирус, и рядко се появява на сцената заради здравословното си състояние. Тя е два пъти прабаба, а според внука ѝ Стас Пиеха (също популярен поп певец) води нормален пенсионерски начин на живот.
Той е сигурен, че аристократ от нейната величина в друга държава би бил богат, би имал бизнес и би развивал други области. "А Едита винаги е била далеч от комерсиалното. Тя няма спестявания или връзки, винаги е била аутсайдер и се е посветила само на професията си. ... Тя остана с величието си, с багажа си и с феновете си, които, за съжаление, поради възрастта си вече си отиват", казва внукът и добавя, че това е бил нейният избор и няма "никакви обиди" по отношение на баба си.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си
