Елфи в Москва: 5 факта за феновете на ТОЛКИН в СССР и Русия

1. Първите преводи на Толкин се разпространяват чрез самиздат

Още през 1960-те славата на Толкин стига до СССР. Книгите се внасят от редките в онези години пътувания в чужбина и се предават от ръка на ръка между хората, които знаят английски. Сред първите читатели на Толкин е Борис Гребеншчиков от Ленинград – бъдещият лидер на легендарната рок банда "Аквариум". Именно романът "Властелинът на пръстените" превръща музиканта във вечен почитател на жанра "фентъзи" и сериозно влияе върху текстовете на ранните му песни. Дори името на групата на обложката на албума "Триъгълник" е написано с два вида елфическо писмо, изобретенo от Толкин – Tengwar и Cirth.

Руските преводи на "Властелинът на пръстените" се разпространяват от преводачи-любители. Текстовете се препечатват на пишещи машини под индиго, а след това от тях ръчно се правят книги. Известни са най-малко 8 съветски пълни или частични превода на романа. Най-разпространен и близък до оригинала е преводът на пермския филолог Александър Грузберг, направен през 1976 година.

Едва през 1982 г. московското издателство "Детска литература" издава "Пазители" – съкратен вариант на първата книга от романа, адаптиран за деца, в който преводачите Андрей Кистяковски и Владимир Муравьов се опитват да създадат един фентъзи роман, който по-скоро прилича на приказка. Младите читатели с години щурмуват книжарниците и библиотеките в търсене на продължението, което на практика не съществува – романът ще бъде издаден напълно чак в началото на следващото десетилетие.

2. Първият съветски любителски роман по Толкин е кръстоска между "Властелинът на пръстените" и роман на Станислав Лем

Един от първите преводи на "Властелинът на пръстените" (1966 г.) може да се смята и за първия любителски роман, създаден по мотиви на знаменитото произведение. Зинаида Бобир не само силно съкращава текста, но и въвежда нови линии в сюжета и нов артефакт – Сребърния венец. В една от версиите тя дори добавя научно-фантастичен антураж – тук всички събития от романа са своеобразен разказ на герои, заимствани от романа "Едем" на поляка Станислав Лем!

Според сюжета учените на бъдещето намират Пръстена на всевластието при разкопки. Те се захващат да "разберат" историята му с помощта на своята апаратура и в хода на изследването се опитват да обяснят научно случващото се. С други думи, първият любителски роман по Толкин е и любителски роман по Лем. Бобир съзнателно променя текста, за да облекчи публикуването на превода – в онези години в СССР има бум на научната фантастика, но жанрът фентъзи е напълно непознат.

В крайна сметка първата версия на Бобир (без научната фантастика) е издадена едва в началото на 1990-те на гребена на вълната на жанра като цяло и Толкин в частност. След нея идват и други интерпретации. Например публикуван е тритомникът "Пръстенът на мрака" на Ник Перумов, който е неофициално продължение на "Властелинът на пръстените". Започвайки с подражание на Толкин, Перумов намира свой собствен глас и става един от най-популярните руски фантасти.

3. В СССР са снимани две екранизации на Толкин. Собствениците на правата не знаят

Повестта "Хобит" прилича на приказка и печели голяма популярност в СССР. Първият превод е издаден през 1976 г., а три години по-късно в популярния Ленинградски театър за малките зрители е поставен спектакълът "Балада за славния Билбо Бегинс", който се задържа в репертоара почти 10 години и дори е заснет за телевизия. В СССР често пренебрегват авторските права на чуждите писатели – и този път не е поискано разрешение от собствениците на правата.

През 1985 г. за цикъла от екранизации "Приказка след приказка" на Ленинградската телевизия е заснета едночасова екранизация на "Хобит" в жанра ТВ спектакъл под името "Приказното пътешествие на мистър Билбо Бегинс". Фактически това е още един опит за театрална адаптация на повестта – но в павилион и пред видеокамери. Сюжетът е силно съкратен, артистите играят в евтини костюми, с евтин грим, но са използвани прости специални ефекти от рода на задна прожекция.

Горе-долу така изглежда и ТВ постановката "Пазители" (1991 г.) на същата Ленинградска телевизия. Автор на музиката и разказвач е Андрей "Дюша" Романов, един от създателите на гореспоменатата банда "Аквариум". Записът дълго време се смята за загубен, но през 2021 г. е качен в YouTube. Онлайн премиерата привлича вниманието на световните медии. Американското издание Variety дори публикува обширна статия за снимките.

4. Първите ролеви игри на фенове на Толкин се провеждат още през 1990 г. – година след разпадането на СССР

Още в края на 1980-те в СССР се сформира многобройна субкултура от т.нар. "толкинисти". Ядрото ѝ се състои от участници в най-различни младежки движения – клубове на любители на фантастиката (КЛФ), клубове за самодейни песни (КСП), комунари (първите съветски ентусиасти, запалени по ролевите игри), както и хипита. През 1990 г. в Сибир, край Красноярск, се провеждат първите Хобитски игри – мащабна ролева игра на живо по мотиви от произведенията на Толкин, която по-късно се превръща в ежегодно събитие.

В Москва през 1990-те в традиционно място за среща на Толкинистите се превръща една от поляните в Нескучната градина, която участниците кръщават Егладор – така се нарича първото елфско кралство в Средната земя.

Всеки четвъртък тук се събират младежи в дрехи от пердета и щитове от пътни знаци. По-късно се появява и доста пъстра и често нетрезва публика, която силно уврежда репутацията на цялото движение.

5. Любовта към Толкин в Русия не пресъхва, а пламенните фенове стават обект на шеги

Нов импулс на движението на толкинистите дава екранизацията на "Властелинът на пръстените" на Питър Джексън. Според преброяването на населението от 2002 г. около 600 000 души в Русия се определят като елфи, хобити или други измислени народности. Някои не само носят елфски дрехи и си пускат косата – във вестниците в началото на 2000-те излизат статии за пластични операции за "удължаване" на ушите. Карикатурен образ на фен на Толкин например има в комедията "Супер мениджър или Мотиката на съдбата" (2011 г.).

Не всички Толкинисти са участници в ролеви игри. Някои пишат книги, стихотворения и песни по мотиви от света на Толкин, включително професионално. Например през 2017 г. в московското метро се състои премиера на опера по "Силмарион" на елфски език с участието на Президентския оркестър на Русия. Мотиви на Толкин звучат и в соловото творчество на рок певицата Хелависа (солист на фолк групата "Мелница") и песните на метал бандата "Епидемия".

Сред Толкинистите има и такива, които изучават света, измислен от Толкин, изследват биографията на самия писател, превеждат негови неиздавани произведения. Провеждат се научни конференции и семинари, защитават се дисертации и се пишат монографии.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви