Мълчаливият интроверт е смятан от всички за странен. Той малко говори за себе си, затова е известен като ексцентричен гений и мистична личност, за него са измислени много слухове. Любител е на котките, във всичките си научни статии публикува свой портрет с любимата си Аспид (и даже я включва като съавтор на работите си, но редакторите премахват името на котката). Кнорозов се увлича по мистиката – пише дипломна работа за шаманизма, изучава и връзката между курилския народ айни и индианците, работи над дешифрирането на писмеността на Великденския остров и протоиндийския език.
архивни кадри
Когато през 1990 г. възрастният Юрий Кнорозов за първи път посещава Мексико, е посрещнат буквално като звезда – там до ден-днешен е познат на всяко дете, въпреки че в Русия малко са чували за него. Всичко се корени в това, че Кнорозов успява да реши главната загадка на Америка, над която няколко века безуспешно се трудят всички учени от испаноговорящия свят, а именно разшифроването на писмеността на цивилизацията на маите. Как е успял и защо се е захванал с това дело?
"Дете на сталинското време"
Кнорозов е роден през 1922 г. в семейство от руската интелигенция от град Харков. Преживява силния глад в съветска Украйна през 1930 г. и впоследствие е признат за негоден за военна служба.
Когато фашистите превземат града, е студент във втори курс в Историческия факултет на Харковския университет. За живота на Кнорозов в окупирания град не се знае много – в съветско време не е прието да се говори за това, а най-добре е да се прикрие този факт. След окупацията цялото семейство се мести в Москва, а Кнорозов не без трудности успява да се прехвърли в Московския университет, където се увлича по етнография.
Жителите от окупираните територии съветската власт подозира в спомагателство на нацистите. И именно това "черно петно" в биографията определя по-нататъчната съдба на Кнорозов. Забраненно му е да продължи следваща степен на образованието си – аспирантура (излизането извън пределите на страната също му е забранено). "Типично дете на сталинското време", шегува се Кнорозов.
ТАСС
От Москва той се мести в Ленинград, където след протекция от негов професор е приет на работа в Музея за етнография на народите от СССР. Живее аскетично и даже бедно. Предоставена му е малка стая в здание срещу музея, носи една и съща скромна одежда. Работния си кабинет дели с други учени, обграден от прашни книги на своето малко бюро, той разрешава една от главните загадки на човечеството в свободното си от работа време.
Съветският учен в опит да намери ключа за загадкате на маите
Още в Москва Кнорозов попада на статия на немския учен Пауло Шелхас, който твърди, че разшифроването на писмеността на маите е неразрешима задача. Младият учен приема това като предизвикателство.
"Това, което е измислено от човешки ум, може да бъде разгадано от друг човешки ум", споделя в интервю Кнорозов. В СССР до него никой друг не се е занимава с тази тема, така че той решава да се пробва.
Свободен източник
Още като студент в Московския университет Кнорозов помага в изучаването на архив, който е военен трофей от Германия, и сред материали от Берлинската библиотека намира издание на три оцелели ръкописни "кодекса на маите", публикувани през 1930 година. Той попада и на още един важен документ – "Съобщение за делата в Юкатан" от XVI век, написан от католическия епископ Диего де Ланда след завладяването на Мексико и маите от испанците. В него той описва културата и писмеността на тази цивилизация, нарисувани са около 30 йероглифа и даже е предложена версия на азбука с използването на латински букви.
"Първата ми стъпка беше да използвам така наречената позиционна статистика. Същността ѝ се свежда до преброяване на знаците, заемащи определена позиция. Целта на техниката е да се установи кои знаци и колко често се срещат на определени места, да речем в края или в началото на думата, а не техният брой като цяло..." – разказва Кнорозов за математическия метод, който е приложил в проучването си, пред вестник "Вечерен Ленинград". След като проучва документите, той разбира, че всеки знак на маите се чете като сричка - и предлага система за четене на целия език.
През 1952 г. ученият публикува статия "Древната писменост на Централна Америка" в етнографско списание, където очертава своя метод. Работата предизвиква интерес в научните среди и московският професор на Кнорозов му предлага да напише дисертация по тази тема. Освен това, по време на защитата на дисертацията си, професорът иска връчването на докторска степен за своя подопечен, заобикаляйки магистърската, което е огромна рядкост за съветската наука.
Свободен източник
Дешифрирането на писмеността на маите ни позволява да погледнем по нов начин върху древната и най-загадъчна цивилизация на Северна Америка, да проучим по-задълбочено нейната култура и бит, които представляват невероятен интерес за целия свят и особено за испаноговорящите.
Звездата на Латинска Америка посещава континента едва през 1990-те години
Yodigo (CC BY-SA 4.0)
След публикуването на статията на Кнорозов "Загадката на маите" в списание "Съветски съюз" през 1956 г., световната общественост научава за постижението му. Ученият също така издава и монография за писмеността на маите и (о, чудо!) е изпратен в чужбина на Конгреса на американистите в Копенхаген, където представя доклад за откритието си.
Мексикански студенти, учени и дори политици започват да идват в Ленинград, за да се "поклонят" на Кнорозов. Дори сваленият президент на Гватемала (на чиято територия са живели и маите) Якобо Арбенц Гузман го посещава и оставя запис в книгата за гости на музея за "любезния съветски учен Ю. Кнорозов, на когото нашият народ на маите дължи толкова много".
А през 70-те години първият съветски маист публикува превод на наличните текстове на маите. За научните му заслуги е удостоен с Държавната награда на СССР. Кнорозов е сравнен с Жан Шамполион, който дешифрира египетските йероглифи през XIX век. Подобна аналогия, разбира се, невероятно поласкава Кнорозов.
Legion Media
Мечтата на Кнорозов да види на живо писмеността на маите се осъществява едва през 1990 г., 40 години са минали от момента, в който прави великото си откритие. Вече като много възрастен посещава Гватемала по личната покана на президента на страната, а след това отива и три пъти до Мексико. Най-после Кнорозов вижда главните архитектурни паметници на маите – Паленкие, Мерида, Ушмал, Цибилчалтун и много други. Освен това ученият получава от мексиканския посланик в Русия почетна награда – орден на Ацтексия орел, с който много се гордее.
Уважаеми читатели,
Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:
- Абонирайте се за канала ни в Telegram
- Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
- Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
- Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви