4 пиеси на Антон Чехов, които трябва да познавате (и да гледате на живо в театъра)

1. "Чайка" (1896)

Актьорът Александър Метелкин в ролята на Константин Треплев в сцена от спектакъла "Чайка 73458" на театър "Таганка"

Владимир Вяткин/Sputnik

Имперска Русия. Драматургът-любител Константин Треплев поставя пиеса, която е написал в провинциалното имение на чичо си. Кани Нина, дъщерята на съседа (в която е влюбен), да играе главната роля. Тя мечтае да стане актриса, но родителите ѝ са против. Казва, че е привлечена от театъра като чайка към езерото. И един ден Треплев застрелва чайка и носи мъртвото ѝ тяло на Нина.

На премиерата на постановката се събират приятели и съседи, а актьорските умения на Нина събират овациите на зрителите (и на мъжете, които я намират за привлекателна). Всички обаче критикуват упадъка на пиесата, което разстройва автора. Така, Нина се влюбва в мъж, който ѝ прави комплименти, а Треплев е сигурен, че провалът на пиесата я е отблъснал от него. Накрая животът му завършва трагично.

В "Чайка" Чехов разглежда темата, която развива по-късно и в другите си пиеси, за упадъка на руските благородници през XIX век. Тези хора не могат да работят; живеят във фантазиите си и обикновено нямат пари. Те обичат изкуството, опитват се да играят, да пишат и да композират музика, но не могат да си признаят, че всъщност нямат никакъв талант. Бъркат живота с изкуството и търсят слава, пренебрегвайки човешките отношения.

"Чайка" е поставена в Московския художествен театър от Константин Станиславски и Владимир Немирович-Данченко през 1898 г. с огромен успех. Чехов не присъства на премиерата в Москва, защото две години по-рано прави дебюта си на сцената на Александринския театър в Санкт Петербург, който е пълен провал.

2. "Вуйчо Ваньо" (1897)

"Вуйчо Ваньо" в голямата зала на Staatstheaters Cottbus

Legion Media

Без пари, с които да поддържа начина си на живот, професор Серебряков е принуден да живее в имението на покойната си съпруга. Той живее с новата си млада жена и с порасналата си дъщеря от първия брак Софя. Тя подозира, че мащехата ѝ се е оженила за баща ѝ за пари. Иван е брат на първата жена на Серебряков и вуйчо на Софя (вуйчо Ваньо). Той се грижи за имението от дълги години. По ирония на съдбата, в миналото Серебряков обожава Иван, но сега смята, че един обеднял професор с подагра не заслужава завист, като се изключи младата му жена, в която Иван е влюбен. За ужас на Иван, Серебряков предлага да продадат имението, за да изкарат някакви пари. Иван се опитва да убие Серебряков, но не уцелва. Професорът и младата му съпруга си тръгват, но вуйчо Ваня и Софя остават. Племенницата му го успокоява, като казва, че всички страдания на този свят се възнаграждават в отвъдното. "Чакай, вуйчо Ваньо, чакай… Ще намерим покой".

Чехов определя пиесата като "сцени от провинциалния живот". Отново, той пише за бедния живот, който често водят благородниците в късните години на империята и как те изглеждат арогантни, презирайки обикновените работници. Чехов изобразява егоизма, който покварява душата, както и принизения морален образ на някога високообразованите аристократи. Професор Серебряков мисли само за собствения си комфорт и пренебрегва чувствата на останалите. Драмата се върти около факта, че въпреки че Вуйчо Ваньо винаги се грижи за всички (без да вдига много шум) и въпреки че има щедра душа, той си остава незначителен човек за своите роднини и приятели. Премиерата на пиесата се състои в няколко големи театъра и местни регионални театри, а след това през 1899 г. пиесата е поставена в Московския художествен театър с огромен успех.

3. "Три сестри" (1901)

"Три сестри" в The Southwark Playhouse, Лондон

Legion Media

Три сестри и техният брат живеят в провинциален град. Бащата умира година по-рано и сега те се чудят как да продължат с живота си. Най-голямата сестра Олга работи като учител, средната Маша е нещастно омъжена, а най-малката сестра изобщо не може да намери нито път в живота си, нито мъж. Тя има много ухажори, но всички ѝ се струват много скучни. Тези интелектуалки на възраст между 20 и 30 г. водят доста празен и безполезен живот, като само си мечтаят за планове, които никога няма да осъществят. В същото време, техният брат ги дразни – той е женен за обикновена жена и се отказва от науката. Пиесата свършва с думите на Олга: "Мисля, че скоро ние също ще разберем защо живеем, защо страдаме… Само да знаехме, само да знаехме!".

Пиесата сякаш няма сюжет. (Толстой се подиграва по този повод със следните думи: "Ако пияният лечител лежи на дивана и през прозореца вали, според Чехов това може да е пиеса, а според Станиславски – настроение"). Но "Три сестри" е вечен фаворит на сцените в много държави още от написването си. Първата премиера извън Русия е през 1901 г. в Берлин (пиесата все още е популярна в Германия). Що се отнася до жанра и до героите, пиесата е абсолютно революционна за времето си, но все пак всеки режисьор, който я поставя, успява да намери нова визия  и връзка със съвременния живот.

4. "Вишнева градина" (1904)

"Вишнева градина" на Андрей Кончаловски в театър "Моссовет"

Вячеслав Прокофиев/ТАСС

Любов Раневская е обедняла благородница. Живяла е известно време във Франция и вече е похарчила цялото си наследство. Останало ѝ е само много голямо имение с красива вишнева градина. Но тя може да бъде продадена, за да бъдат платени натрупаните ѝ дългове. Тя е отчаяна, защото няколко поколения от семейството ѝ са притежавали тази градина и тя е израснала там.

В същото време предприемчивият Ермолай Лопахин предлага да раздели земята и да отдаде под наем малки парцели, за да изкарва пари и да плаща дълговете си. Той е внук на крепостни селяни, работили за семейството на Раневская, но сега е богат търговец. Раневская не може да си представи да раздели безценната градина и решава да пренебрегне идеята му. Тя продължава да живее безсмислен живот и да не прави нищо, но се оплаква от положението си. Накрая, един ден Лопахин идва и ѝ казва, че е купил имението и градината на търг. Той е много щастлив, че притежава земята, където дядо му е бил роб. Пиесата свършва със звука от брадви, които секат вишневите дървета.

Това е последната от "комедиите" на Чехов, както той определя жанра. И една от най-често поставяните руски пиеси. Написана е в навечерието на първата руска революция през 1905 година. По онова време светът на старите благородници е събуден грубо от новия, модерен свят и от неговото надигане и напредък.

Премиерата на "Вишнева градина" е в Московския художествен театър с режисьор Константин Станиславски, който казва следното за пиесата: "Вишнева градина" не носи никакви печалби; тя изразява поезията на миналия аристократичен живот сам по себе си в неговата цъфтяща белота. Тази градина расте и цъфти за мода, за очите на разглезените естети. Жалко е, че я унищожават, но това е необходимо, защото го изисква процесът на икономическото развитие на страната“.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.