"Братя Карамазови" на Фьодор Достоевски: кратко резюме

Дмитрий, Иван и Алексей са тримата синове на бащата Фьодор Карамазов – сластен и циничен провинциален земевладелец. Те са с напълно различни характери и разбирания за живота.

Най-малкият – Алексей, е около 20-те и вече се готви да стане монах. Той е вярващ и прекарва цялото си време в близкия манастир със стария и мъдър монах Зосима. Средният син Иван е човек на науката, философ и скептик с хладен ум. Той непрекъснато се съмнява и се опитва да разбере дали има Бог и дали има такова нещо като душа… И непрекъснато спори с Алексей по религиозни теми.

И Алексей, и Иван се тревожат за отношенията на баща им с най-големия син. Дмитрий, най-големият син от първия брак на Фьодор, никога не е бил глезен с внимание от баща си, любов, а да не говорим за пари. Още като много малък се мести в къща на роднина и оттогава не са се срещали често. Дмитрий е емоционален и се пали лесно (всъщност, той най-много прилича на баща си по темперамент). Романът започва с това как Дмитрий моли баща си за пари и за част от наследството му и го обвинява, че не е участвал в отглеждането му. Но Фьодор не иска да му даде нищо. Ужасните им отношения се усложняват още повече от факта, че и двамата обичат една и съща жена на име Грушенка… А тя ухажва и двама им.

Дмитрий отчаяно преследва Грушенка и се опитва да я хване с баща си. Иван дори се страхува, че Дмитрий е способен да убие баща им заради пари и заради въпросната жена. Една вечер, когато Дмитрий излиза да пие с Грушенка, пристига полиция и им казват, че баща му е бил убит… Дмитрий е основният заподозрян и го арестуват.

Истинският убиец обаче се разкрива пред Иван. Излиза, че убиецът е лакеят на бащата, който е и негов таен син от крепостна селянка. Смердяков (на руски фамилията се превежда като "смрадлив"), както се казва той, казва, че бил вдъхновен от размислите на Иван – щом няма Бог и няма морал, значи всичко е разрешено. В същото време, Смердяков има алиби, защото се преструва, че е получил епилептичен пристъп. Смердяков обаче не може да си прости стореното и се самоубива.

Финалната част на романа е дълго описание на процеса срещу Дмитрий. Иван разказва историята за Смердяков, но изпада в истерия, затова никой не му вярва и всички си мислят, че просто иска да спаси брат си. Прокурорът и известен адвокат пък изнасят невероятни речи. Накрая невинният Дмитрий е осъден на затвор.

Какво се крие зад романа?

Достоевски заема идеята за сюжета от истинска криминална история, която прочел във вестника. Тя обаче е само детективската част от романа – смисълът му е далеч по-дълбок. Последната творба на Достоевски е размисъл за любовта, греха, Бог и морала. Романът е невероятно психологически (а Достоевски е пионер в психологическото писане сред руските писатели). Той прави опит да разбере руската душа и да направи дисекция на мислите и поведението на героите. Защо действат така? Какво ги кара да извършват всички тези грехове? Това всъщност вълнува писателя.

Героят на име Зосима е стар монах, който дава мъдри съвети и живее своя християнски живот, изпълнен с дисциплина и молитви. Той има прототип в реалния живот – Амвросий Оптински – старец и монах, който се смята за светец още приживе. Образът му е пример за вярата, която може да спаси душата.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви